Tyxo.bg counter

БОРИСЛАВ САНДОВ

Борислав Сандов:
„Разговорът за екология е разговор за бъдещето“

 

Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимк личен архив

 

 

ноември, 2009 г. 

 
 
 
Много малко хора могат да говорят за екологията наистина информирано, още по-малко се опитват да я направят хармонична част от живота си.
 
Той е родопчанин, който пристига в София, за да учи география, а университетското му образование засилва интересите му към връзката между човека, обществото и природата. Гражданската му будна съвест го е тласкала в различен тип акции през годините. Дейностите извън екологичните са свързани с подобряване качеството на образованието. Организатор и участник е в кръводарителски кампании и награден от БЧК като най-млад редовен кръводарител. Той натрупа сериозен опит и авторитет като протестиращ, автор е на „Схема за организиране на протест“, един малък труд, който можете да намерите в интернет, ако искате да научите повече за протеста, онази „форма на изразяване на гражданска позиция, след като не е бил постигнат резултат по друг начин“.
Избрах Борислав Сандов за събеседник по темата, защото подходът му към екологията е обществено ангажиран и се отличава с конкретност. Този млад човек успешно прилага различни обществено-политически механизми, които добре познава, в полза на екокаузата. Твърди, че екологията е свързана с обществени процеси, които пък са свързани с демокрацията като цяло. Ето защо бих обобщила нашия разговор с думите „воля за екология“. 
 
– Трудно смилаемо ли е понятието „екология“ за хората?
Беше трудно да се обясни на човечеството, че дейността, която то развива на континентите, които обитава, може да оказва такова голяма въздействие върху околната среда, че чак да отвори дупка над Антарктика. На хората не им е лесно да осъзнаят, че с действията си могат да влияят върху една толкова изолирана, труднодостъпна и далечна от гледна точка на нашите възприятия зона.
Ние си изхвърляме боклуците, те отиват в реката, но ние си мислим, че са си отишли от нас. Но те отиват някъде. В момента в Тихия океан, който е най-големият воден басейн, има огромна площ от пластмасови бутилки – два големи острова са, които, като се съединят, дават размерите на почти цяла Великобритания, петия по големина остров в света. (Става дума за района на екологическо бедствие, наречен „Великото тихоокеанско петно с боклук“ (the great Pacific garbage patch) – бел. ред.) Факт, установен чрез сателитни снимки. Ако продължава така, само след 20 години човечеството ще бъде изправено пред сериозни проблеми – глад, изчерпване на водните ресурси и сериозни климатични промени, за които се прогнозира, че драстично ще разширят пустините. Вследствие пак на климатичните промени други райони пък ще станат прекалено влажни и това ще попречи на развитието на селското стопанство там.
 
– Някои хора си казват: „Идеално ще ми бъде с това глобалното затопляне. Ще си имаме палми и в България, супер ще е…“
– Геоложката история познава сериозни изменения в климата, които обаче са се случвали с много по-бавни темпове – за милиони или поне за стотици хиляди години. А днес говорим за климатични изменения, които настъпват с бързината на векове. За два века – от времето на индустриалната революция през 1850 г. до 2050 г. – се предвижда температурите в глобален план да се повишат с цели 2 °С. В резултат на това температурно покачване ледовете на Арктика могат да се стопят, а Гълфстрийм да изчезне доста преди да стигне норвежкия бряг. И тъй като Гълсфстрийм е факторът, който прави Европа топла на тази географска ширина (Гълфстрийм доставя по крайбрежието на Северна Европа топла вода от тропиците – бел. ред.), в този случай вместо на стария континент да дойде глобалното затопляне, ще дойде глобалното застудяване. Когато Гълфстрийм отслабне (или дори изчезне) в района на Азорските острови, да речем, постоянните топли валежи и ветрове, нахлуващи от северозапад, също ще спрат, ще започне да навлиза арктичен въздух и Европа ще се превърне в тундра. В тундра и лесотундра. (Научни изследвания от последните години сочат, че силата на Гълфстрийм доста е намаляла – бел. ред.)
Това са научнообосновани прогнози. Ние трябва да имаме яснота, че това може да се случи в рамките на човешки живот.
Срещата на върха в Копенхаген ще бъде насочена изцяло към овладяване на климатичните промени. Очаква се Копенхаген да е следващото Киото. (Големи надежди за нов пакт за климата се възлагат на срещата на върха на световните лидери през декември, която ще се състои в Копенхаген – бел. ред.)
 
Кратка справка
Предишната такава голяма среща се състоя в Киото през 1997 г. На нея се изготвя документ, известен като Протокола от Киото. Според него индустриалните страни се ангажират през периода от 2008 до 2012 г. да съкратят с определен процент емисиите от вредни газове, които изпускат в атмосферата, в сравнение с регистрираните през 1990 г. количества. Точните проценти за всяка страна са записани в приложение към Протокола от Киото. В това приложение България е отбелязана със звездичка, което означава, че е страна в преход към пазарна икономика и е задължена да намали емисиите си от вредни газове с 8% в сравнение с тези, изпускани през 1990 г.
 
– Но хората изобщо не знаят за тези срещи на върха. Какъв е техният смисъл? Бърз ли е пътят от върха до обикновените хора?
Австралия например подписа Протокола от Киото едва преди три години. Сега на срещата в Копенхаген се очаква и САЩ да го подпишат. Нещо явно не е както трябва, щом такива ключови държави не го подписват веднага. Новият договор от Копенхаген обаче се очаква да е стабилна правова рамка за регулиране на бъдещите обществени отношения, свързани с опазване на околната среда.  
Аз ще бъда на тази среща, макар да нямам право на глас вътре. Но ще се опитам да привлека вниманието на нашите политици и хората, които заемат отговорни постове. България подписва подобни договори, но не ги спазва и дори първо не ги проучва. 
 
 
– Какви са ефективните инструменти за промяна на съзнанието на хората, за изграждане на екологично съзнание?
Едно от най-важните неща е споделянето на екоидеите с други хора. Тогава се получава нещо като неформално образоване, създават се социални мрежи, които са силен инструмент за въздействие. Най-трудно може да бъде променено съзананието – дори природата се променя по-лесно от манталитета на хората.
На мен например не ми е неудобно да направя забележка на възрастен човек, когато го видя, че си хвърля боклука на тротоара. Подхождам по такъв начин, че да не го засегна, но в същото време да го провокирам да не прави това отново. У нас все още съществува мнението, че младите трябва да слушат по-възрастните. Има обаче неща, за които възрастните хора се налага да бъдат информирани от по-младите. Смятам, че образователните екополитики, които се боря да прокарам, не трябва да са насочени само към малките деца, а да образоват цялото общество.
 
– Не мислиш ли, че за младите да си „еко“ е нещо като мода? Да си „еко“, означава да си cool?
Не е лошо, че екоповедението се е превърнало в мода сред младежите. За разлика от други модни тенденции то поне е нещо чисто и истинско. Мода сред младите е да си комуникират активно чрез скайп и фейсбук. Тези средства за комуникация създават възможности за участие в различни екопроекти, за пътувания по света… Екологията е тема, която може да обедини всички млади хора по света. Това е хубаво, защото, когато говорим за екология, ние говорим за бъдещето, за нашите деца.
 
– Хора с какви професии, хобита и социален статус са повече ангажирани с тези проблеми?
– Трудно може да се направи такъв профил. В Софийския университет, който е многопрофилен университет, създадохме клуб за екология и устойчиво развитие UNECO и проведохме сериозни образователни кампании (като „Зелен университет“ например). Наложи се изводът, че и на трибуната, и на скамейката хората са абсолютно разнородни. Различаваха се коренно както по отношение на бъдещата си професионална реализация, така и по представите си за света. Така и трябва да бъде. Екологията не бива да е в центъра на вниманието единствено на хора, които се занимават с наука за земята, да речем.
Но все пак преимуществено се занимават с екология хора, завършили биологичния факултет или със специалности география, химия, философия, психология и педагогика. Сред тях има и немалък брой математици и лингвисти.
 
– Ти си един от активистите на Партия зелените. Наистина ли е необходима партийна структура, за да бъдат прокарани идеите и целите, свързани с екологията? Не са ли достатъчни ресурсите на неправителствените организации например?
Опитът ни показа, че потенциалът, който имат гражданските движения, неправителствените организации и отделните хора, не е достатъчен. Проблемите трябва да се обсъждат и от двете страни на барикадата.
 
– А протестите? След тях какво? Ефективни ли са?
Ефективни са, но не във всички случаи резултатите от тях идват веднага. Протестите дават гласност, която трудно може да бъде отвоювана по друг начин. По време на граждански протест всеки отделен човек вижда обкръжението и разбира колко много са поддръжниците на една добра идея. Това от своя страна стимулира хората да продължат да защитават каузата си, да не се отказват. Отделно протестът е форма на натиск върху хората, в чиято власт и компетентност е да вземат решенията, които протестиращите предлагат. За жалост рядко се чува какво се е постигнало чрез протестите, какво се е случило заради тях. Хората не виждат резултатите в деня след протеста и затова резултатите трудно се осъзнават.
 
– Какво означава екологично чисто? Има ли изобщо такова нещо? Материално или нематериално е то? Не е ли това някаква утопия в условията, в които живеем?
– Едно новородено например. Всичко първообразно е натурално. После ние се опитваме да го променим и по този начин го замърсяваме. Съществуват различни нива на замърсяване – механично, биологично (с внедряване на нови видове на дадено място), ментално замърсяване… Ние сме замърсили цяла една планета, но в същото време тя самата ще пребъде. Това, което може да се случи, е ние да унищожим себе си и да унищожим и голямото многообразие от видове, но планетата не би могла да изчезне. Тя има своите защитни механизми, част е от една доста по-голяма система.
 
Пет еко "R" 
Когато някой ви каже, че английският език е като джобно ножче, защото с негова помощ винаги можеш да „сгъваш и разгъваш“ изречения по най-невероятен начин, не го гледайте неразбиращо. Ето как в пет думи, които започват с „R“, английският е „разгърнал“ интересна философия на екосъзнанието.
 
Reduce (ограничавам) Тук се съдържа препоръката да не използваме нещо, което не ни е необходимо. Такива са например найлоновите торбички. Още един пример са електроуредите, мобилните телефони и др. Ако имаме един телефон, който ни служи добре, не е необходимо да си купуваме втори.
 
Reuse (използвам отново) Тук можем да дадем пример с празните стъклени бутилки, които по времето на социализма връщахме обратно в магазина, за да получим обратно пълна.
 
Recycle (рециклирам) Нещата, които не могат да бъдат използвани отново, трябва поне да могат да бъдат рециклирани.
 
Remind (подсещам, напомням) Честото припомняне и осмисляне на всяко едно от горните три понятия биха довели до добри екорезултати. 
 
Respect (уважавам) Дума, която развива отношение към смисъла на горните четири. 
Публикувано в Екологично и лично
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ