Tyxo.bg counter

БЛАГОДАРИМ ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Благодарим за БЛАГОДАРНОСТТА
Научно е доказано, че изпитвайки благодарност, се чувстваме по-добре – и физически, и морално. Когато получим нещо от друг, в замяна му даваме частица от себе си и ни става по-леко – не само да понасяме стреса, но и да живеем, осъзнавайки, че сме си нужни един на друг.
© Stephen Orsillo / stockpodium.com
Чувството на благодарност ни помирява с живота,позволява ни да оценим онова, което имаме, и да не тъгуваме за онова, което нямаме.
 Благодарността лекува.Хората, които често изпитват благодарност, спят много по-добре и боледуват по-малко от останалите.
 Благодарността подобрява отношенията ни с другите, не ни позволява да зацикляме върху себе си.
„Благодаря!“ Тази дума може да промени живота ни – убеден е американският социален психолог Робърт Емънс (Robert Emmons). Естествено, става дума не за баналните благодарствени думи, които машинално произнасяме, когато някой ни отвори вратата или пък ни подаде солницата. Емънс подчертава, че чувството на признателност е благотворно само когато го изразяваме осъзнато. Това става по следния механизъм: в началото отбелязваме, че сме получили подарък (нещо материално, помощ или морална подкрепа), който има определена цена (средства, усилия и време, вложени от подаряващия), а след това признаваме, че източникът на нашите блага се намира извън нас. Този източник може да бъде друг човек, но също и самият живот.
По-позитивна визия за живота
За да определят колко силно влияе чувството на благодарност, Робърт Емънс и колегата му Майкъл Маккълоу (Michael McCullough) провели интересен експеримент. Те разделили неколкостотин доброволци на три групи. Участниците в първата трябвало всекидневно да вписват в дневник всички свои преживявания; тези от втората – само неприятните, тези от третата – имена на хора и събития, които били провокирали у тях чувство на благодарност през деня. След десет седмици се оказало, че хората от третата група са значително по-позитивно настроени от останалите. Участниците в нея вършели всекидневните си задължения с по-голямо удоволствие и гледали с оптимизъм в бъдещето. И това не е всичко: те по-малко се тревожели за здравето си и по-добре се грижели за себе си (конкретно – спортували по-често). Робърт Емънс направил извода, че промяната към по-добро става неусетно, когато сме настроени на честотата на благодарността. Колкото по-често се опитваме да търсим причини да благодарим, толкова по-лесно ще ги намираме. А колкото по-често благодарим на другите, толкова по-високо ще ни оценяват те и толкова по-топло ще се отнасят с нас – нов повод за признателност от наша страна. Благодарността сякаш ни завърта в
безкрайния кръговрат на вселенското добро
Как работи този механизъм? Благодарността ни помага да насочим вниманието си към щастливите събития в живота и да потиснем чувството си на неудовлетвореност. Тя не отменя изпитването на отрицателни емоции, но ни стимулира по-често да изпитваме положителни, спира вниманието ни върху успехите ни и помага да прогледнем за отворените пред нас възможности. В резултат ние започваме да се отнасяме по-позитивно към живота въобще. Много е важно човек да съумее да премине от неудовлетвореност (Нямам това и това, не ми достига онова…) към благодарност (Доволен съм от това, което имам). Размишлявайки върху това, Майкъл Маккълоу констатира, че благодарността е успешна алтернатива на материализма, който подобно на язва разединява съвременното свръхпотребителско общество.
И накрая, изпитвайки благодарност, ние преставаме да зацикляме върху себе си и започваме да обръщаме внимание на другите хора. Такова едно
центробежно преразпределение на вниманието
ни позволява не само да си починем от гнетящата ни съсредоточеност върху самите нас, но и да създадем по-топли отношения със света и другите.
Да благодариш, означава да споделиш чувствата си с друг човек. Да му дадеш възможност и той заедно с теб да преживее удоволствието, с което си му задължен. Благодарността е ръка, протегната към другия човек в отговор на негова помощ, подкрепа или подарък. Благодарността ни помага да осъзнаем една проста истина – за да живеем, се нуждаем един от друг. Благодарността потвърждава, че другият е ценен за нас и че самите ние сме ценни, защото я изпитваме.
И обратно, неблагодарността ни нанася дълбока рана – чувстваме се така, сякаш признанието е отказано не само на нашия подарък или помощ, а на цялата ни личност.
Благодарността
не изисква героизъм
отбелязва италианският философ Пиеро Феручи. Тя не зависи от нашите таланти, сили или оригиналност. Тя се основава на нашата способност да бъдем уязвими, тоест да приемаме помощ от другите и да се радваме на чуждата подкрепа.
Подобно на киноактьор, който празнува получения „Оскар“ с безкрайни благодарности, ние отразяваме в думите на признателност онова, което са намира в нас и при това не зависи от нас. Такова представяне е характерно за философите стоици, които винаги са поставяли смирението над тщеславието.
Като че ли е актьор, който получава „Оскар“, в своите „Размисли“ древноримският философ Марк Аврелий споменава всички, на които дължи своите най-добри качества на характера: „От Вер, моя дядо, съм наследил сърдечността и незлобливостта. От баща ми – скромността и мъжествеността. От майка ми – благочестието, щедростта и въздържанието не само от глупави постъпки, но и от глупави мисли. А също и простотата на възприемане на живота, далече от всякакъв разкош.“ Подобна философия ни помага да приемем себе си такива, каквито сме.
Емоцията мъдрост
Смирение, великодушие, милосърдие – ето само няколко добродетели, които събуждат благодарността и сами водят началото си от нея. „Нито едно качество не искам да притежавам повече от умението да бъда благодарен – казва Цицерон. – Благодарността не само че е велика добродетел, но е и майка на всички други добродетели.“
А питали ли сте се защо дълбоко религиозните хора се чувстват щастливи по-често от останалите? Защото вярващите по-често изпитват чувство на благодарност от невярващите. Защото благодарността, както отбелязва философът Беранжер Касини, „е приемане на всичко, което ни поднася съдбата, по което се родее божията благодат“.
Благодарността възпитава у нас умението да живеем тук и сега. На това е учел и самият Буда. Тя се доближава до състоянието на пълна осъзнатост, постигана само с медитация. Благодарността е отвореност към всичко, което ни носи съдбата – и тъги, и радости. Тя е безусловно приемане на живота. Благодарността не е равнозначна на щастието, но тя ни позволява да го изпитваме.
Публикувано в Здраве, Топ статии, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ