Tyxo.bg counter

АРЖЕНТИНА

Аржентинското танго -златото на сребърната страна

 
 
от Ивайла ИВАНОВА
 
Снимки Автора
 
 
 
 
В София има сравнително малка общност от почитатели на аржентинското танго. Събират се поне веднъж седмично на специални танго вечери, които помежду си наричат „милонга“ (това са клубовете и/или самите събирания, на които се танцува аржентинско танго). Дамите танцуват със специални обувки и красиви рокли. Роклите могат да бъдат ушити и у нас – важното е да са широки или с дълбоки цепки, за да могат краката свободно да правят маховете, характерни за този танц. Обувките обаче трябва да са донесени от Аржентина, за да могат да бъдат наречени професионални. Те са с високи токове и с френски палец (изрязана на пръстите предна част). Имат специални подметки и каишки, които придържат глезените.Една от най-добрите тангери в София замина за Аржентина и се върна с два чифта професионални обувки, куп снимки и много впечатления от тази далечна и екзотична страна. И с един поетичен разказ за аржентинското танго. За читателките на „Бела“ Ивайла Иванова се съгласи да разрови спомените си за Аржентина.

Да се отправиш към седмата по големина страна на планетата, е все едно да тръгнеш на

пътешествие към края на света 

защото в Аржентина се намира най-южният град в света Ушуайа, столицата на Огнена земя. Общата площ на федералната република е 3,7 млн. кв. км, 1 млн. от които се падат на Антарктида и на група острови. Името на страната идва от латинското argentums (сребро) и се свързва с пътуванията на първите испански конквистадори до Рио де ла Плата (Сребърната река). Оцелелите от претърпялата корабокрушение експедиция на Хуан Диас де Солис открили в региона индианци, които дарили испанците със сребърни предмети. Легендата за богатата на сребро планина стигнала до Испания през 1524 г. Оттогава е и името на Сребърната река. От 1860 г. официалното име на страната е Република Аржентина.Жителите на Аржентина са близо 35 милиона. Половината от тях живеят във федералната столица и провинция Буенос Айрес.

Официален език е испанският, който е претърпял някои незначителни промени и сега в Буенос Айрес се говори на особен жаргон. Запазили са се и някои индиански езици, като кечуа и гуарани.

Зима през лятото 

Сезоните по тези ширини са обратни на тези на европейския континент – зимата е през летните в Европа месеци. Аз пристигнах в Буенос Айрес в края на аржентинското лято.Столицата на Аржентина е метрополия с около 13 млн. жители, събрала в себе си красотите на големите европейски градове. Градът пленява с изключителната си архитектура – авангардни сгради от метал и стъкло съжителстват със здания в колониален стил. Парковете са огромни и пъстри.

Всички столичани са портеньос, което означава „жители на пристанището“. Те са от различни националности и религии – странна амалгама от спокойствие, на моменти дори леност и бушуващи страсти. Другата им обща характерна черта е, че са винаги готови да помогнат.

Размирният площад 

Важен топос тук е площадът „Пласа де Майо“ – свидетел на най-важните събития от историята на Аржентина. И днес обичайна гледка тук са тълпите от хора, които протестират. На площада почти всеки ден се организират демонстрации на майките, чиито деца са безследно изчезнали по време на хунтата, или на хора, изгубили всичките си пари, домовете и работата си по време на рецесията.Емблематична за града е пешеходната търговска улица „Флорида“. На всяка крачка – мимове в цветни костюми, които стоят неподвижно с часове, и щом пуснеш в кутията им някое песо, изпълняват своя номер. Не е рядкост да видиш и стар тангерос с млада партньорка, които взимат дъха на зашеметената публика с танца си.

Кварталите в Буенос Айрес са с неповторим колорит.

 
Три минути хармония

 

Танцът трае около три минути и половина. Драматичен, но красив, лек и настоятелен. Идва от миналото. Първите акорди създават електричество по кожата. Опиянение залива всяка клетка на тялото и я кара да вибрира в такт 2/4. Мраморният салон е претъпкан от истории, съдби и внезапни обрати на живота. Цветовете са червено и черно, деколтета – убийствени, чорапите – мрежести, обувките – лачени и на високи токчета. В сумрака, сред цигарен дим и мирис на тежък мъжки парфюм, от двата противоположни края на залата две съвършено различни вселени се докосват с поглед. Той прави знак и се усмихва. Тя кимва в отговор на съгласие. Тръгват бавно един към друг, за да се съберат без мисли за преживяно огорчение и празни надежди, без обещания и красиви думи – на половината от извървения път. Той предлага своята лява ръка. Тя отговаря със своята дясна. Неговата дясна ръка повдига нейната лява, обгръща я и остават така няколко секунди, поклащайки се във вълнуваща прегръдка в ритъма на тангото. После очите се затварят, а тялото и ръцете стават продължение на другия. Всеки трябва да бъде себе си и до поддържа собствената си ос. Само тогава между техния антагонизъм и синхрон се ражда хармонията на един общ и напълно равновесен свят. Той е този, който задава посоката, пълни съдържанието и се грижи за комфорта на партньорката си. Тя се доверява напълно и го следва със сърцето си, без да се опитва да случва нещата сама.Три минути и половина изглеждат като хиляди години живот, в които всяка секунда даваш душата и сърцето си на човека срещу теб. Забравяш за себе си, забравяш какво искаш да ти бъде върнато в замяна и разбираш, че си част от една супернова, динамична и самостоятелна система, сътворена току-що.

 

„Ла Бока“ 

води в класацията по колоритност. Тук са се заселили първите емигранти от Италия. Къщите са строени от корабни отпадъци, боядисани в цветовете на дъгата. Тук се намира „Каминито“ – уличка във формата на буквата „Х“; тя е на емигрантите бохеми и техните кафенета. Тук е и едноименното кафене „Камитито“, в което е написана песента за пътя, „който времето е изтрил“. Това място е истинска атракция за посетителите на Буенос Айрес. Тук на всеки ъгъл се танцува танго направо върху калдъръма.Вътрешността на „Ла Бока“ обаче е най-криминалната територия, обитавана и до днес от най-бедните аржентинци, които живеят на кланове. Те имат собствена охрана и

съгледвачи. Разходките до това място не са препоръчителни за туристи. Дори полицията избягва да ходи там.

Танго кварталите 

В Буенос Айрес има два квартала, свързани с историята на тангото – „Сан Телмо“ и „Меркадо дел Абасто“. „Сан Телмо“ е пълен с барове. През деня, особено в неделя, можеш направо да се изгубиш на огромния антикварен пазар. Или пък да се насладиш на изпълненията на танго на живо. После е почти задължително да хапнеш асадо, чоризо или друг вид месо в някое малко уютно ресторантче, украсено с портрети на Ева Перон, Гардел, Анибал Тройло, счупени стари огледала и безброй флагове на различни държави. Пред няколкото такива ресторантчета в този квартал има винаги опашка, защото тук приготвят храната много вкусно.„Меркадо дел Абасто“ е цветно място със симпатично изрисувани – направо върху стените на къщите – ноти и текстове на песни от великия Карлос Гардел, потомък на френски емигранти, превърнал тангото в аржентинска национална гордост. Не е изключено, както си обикаляш и разглеждаш, да чуеш изведнъж приглушена музика да се носи откъм стара и на пръв поглед порутена сграда. След дълго търсене на входа попадаш на „тайна“ милонга. Повечето тангероси са възрастни, има само двама-трима младежи. Танцуват най-стария стил танго милонгеро, а по някое време дори кандомбе. Радостта им е голяма, когато видят някого, който иска да танцува този стил, и съвсем непринудено те дръпват да те учат. Накрая се събират пари за учителя и всеки оставя колкото иска.

Аржентинското танго 

Една от легендите разказва, че то се е родило в бордеите на Буенос Айрес и първоначално се танцувало само от мъже – в плътен близък хват в горната част на тялото и раздалечен в долната. Краката се движат много бързо, с резки махове и преплитания, което е типично за африканския начин на танцуване. Около 1850 г. се появява милонгата – танцът, от който произлиза аржентинското танго. Милонгата вплита в себе си афро-уругвайския танц кандомбе и кубинската хабанера, които се наслагват върху полка и мазурка – музиката на европейските емигранти. Днес „милонга“ се нарича освен самият танц, също и мястото, на което се танцуват танго и танго валс. 

Музиката 

В началото тя се изпълнявала от малки оркестри (китарист, виолист и флейтист). Характерното си звучене обаче придобива в началото на XX в., след като бандонеонът (музикален клавирен инструмент от рода на акордеоните) измества флейтата и заема главно място в тези оркестри. По същото време богатите европейски емигранти редовно посещават барове със съмнителна слава в най-бедните квартали на Буенос Айрес като „Каминито“ в „Ла Бока“ и „Сеньор Танго“ в „Баракас“. Там, докато чакали да дойде техният ред и скучаели, мъжете се учели да танцуват танго – двама по двама. Пътувайки из Европа, те пренесли този танц на Стария континент и той станал основно занимание на висшето общество.Три стила

Постепенно музиката и самият танц се развиват и днес вече са известни три стила, които произхождат един от друг. Първият е милонгеро –  хватът е плътен, а стъпките са съвсем малки. Вторият е танго де салон, при който прегръдката се отваря, а крачките стават по-дълбоки. Последният  стил е нуево. Той нарушава правилата и равновесието в двойката придобива други измерения.

 
Тангероси актьори
 
Изведнъж се появява по-млада дама и мъжът я предпочита
 
Жилищните постройки не са високи и покривите са превърнати в тераси, които се използват за най-различни неща
 
Минитеатър, който разказва за нещастния портеньо емигрант, който не може да се върне обратно в Европа. Аржентинското танго е израз и на тази носталгия
 
Сградата е построена от аржентински владетел, а сега тук се помещава висше учебно заведение
 
Една от колоритните цветни постройки
 
Мате е най-популярният в Аржентина чай. Прави се от трева с високо съдържание на витамини от група В. Колкото по-отлежала е тревата, токова по-качествен и скъп е чаят
 
Къща от „Меркадо дел Абасто“, квартала, който днес е своеобразен музей на Гардел
 
Тази жена е била проститутка в публичните домове и твърди, че е познавала великия Гардел. За да снимаш лицето є – трябва да платиш
 
Бандонеонът – основен инструмент в танго оркестрите
Публикувано в На път, По света, Топ статии
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ