Tyxo.bg counter

АЛПИНЕУМЪТ

Алпинеумът
или за променящото се дворно изкуство
 
от Илко СЛАВЧЕВ, ландшафтен архитект 
Снимки: BeLIGHT STUDIO и личен архив
 
 
Алпинеумът е декоративен кът в градината, който съчетава типично алпийски растителни видове – дребни цветя и вечнозелени храсти – с аранжирани камъни и скални късове. Често алпинеумите се облагородяват с изкуствени езерца и фонтанчета и се раздвижват от множество пътечки. Към тях могат да се включат кътове за отдих с ниски скамейки/пейки. Обикновено алпинеумът се изгражда
 
в слънчевата част на двора
Самият алпинеум е създаден за първи път с познавателна цел в ботаническа градина. Той имитира естествената природа. При домашни градински условия говорим по-скоро за скален кът, който е значително по-малък и няма изрични правила за изграждането му. Освен алпийската растителност скалният кът позволява аранжирането и на дребни цъфтящи цветя, нетипични за природния релеф.
 
Скалният кът
е малко тюрлю гювеч. Макар че е с по-скромни претенции, изграждането му изисква естетически вкус и художествено мислене. Безразборното съчетаване на цветове и форми може да го превърне в самоцелно и кичозно допълнение към градината.
Подредбата на камъните е най-важното дизайнерско решение, като в случай че има възможност, е най-добре да се използват евентуално намиращите се на мястото скални образувания, които са естествено продължение на градината. Няколко огромни каменни къса, които с много труд бихме премахнали от терена, могат да се адаптират към алпинеума чрез пояс от растителност, цветя и бръшлян. За предпочитане е камъните да са „местни“, типични за района и със светли тонове, за да се открояват на фона на тъмнозелената и пъстроцветна растителност.
 
Видове камъни
 
 
За построяването на скален кът най-често се използват варовикови окарстени камъни с неправилна форма и с естествена патина. Раздвижените контури на алпинеума – например дупки и вдлъбнатини – осигуряват благоприятно развитие на цветя, мъхове и алпийска флора. Подходящи за изграждане на алпинеум са и ерозирали скални отломки, както и обли речни камъни. (Такива можете да си купите във всички пунктове на Топливо. А можете да ги вземете и от всяка планинска река, както и от местности с варовикови или вулканични камъни – Кулата, Карлуково, Луковит.)
Използват се пясъчници, гнайс, сиенит, гранит. Много подходящ е правертинът – стига да не е от защитено находище.
Не е желателна комбинацията с изкуствени елементи – имитация на скали от бетон или тухли, които нямат естествена и естетична връзка с другите компоненти на двора. Не е подходящо да градите алпинеума с кариерен ломен камък или с плочести структури.
 
Първата стъпка
при изграждането на скалния кът е монтирането на евентуалните подземни съоръжения – водопровод, канализация, електрическо захранване. Едновременно с това се моделира и теренът – в случай на нужда се изграждат подпорни стени, насипи и уплътнения.
След като се определи площта, на която ще бъде разположен скалният кът, се очертават контурите му. Ако има нужда, се набавя допълнително пръст. Ако в скалния кът ще има изкуствено езерце, пръстта се взима оттам (тя не е задължително да е плодородна в долния си пласт). Чак след това се пристъпва към строителството на скалния кът.
 
Камъните се редят терасовидно
 
 
Подреждат се от долу на горе, като в основата са най-едрите. Те трябва да са устойчиви, поставени върху естествените им легла и над половината от обема им да е заровен в почвата. След като „първият етаж“ е готов, се пристъпва към изграждането на „втория“. Водата от валежите трябва да се оттича бързо и лесно, затова основата се дренира чрез струпване на по-малки камъни, парчета плътни тухли и натрошен бетон. Отгоре трябва задължително да има богата на хумус плодородна почва (около 20 см), смесена с малко пясък за по-добра пропускливост и отцеждане, тъй като растенията, подходящи за този кът, не понасят тежките, мокри почви. Почвата задължително се набива добре, за да не се отмива при поливане на растенията.
 
Аранжирането на цветята
и дребните вечнозелени храсти трябва да подчертава идеята на основния силует – камък и растителност взаимно трябва да се допълват. Подредбата е несиметрична, в привидно природен безпорядък. Растенията се разполагат на групи в зависимост от особеностите на цъфтежа и растежа им. Подходящите за алпинеума обичат топлината от скалите, а корените им сами намират пукнатините и фугите.
В гнездата между камъните, както в пукнатините и в дупките се засаждат диви алпийски многогодишни цветя.
Подходящи са тревисти видове като алисум, антенария, арабис, пурпурна армерия, аубриета, които обикновено достигат височина 10–20 см и образуват ниски гъсти тревни туфи.
От цъфтящите видове – камбанки, минзухари, кърпикожух, дребен люспест карамфил, иглика, ерика, флокс, очиболец, еделвайс и др., които са непретенциозни и изключително красиви през периода на цъфтеж. Не се нуждаят от специални грижи и живеят дълго.
Устойчиви декоративни растения като хебе, драба, седум, иберис могат да се разположат отстрани за оформяне на бордюра.
Полезно и приятно е присъствието на лековити билки и подправки в скалния кът – десетки са видовете мащерка, риган, салвия, тлъстига, дебелец.
Комплексът може да бъде завършен от вечнозелени алпийски бавно пълзящи храсти като хвойна, мини клек, туя и др. Непретенциозни са и издържат както на много вода, така и на засушаване. Не изискват наторена градинска почва, а се задоволяват с каменливата бедна алпийска среда.
Скалният кът е променящо се във времето и пространството изкуство. Много е важно е обаче
 
да се поддържа в идеално състояние
Не можем да имитираме естествената природа и да не се намесваме в нея. Декоративният ефект може да се заличи бързо от бурени, а храстите и дървесните видове имат нужда от подрязване. Дори декоративният мъх има нужда от поливане, прочистване и попълване.
Възползвайте се от тези съвети, но все пак ви препоръчвам да се консултирате допълнително със специалист, който ще ви направи индивидуален план, съобразен с особеностите на двора.
 
 
Илко Славчев е завършил ландшафтна архитектура в София. Член е на Съюза на писателите. Издал е стихосбирките „Внимавай, косачо!“, „На долната земя“, „Папка: Документи и други неща“. Женен, с 2 дъщери – на 22 и на 24 години.
Илко е бил секретар на читалище „Славянска беседа“ и директор на културен клуб „Славянска беседа“.
Работил е и в общински народен съвет като специалист по строителство и благоустройство, след което и като технически ръководител по озеленяване в „Паркстрой – Южен парк“ (паркът при НДК). Планинар е със силно екологично самосъзнание – доста хора са го виждали да се навежда и да чисти фасове от градинките на София. Но градинарството му е първата любов. Колекционира алпийски видове в градината си. След като обиколил всичките планини и върхове в България, разбрал, че почти всички алпийски цветя могат да намерят приложение в домашни условия – те винаги цъфтят и се отблагодаряват за вниманието. 
Публикувано в Бела къща, Дом и градина
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ