Tyxo.bg counter

АЛЕРГИИТЕ – ПОЗНАТИТЕ НЕПОЗНАТИ

Алергиите – познатите непознати
 

от Теодора СТАНКОВА

Снимка © blueximages – 123rf.com

 
април, 2010 г.
 
 
Кой би признал, че е напълно победен? Никой, разбира се. Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната безпомощност. В действителност обаче усещането за безпомощност е добре познато на всеки, страдащ от някаква алергия. Това споделя и Маргарита ТАКОВА, майка на малко дете с алергични реакции.
 
 
Всичко за алергиите, както и отговор на въпросите на Маргарита потърсихме от д-р Тихомир МУСТАКОВ, главен асистент в клиника по алергии в Александровска болница, алерголог и педиатър.
 
 
І. ИЗПОВЕД НА ЕДНА МАЙКА
„Детенцето ми Косьо е на 3 години. Според мен той не е болно дете, просто има хрема – всяка година от октомври до май. Постоянно му тече нослето, секретът е упорит и прозрачен. Опитвахме да го лекуваме с какво ли не – от антибиотични капки и хомеопатични гранули до бабини лекове като мазане на ходилата с єод. Нищо не помогна, чувстваме се безпомощни… Ходихме при различни УНГ специалисти. След изследване на гърлен секрет за бактерии се установи, че бактерии няма. Лекарите казаха, че проблемът на детето не идва и от трета сливица. Така стигнаха до заключение, че детето е алергично. Но Косьо е още малък и не можем да разберем към какво е алергичен. Лекарите ни казаха, че трябва да навърши 4 години, за да могат да направят изследване за алергия. Така се въртим в омагьосан кръг и го чакаме да порасне, с надежда да „израсте“ тези проблеми.
Единственото, което правим, е промиване на нослето му с физиологичен разтвор, а през периодите, когато кашлицата и кихането се усилят, му даваме противоалергични капки. И така вече две години…
Има и друг проблем – това е детската градина. При положение че съм занесла бележка, че Косьо има алергичен ринит, възпитателките в детската градина ежедневно ми правят забележка, че водя болния си син, който щял да зарази другите деца. Впрочем Косьо има брат близнак Виктор, с когото са постоянно заедно и който е напълно здрав. Всеки ден в детската градина ме карат да се чувствам като майка, виновна за това, че детето є е болно. И едва ли ще ме разберат, ако им разкажа колко се измъчвам всяка нощ, когато малкият не може да диша, хърка, дави се и кашля…“
 
ІІ. СТАТИСТИЧЕСКИ И ОСНОВНИ ДАННИ ЗА АЛЕРГИИТЕ
1. Важни цифри
 Алергичният дерматит може да засегне 20–30% от популацията до 2-годишна възраст, което е близо 1/3 от бебетата.  Астмата поразява 8–10% от населението, а от хранителни алергии страдат 1–3%.  Най-често срещаната проява на алергия в кърмаческа възраст е атопичният дерматит. Свързва се с храненето. Счита се, че кравето мляко във всичките му форми (дори адаптираното) е най-честият пръв алерген. В кърмаческа възраст се установява и алергична реакция към някои растителни храни, като моркови, пшеница и соя.  В предучилищна и училищна възраст зачестяват реакциите към дихателни алергени, каквито са домашен прах, спори на плесени, епидермални алергени от животни – кучета, котки.  В зряла възраст най-честата проява на алергия е алергичната хрема, от която страдат близо 20% от подрастващото и възрастното население. Тя бива два вида – персистираща (целогодишна, постоянна) и интермитентна (сезонна). Най-често интермитентната е свързана с алергия към полените. Виновни за персистиращата обикновено са прахта и плесените, с които изобилстват нашите жилища, затова при нея обострянията най-често са през есента и зимата, тъй като тогава хората си седят повече вкъщи.  През последните години в цял свят се регистрира нарастване на процента на болните от различни видове алергии.  Благодарение на много профилактични програми, както и на усъвършенстваните методи на лечение през последните 2–3 години обаче се наблюдава лек спад в честотата на заболяванията от астма в Европа. Това е резултат от над 20-годишни усилия за профилактика и лечение на заболяването. За жалост тази констатация не важи за всички алергии. Те продължават да зачестяват. Не се знае точната причина за зачестяването им, но се предполага, че основната причина е цивилизованият начин на живот, при който отсъстват достатъчно количество естествени дразнители за имунната система, каквито са различните бактерии, инфекции, паразити.
 
2. ПАТОЛОГИЯ
(описание на болестта)
Алергията е защитна реакция на имунната система. И по-точно тя е променена реактивност на имунната система. Алергичната реакцията се отключва от нещо съвсем безвредно за човешкия организъм – храна, полен, частица прах или пък спори на плесени. Но незнайно защо, имунната система припознава това безвредно нещо като нещо вредно и изработва имунен отговор. Проблемът е, че този имунен отговор е насочен не към „измисления“ дразнител, а към собственото тяло (автоагресивна реакция). Повечето алергични болести се отключват най-често от невинни фактори – предимно белтъчни молекули, наречени алергени. Когато имунната система влезе в контакт с такъв алерген, следва имунна реакция, която се проявява в различни органи и системи на тялото. Ако се прояви в кожата, резултатът е обрив, т. нар. копривна треска. Ако се появи в областта на гласните връзки, възможно е да се получи животозастрашаващ оток, който може да доведе до смърт. Ако се появи в белия дроб, най-честата проява е астма. Друго проявление на алергията са алергичният конюнктивит, алергичната хрема и др.
 
3. СИМПТОМИ ПРИ АЛЕРГИЧЕН РИНИТ
Класическите прояви на алергична хрема са сърбеж в носа, воднист секрет от носа, кихане, сълзотечение, а понякога и сърбеж и парене в небцето и в ушните канали. Често протича съпроводен с кашлица, свиркащо дишане и задух (прояви и при поленова астма). 1/3 от пациентите със сенна хрема има оплаквания и от парене в лигавицата на устната кухина и езика при консумация на растителна храна като ябълки, моркови, вишни, ядки. Този орален алергичен синдром е резултат на кръстосана алергична реакция между полените и някои растителни храни.
Оплакванията от сенна хрема продължават в периода на цъфтеж на растенията, към които се проявява алергията. За нашите географски условия най-силно изразена е реакцията към ливадните треви, които цъфтят от средата на май докъм средата на юли. И много по-рядко към цъфтежа на дърветата. Често като причина за оплакванията си болните обвиняват тополите, тъй като те в този период хвърлят семенцата си с малки парашутчета. Тъй като тези пухчета са видими, най-често хората с оплаквания обвиняват именно тях за страданията си, но те всъщност ги дразнят и гъделичкат само механично. Като алергени обаче са изключително слаби. Много малко хора са наистина алергични към пухчетата от тополите.
 
4. ЛЕЧЕНИЕ
В началото е проблем да се различи сенната хрема от инфекциозната хрема или настинката, защото протичат с подобни симптоми. Някои от болните със сенна хрема имат усещане и за втрисане, повишена температура и болки в гърлото, което още повече затруднява поставянето на диагноза. Но при повторяемост на симптомите през точно определен сезон е много лесно да се установи алергия. Обикновено алергията се диагностицира с помощта на кожни проби с алергени. Изследванията на болните с поленова астма се провеждат извън цъфтежния период.

Лечението трябва да започне с мерки за избягване на алергените. Ако е възможно (при по-малките деца, които още не ходят на училище), да се мигрира на място над 1000 метра над морското равнище, за да се избегне периодът на силния цъфтеж. Това е почти невъзможно за много от страдащите от сенна хрема, но за пациентите с много тежки прояви е начин да се спасят, ако не им помагат медикаментите.
Медикаментозното лечение се базира на две големи групи лекарства – антихистаминови, които се приемат перорално (през устата) или локално, и локални кортизонови медикаменти, които се прилагат под формата на спрейове и капки.
Ако тези две основни лекарствени групи не помагат или помагат временно, се препоръчва лечение с алергени – екстракти от растението и полените, към които пациентът е алергичен. Прилагат се под формата на инжекции или капки, които се поставят под езика. Курсът на лечение е с продължителност от 3 до 5 години. Лечението е надеждно – може да се стигне до над 90% излекуване на алергичната хрема или на поленовата астма.
 
5. УЧИЛИЩЕ ЗА ПАЦИЕНТИ
 Много родители чакат детето им да порасне, да „израсте“ болестта и чак тогава предприемат лечение. Това не е правилен подход. Ако детето се нуждае от лечение, то трябва да започне в детска възраст, когато процесите са най-обратими и лечението е най-ефективно.
 Тъй като алергията е хронично заболяване, лечението продължава с месеци и години, пациентите до голяма степен се лекуват сами. Терапията се базира на партньорство между лекуващия лекар/екип и пациента или родителите.
 Могат ли алергиите да провокират други болести? Както самата алергия, така и лечението на алергията могат да бъдат съпътствани и даже да предизвикат други заболявания. Пример за това са тежките кортизонозависими астми, при които може да се развие остеопороза заради прилагането на големи дози кортизон. За щастие това са редки случаи. Самите алергични заболявания протичат много рядко в съчетание в организма – през определен период се наблюдава само една алергична проява. Най-често срещано е съчетаването на алергична хрема с астма – при над 70% от пациентите. Затова лечението трябва да бъде комплексно.
 Изследвания за алергия, макар и в много редки случаи, могат да се направят дори на новородено – от пъпна връв. При кърмачета след 4–5- месечна възраст изследванията за алергия са съвсем достоверни и рутинни. В тази възраст не се правят кожни проби, а се прави изследване на имуноглобулин Е, който е отговорен за основните алергични реакции.
 Децата с алергия преди 4-ата година имат доказан дефицит на гама-интерферон. Това е вещество, което се отделя от самите имунни клетки и ни помага да се борим с вирусните инфекции. По тази причина децата с алергични болести (не само дихателни) значително по-често боледуват от вирусни инфекции, които от своя страна изобилстват в детските градини. Затова е препоръчително алергичните деца да бъдат записвани в детската градина не на 2–3-годишна възраст, както повечето родители искат, а на 4–5-годишна, за да може този дефект да се преодолее. При алергичните деца многократните инфекции от респираторни вирусни заболявания обикновено гарантират развитието на астма в по-късен етап. Това също трябва да се взима под внимание, когато се решава дали детето да посещава детска градина.
 
 
© Brian Chase – 123rf.com
  
Най-честите родителски грешки
От практиката си съм установил, че честа причина за алергиите при децата е захранването им с неподходящи за възрастта им храни. Шоколадът и полуфабрикатите не е препоръчително да се дават на малки деца например. Детето може да опита шоколад едва когато навърши 3 години. Полуфабрикатите са също доказан източник на алергични реакции, особено когато са в големи количества. И въобще храната, която не е прясно приготвена, е рискована за децата. И прехранването, както и монотонното хранене с една и съща храна (даването на голямо количество мляко например) могат да доведат до алергична реакция. Може би поради традиционното хранене с мляко у нас на децата се дават такива големи количества мляко, с които могат да бъдат отровени, а не нахранени.

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ