Tyxo.bg counter

АНЯ ПЕНЧЕВА

Аня Пенчева:
„Искам да ми завиждат за мъжа до мен“
 
Интервю на Мариана ЯНЕВА
 
май, 2010 г.
 
 
За първи път влизам в гримьорна на театрална актриса – в „будоара“ на Аня Пенчева в Народния театър. Стаята за слагане и махане на маски. Не знам защо си бях втълпила, че специално за разговора ни Аня ще се появи в маска на разглезена императрица, благоволила да обърне внимание на… дъждовен червей. „Такива са си те, хубавиците – високомерни и жестоки“ – мислех си, докато я чаках пред служебния вход на театъра. А и отнякъде ми се беше набило в главата, че е, цитирам, „котка, която пуска нокти“…
Тя се появи ухилена до уши, висока една такава, с широка, енергична крачка. Здраво стъпва на земята, макар и на токчета. Напето. „Балканджийка“ беше първото, което си помислих, когато я видях. Гласът є – наистина котешки, но без примеси на високомерна фалцетност. Поуспокоих се, че на мен самата няма да ми се налага да слагам никакви маски.
Остави ме за малко сама в гримьорната, за да свърши някаква работа. Успявам да разгледам козметиката пред огледалото – навсякъде шишенца и тубички с надписи LUMENE. „Явно сте истинска почитателка на тази марка – опитвам се да започна женски разговор, когато Аня Пенчева влита в малката гримьорна. – Не е фалшиво поклонничество, защото сте рекламно лице…“ – „Да, да. Елате да видите, че дори шампоанът и балсамът ми в банята са LUMENE. Когато г-жа Олга Петрова от „Олком“ ми предложи да стана лице на марката, аз я помолих за тримесечен период на „дегустация“ на продуктите. Харесаха ми. Затова и приех. Сега всичко ми е LUMENE.“
 
– Само на „правилната“ козметика ли разчитате в борбата с остаряването? Ако се наложи да си направите пластична операция, бихте ли легнали под ножа в името на красотата?
Да. Живеем в XXI век все пак. Не крия, че за моя външен вид се грижи д-р Мадлен Кокева – изключително добър дерматолог. Направо имам късмет да є бъда приятелка. В момента, в който обаче тя ми каже „Виж какво, моето момиче, не мога да те спася вече“, сигурно ще прибегна до пластична операция.
 
– Страхувате ли се от видимото остаряване?
– Не, но в никакъв случай не искам да остарявам кичозно и некрасиво. Да, няма нищо по-хубаво от това да си млад, красив и пълен с енергия, но няма и нищо страшно в това да си зрял и да носиш годините си с достойнство. Младостта продължава много по-дълго, отколкото младите си мислят. Ако не се чувстваш излишен, ако си в хармония със себе си, всичко е наред. Човек не бива да се вкопчва в младостта.
 
 
– Лесно е да го каже Аня Пенчева. Щом ви търсят за рекламно лице, значи ви смятат не само за привлекателна, но и за модел на подражание…
Аз много трудно казвам „да“ в областта на рекламата. Да, изкушена съм да призная, че много ме търсят за реклама, но то е, защото имам лека ръка и много ми върви. Спомням си, че бях първият клиент на Жени Живкова в бутика є в едно гаражче на „Сан Стефано“. Тогава никой не си представяше, че Жени ще стане това, което е в момента. На откриването на бутика никой не смееше нищо да купи. Аз обаче прецених, че парите, които имах, ще ми стигнат точно за един панталон. Купих си го за 10 долара, 30 марки и 70 лева – с това разполагах в портмонето. Тогава една колежка от ВИТИЗ, която продаваше в бутика, се провикна: „Имаме първи клиент и това е Аня Пенчева.“ Подариха ми един рисуван шал. Наскоро направих изненада на Жени, като се явих в едно предаване със същия панталон, който купих от магазина є. Аз обичам класически неща. Класиката е модерна.
 
– Не робувате на модата и на марките значи? Пола или панталон предпочитате?
– Според моята класация на първо място са дънките, следва ги панталонът, след това е роклята и най-накрая е полата. Напълно подкрепям мнението, че модата е измислена за жени, които нямат достатъчно вкус и въображение, а етикетът – за жени, които нямат достатъчно възпитание. След модата може да се върви или да се тича. А на зрялата възраст не є отиват бързите спортове. Затова след модата аз вървя – бавно вървя, но съм в крак. Не се опитвам да надскачам себе си.
 
– Болезнено или умерено суетна сте?
– Всеки актьор е свръхболезнено суетен. Лично аз, освен че съм суетна, съм и суеверна, което е ужасна комбинация. Много искам да преодолея суетата да ми пука за това, какво мислят хора, които нямат никакво значение и дори контакт с мен. Но не мога…
 
– Какво най-много харесвате у себе си?
– Чувството си за хумор. Щастлива съм, че децата ми го наследиха.
 
 
– А вие какво сте наследили от своята майка?
– Чувството за хумор дължа на татко. Но от мама наследих увлечението по моторите. Като млада тя караше мотор. Заедно ходехме в гората, за да стреляме с „Валтер“ 6,35. Спомням си, че улучваше цигара. И любовта към ездата съм наследила от нея. Като млада тя много обичаше да язди. Мама е най-добрата мама. Има толкова доброта, събрана в нея – никога през живота си не е казала „искам“ или „нямам“. Тя е и най-добрата баба. И Пипи мисли така. Мама е боец. Мама и досега ходи с дънки. Претърпя много сложни сърдечни операции. Никой не вярваше, че ще стане отново това, което е. Абсолютно всичко преодоля обаче – хвърли количка, патерици и сега отново е „Пършинг“. Гордея се с нея. Тя е здрав корен…
 
– Като ви видях, си помислих, че сте балканджийка със здрав корен. Сетих се, че сте родена в Троян…
– Мама е от Смолян, и аз съм родена в Смолян. Живели сме в Троян, да.
 
– Кое ви е любимото място в България?
– Има няколко града в България, където се чувствам супердобре – в Шумен, в Пловдив и навсякъде на морето. Не обичам зимата. Обичам да ми е топло, по-малко дрехи да нося. Обичам топлината във всичките є измерения.
 
– Като казахте „по-малко дрехи“, дразни ли ви напоследък голотата, която е превзела всичко наоколо? Навремето вие бяхте една от първите актриси, които се разсъблякоха пред камера. Но сега е друго като че ли…
– Не, не ме дразни голотата. Когато бях бременна със сина ми, чух за себе си ужасяващи неща. Прочетох, че съм симулирала бременност, че ходя с възглавници, за да си мислят, че съм бременна… Писна ми и реших да направя голи снимки с един фотограф, Роми – да ме видят гола с корема и да престанат да спекулират с това. Когато Мартин Захариев обаче ме покани да се съблека за „Плейбой“, аз му отказах. Имах две деца, които един ден със сигурност щяха да ме питат защо съм го направила и да се срамуват от мен. Така че всеки в различен момент си има различен мотив да се съблече… А иначе разголването, в това число и душевното, притеснява не толкова човека, който го демонстрира, а този, който го наблюдава. То е провокация.
 
– А вие душевно доколко сте склонна да се разголите? Всъщност познавате ли добре себе си?
– Не мисля, че се познавам добре. Но мисля, че никой не ме познава по-добре от мен самата. Със сигурност знам, че съм авантюристка. Много грешки направих в този живот точно защото съм авантюристка. Но ако трябва да се върна назад, пак бих направила същите грешки, само че малко по-бързо. (Смее се.)

 
– Това признание за грешките е трудно за признаване… А вие не изопачихте думата „грешка“…
– Мисля, че жените по-лесно си признаваме от мъжете, че правим грешки, и затова изглежда, че правим повече грешки. По-характерно за поведението на мъжа е да се прави, че изглежда непогрешим. Мъжете смятат това за мъжкарско.
 
 
– Добър човек ли сте?
– Не знам. Ако питате мъжа ми, ще ви каже, че съм много наивна. Много е отговорно да кажа, че съм добър човек. Със сигурност съм честен, прям и директен човек, което ми е създало и продължава да ми създава много проблеми. Ако нещо не ми хареса, не мога да кажа, че ми харесва. Усетя ли преграда между мен и човека срещу мен, прекратявам контакта. Дъщеря ми ме обвинява, че не давам втори шанс на хората. Но аз съм интуитивна, вярвам на интуицията, на първото си впечатление за човека.
 
– Най-голямата ви болка, свързана с децата ви…
– Много е странно, но аз не съм изпитвала болка с тях даже и когато съм ги раждала, защото и двете съм ги раждала със секцио. Аз съм тази, която им е причинявала болката. Това, че съм Аня Пенчева, достатъчно им е вгорчило живота. Това не е комплекс, това е реалността.
 
– А не мислите ли, че те се гордеят, че сте Аня Пенчева? Защо постоянно се опитвате да убедите аудиторията, че не сте добра майка? Какво означава да си добра майка?
– Добра майка е тази, която, когато има деца, вече няма нищо друго. Вечер добрата майка си стои вкъщи, чете приказки на децата си, приспива ги. Добрата майка е тази, при която децата тичат с мъката, нуждите и мечтите си. А когато моите деца са имали нужда от мен, аз съм била някъде на… изкуство. Живея в един измислен свят, с едни измислени хора и мисля този свят за истински.
 
– Децата обвиняват ли ви за това?
– Не, но ме съветват и аз се вслушвам вече в съветите им. Наскоро получих предложение да водя едно тв предаване и синът ми каза: „Мамо, нали няма да го водиш това предаване?“ Той е на 15 години, но ми е барометър за много неща. Съгласих се да не водя предаването само защото той беше преценил, че аз там няма да „стоя“ добре.
 
– Бракът според вас променя ли любовта? Има ли такова нещо като брачна любов?
– Моята версия за любовта е, че трябва многократно да се влюбваш в един и същ човек. Хората мислят, че бракът е това, което остава от любовта. А пък аз си мисля, че всяка истинска любов трябва да завършва с брак. Може и старомодно да ви звучи това, но аз така мисля. Трябва много да обичаш един човек, за да сключиш брак с него и да останеш при него.
 
– Когато срещате неразбиране от съпруга си, какво ви спасява, за какво се хващате?
Думата „неразбиране“ не е точна, когато говорим за моя съпруг. Ако аз направя „беля“, той не ми чете конско. Приел ме е за лудичка в добрия смисъл на думата, приел е, че бъркам не от лошотия, а от наивност, незнание, неможене. Често ме нарича на шега „беладжийка“. Смята, че не трупам житейски опит. Аз съм прекалено доверчива и това ми създава проблеми.
 
– Държите ли на външния вид на мъжа до себе си?
– Да, но това не е свързано толкова със суетата ми. Просто искам да ми завиждат за мъжа до мен. И понеже го искам, така се случи. Случих на мъже в този живот. И за Сашо (Сашо Диков – бел. ред.) ми завиждаха преди, и за сегашния ми съпруг ми завиждат.
 
– Коя е вашата роля съдба?
– Ролята на Елисавета от „Крадецът на праскови“. В продължение на седем години три пъти получавам предложение за нея. Първото беше от професор Гриша Островски, но трябваше да репетираме в провинцията, а аз нямаше как да игнорирам ангажиментите си в театъра. Второто беше на Борето Панкин, но му отказах. За трети път ми предложи ролята Бойко Илиев – на сцената на Народния театър. И на него му отказах първоначално. Помислих, че съм страшно стара за тази роля, след което Бойко ми вика: „Я, вземи да прочетеш книгата…“ Още щом я разгърнах, установих, че Елисавета е жена, попреминала младостта. Заблудата ми идеше оттам, че като всички свързвах с тази роля Невена Коканова, която я изигра, когато беше на 24 години.
 
– Зад каква кауза бихте застанали?
– Не само бих застанала зад благотворителна кауза, а и няколко пъти съм заставала. Благотворителността бе една от причините да не бъда добра майка. Отделях време и внимание на чуждите деца, на чуждите хора, а на моите – не. Сега, когато за моето дете трябва да се намерят пари (той е вицесветовен и европейски шампион по супермото), разбирам колко е трудно да се молиш. За чуждите е по-лесно. Аз обаче, когато мога да направя нещо за някого, го правя без излишни агитации.
 
– Нещо, което не знаем за Аня Пенчева?
– Слава богу, че нищо не знаете за Аня Пенчева.

Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ