Tyxo.bg counter

Ален Делон и Роми Шнайдер

февруари, 2014 г.

„Денят, в който престана да ти се доверявам, ще е последният в моя живот“ – тази реплика от филма „Кристина“, на чиято снимачна площадка започва красивата, но трагична любовна история между Розмари Магдалена Албах-Рети и Ален Делон става пророческа. Приелата по-късно артистичния псевдоним Роми Шнайдер актриса се доверява на Ален до края на дните си. Сватбата си с него тя чака от момента, в който го целува за първи път, но тя така и не се състои. А любовта им, или по-скоро любовта й, трае не три, както поверява Бекбеде, а шест дълги и мъчителни години.

„Усмихвай се!“

В първия момент на запознанството си те даже не се харесват. Та какво общо може да има между една богата австрийска аристократка, която цяла Австрия и Германия обожава заради въплъщението й в образа на принцеса Сиси, и провинциален актьор, син на месар и фармацефтка, който живее в мизерна стая и даже не кара стара кола, а никаква?!

Но съдбата си знае работата – скоро симпатията между двамата млади прераства в любов, което ядосва майката на Роми, известната актриса Магда Шнайдер. Точно под нейно ръководство Роми става истинска звезда на 20-годишна възраст. Трилогията за живота на австрийската императрица Сиси и носи ослепителна слава. Девойката е затрупана с писма, предложения за роли и признания в любов. Критиката я поставя на едно ниво с Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Всички й предричат голямо бъдеще, а майка й не чака, а се заема да го изгради.

„Много обичах майка си и нейните съвети бяха изключително ценни за мен. Но след това дълго ме преследваха нощни кошмари, в които тя, стоейки зад гърба ми, злобно шептеше: „Усмихвай се, казвам ти, усмихвай се!“ – признава Роми.

Магда избира сценариите за филмите, в които ще се снима дъщеря й, и не се стеснява да спори до прегракване за нейните хонорари. Впрочем тя одобрява и сценария на съдбовния филм „Кристина“, на чиято снимачна площадка се случва и срещата между Ален и Роми, съкратила живота на единствената й дъщеря. Роми не харесва сценария и даже е обидена на майка си, че го е избрала. В самолета, летящ за Париж, те двете не си обелват и дума.

„Прекалено красив е за актьор!“

В Париж устройват блестящ прием на Роми. Обективите на фотоапаратите следят само нея. Никой не забелязва адски красивия французин, който тогава й подарява букет. Това е и нейният партньор в „Кристина“ – Ален Делон. Толкова е млад, но вече знае майсторски да прави наденици и да транжира месо, както и да воюва (бил е вече на война в Индокитай).

Съдбата очевидно не била галила това момче по косата, но пък го била дарила с рядко привлекателна външност – нещо, което в младостта си Ален нито осъзнавал, нито умеел да се възползва от него. Но когато сле поредния скандал в пивницата, където той работи като келнер, го изгонват на улицата, вече няма избор – или трябва да се върне у дома в провинцията, или да направи всичко, за да остане в Париж по някакъв начин.

За учене пари няма, и по съвет на свои приятели Ален тръгва на кастинги и пробни снимки. Следват отказ след отказ с почти единодушния аргумент по негов адрес: „Прекалено е красив за актьор“.

Но отказите не го отчайват. Вътрешно той е убеден, че един ден щастието ще му се усмихне. И това става на един от фестивалите в Кан, когато е забелязан от американски импресарио, който изпраща Делон на пробни снимки в Рим. Те се оказват успешни. Изгряващата звезда начертава пътя си със 7-годишен договор в Холивуд, но своята кинокариера той все пак ще започне във Франция.

„Живеех с две жени на име Роми“

Ролята му във филма „Кристина“ го среща с неговата бъдеща партньорка още на летището. Той я оглежда внимателно и първото нещо, което си помисля за нея е, че няма нищо по-скучно от розовобуза бюргерка. И, естествено, снимачната площадка се превръща в арена на стълкновения между двамата. Те не се понасят, карат се шумно. Ален открито се присмива на произхода на Роми, който той не понася. Държи се толкова грубо с нея, че на Роми й е трудно да се насили да го целуне по сценарий.

Но постепенно изисканата австрийка започва да вижда у дивия французин неща, които не би могла да види у нито един от нейните порядъчни австрийски поклонници с безукорни маниери и безупречно минало. В Ален Делон Роми Шнайдер видяла силата на живота, страстта на оцеляването… Видяла онова, което по-късно журналистите ще нарекат „неподправеност“. Онази малка крачка, за която твърдят, че отделя любовта от омразата, прави първа Роми. По време на снимките на втората част на „Кристина“, които текат в Австрия, тя признава на Ален любовта си. Това става повод за скандал в нейното семейство, но Шнайдер не се поколебава да развали отношенията с майка си и втория си баща и да последва своя любом в Париж. Любовта я препълва. В дневника си младата актриса пише: „Иска ми се веднага да стана французойка във всичко! В начина, по който живея, правя любов, спя и се обличам…“. Но съдбата е предвидила нещата да се подредят по друг начин.

„Възприемат ме като веселата, симпатичната, но наивна приятелка на гениалния и несравним Ален Делон!“ – оплаква по-късно Роми.

И тогава написва в дневника си нещо друго: „Какво да правя? Австрия и Германия вече ме забравиха, а Франция отказва да ме приеме!“.

Не след дълго двамата се сгодяват, но Ален едва изтърпява годежа. Арогантният дух на австрийската аристокрация провокира у онзи, който е видял самото дъно на живота, такава ярост, че той едва се сдържа да не изчезне от церемонията. Мисълта, че Роми, звездата и наследницата на цяло състояние, е обикнала него, бедняка и френския аутсайдер, се оказала непоносима за младия французин. Следва превъплъщение. В съвместния им живот Ален започва да „играе“  небрежно облечен младеж, който въобще не се стреми към онова, което Роми така силно жадува: да се уедини с любимия в уютна квартира и да се отдадат един на друг. Ален е топка енергия. Сякаш е полудял. Всяка вечер отсъства от къщи. Ненаситно търси нови запознанства, които могат да му бъдат полезни за кариерата. Флиртува, вечеря с разни хора и дори завърта интриги… „Любов моя, ако си недоволна от нещо в Париж, винаги можеш да си тръгнеш!“ – не преставал да повтаря той на Роми.

По-късно Делон ще признае: „Роми е дете на онова общество, което аз ненавиждам повече от всичко на света. Вярно е, че няма вина за това. Но за пет години аз така и не смогнах да изкореня от нея онова, което са й внушавали  в продължение на 20 годни. Аз живеех с две Роми. Едната обичах безумно. Втората ненавиждах също толкова безумно“.

„Ще се постарая да запазя само най-доброто…“

Магда Шнайдер с болка в сърцето следи любовния живот на дъщеря си. А със своя така и несъстоял се зет тя говори с дълбоко презрение: „Той можеше да направи с нея буквално всичко, което поиска. Насилваше я както физически, така и духовно. С целувки и побои я принуди да се приобщи към един нов морал, според който всичко е позволено: мъжете могат да бият жените, мъжете могат да спят с други мъже, за това мъжете могат да получават от други мъже пари, роли или квартири“.

Но Роми обича само него. Обича го безнадеждно, отчаяно, безпаметно. На своята приятелка, известната писателка Франсоаз Саган, тя признава, че е готова да даде всичко на света, за да стане жена на Ален. Но Ален не бърза със сватбата. Кариерата му го изстрелва на върха и той вече е един от петте най-добри френски актьори.

И следва скандалът: вестниците публикуват снимка на Делон с красавица, която му седи на коленете. Делон къса с Роми със замах: „Сбогом! Връщам ти свободата и ти оставям сърцето си!“, след което се жени за Натали Бартелеми, от която е и синът му Антъни.

По-късно Роми ще напише в дневника си: „След изневярата на Ален бях разбита и унижена. Ако зависеше от мен, никога не бих го напуснала. И по-рано е имало моменти, когато съм си казвала: време е да приключим! Но нямах толкова сили. Много го обичах и всичко му прощавах. За нищо не съжалявам. Но, Боже, пази ме да не изпитам още веднъж нещо подобно, защото няма да мога го преживея! Ще се постарая да запазя в паметта си само най-скъпото, най-доброто…“.

Те се разделят през лятото на 1963 г. На Роми не й се живее. За какво да живее, ако този, когото обича повече от живота си, може да е предаде с такава лекота?!

„Басейнът“

След известно време, когато се е върнала от Холивуд в Германия, Роми се запознава с театралния режисьор Хари Майен. Струва й се, че изпитва истинска любов. През 1966 г. се омъжва за него. В Същата година им се ражда и син – Давид. След известно време, отговаряйки на въпрос на журналист, Шнайдер заявява: „Питате ме дали животът ми се е променил след появата на детето ми? Ще ви отговоря така: започнах да живея след появата на Давид!“. За нея синът й е всичко – утеха и награда за годините на мъчителна любов, самоограничения и самоотричане. Животът й се нарежда, но тъжният му финал не се отменя…

Един ден слугинята извиква фрау Шнайдер на телефона: на линята е Делон. Звъни й от Париж. Успял да се разведе с Натали, замесен в някакви нечисти сделки, той е в тежка депресия. И много му се иска да си спомни какво е да бъдеш любим, без някой да ти поставя условия. Именно затова настоява партньорка във филма „Басейнът“ да му е Роми Шнайдер. Тя се съгласява, без да се замисля и отива на снимки.

Първо, и двамата се преструват, че нищо, освен ролите им, не ги интересува. „Ние се обичаме точно по сценарий“ – смеейки се, казва тя на репортерите. Но всъщност снимките на „Басейна“ означават за Роми край на спечеленото с толкова труд житейско щастие. Душевното й равновесие е отново сериозно разклатено. Срещите й с Ален тават все по-чести и все по-недвусмислени. Бракът на Роми се къса по шевовете – оскърбеният й съпруг отказва да се помири с ролята си на рогоносец. Те се разделят. За правото й да стане със сина си на Роми й се налага да заплати половин милион марки. Майен се пропива и много скоро се самоубива.

„Казвам се Роми Шнайдер, нещастна 42-годишна жена“

През 1975 г. Шнайдер се омъжва за своя личен секретар Даниел Биазини. Ражда им се дъщеря – Сара, но тя не спасява брака им. Съпрузите се разделят, а през 1981 г. официално се развеждат. Този период бил най-тежкият в живота на актрисата. Кариерата й е във възход, но това прилича на бягство от самата нея. Тежките депресии, силнодействащите сънотворни и алкохолът стават нейни постоянни спътници. Утешение Роми намира само в децата си – Давид и Сара.

Трагедията се случва на 5 юли 1981 г. Опитвайки се да прескочи градинската ограда на къщата на баба си, той са набожда на острите й шипове. 14-годишният тийнейджър губи много кръв. Няколко дни преди трагедията актрисата говори пред журналисти: „Престанете да ме наричате Сиси! Отдавна нямам нищо общо с нея. Казвам се Роми Шнайдер и съм една 42-годишна нещастна жена“.

Смъртта на сина й я срива окончателно. Но тя продължава да работи, спасявайки се от самотата си на снимачната площадка. Живее като в забрава. И трагичната развръзка не закъснява. Намират я бездиханна в парижкия й апартамент само година след загубата на Давид. Официалното обяснение е, че е починала от разрив на сърцето. Но медиите и до днес не се отказват от версията, че отчаяната актриса сама е сложила край на живота си.

Роми Шнайдер е погребана на гробището Боаси, недалеч от Париж.

Седмица по-късно вестник „Пари мач“ публикува следната епитафия от Ален Делон, озаглавена „Сбогом, моя кукличке“:

Казват ми, че си мъртва. Виновен ли съм за това? Да, заради мен сърцето ти спря да бие. Заради мен, защото преди 25 години ме направиха твой партньор в „Кристин”.
В живота на Делон е имало още много прелестни жени, освен Роми Шнайдер. Дори и на 75 години той е още красив. И свободен, както преди, но не и от Роми „Тя е най-честият гост на моите спомени“ – тъжно признава той. Стените на всички негови гримьорни са отрупани с нейни снимки. Смееща се, тъжна, загадачна и толкова жизнена – неговата Роми.

С етикет: , , , ,
Публикувано в Личности, Портрети
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ