Tyxo.bg counter

БЪДИ ДОБРО ДЕТЕ

Бъди добро дете!

 
април, 2010 г.
 
Добрите обноски не са разкош, а необходимост и ключ към общуването с останалите хора и със света въобще. Те са важно условие за изграждането на личността на детето. Затова родителите му трябва да го въведат във вълшебния свят на доброто поведение още от най-ранно детство.
 

© Jasmin Merdan – 123rf.com

 

Представете си препълнен автобус в шест часа вечерта. Както обикновено, възрастните хора стоят прави, а учениците са се разположили удобно по седалките и не просто си говорят, а се надвикват. С други думи, държат се невъзпитано. Има обаче още едно детенце в автобуса, което се е уредило още по-добре. То е момиченце на четири години и е с майка си. Заело е не една, а цели две седалки в дъното на рейса. Не, то не е седнало, а дори се е излегнало върху седалките. На всичкото отгоре е стъпило отгоре им с мръсните си обувки. Майката стои права до детето

 
и му се радва, вместо да му се кара
Още по-странното е, че никой от останалите пътници не се намесва. Само един мъж тихичко се осмелява да каже, че може би двете възрастни жени, които стоят до майката, вероятно имат по-голяма нужда да седнат. Същите тези жени обаче започват да крещят срещу него, като му обясняват, че децата са най-свещеното нещо на света и тази святост им дава неограничени права. Жените дори обясняват, че този мъж е прекалено жесток в забележката си. И че очевидно господинът не обичал децата, защото, ако ги бил обичал, щял бил да ги разбира по-добре. Във въздуха се настанява нелепо мълчание. Никой не се осмелява да проговори. Следващата спирка е единственият изход от натегнатата атмосфера. Точно там слиза мъжът, който май единствен реагира адекватно на създалата се ситуация…
Тази история ни помага веднага да разберем смисъла и важността на добрите обноски.
Как да си обясним факта, че вероятно повечето от пътниците не са одобрявали поведението на малката пасажерка, но никой не си е позволил да направи забележка на нея или на майка й? От какво са се страхували? От едно четиригодишно момиченце?!
Колкото и странно да ви звучи, отговорът е „да“.
Със своето поведение това дете отрича нагледно нещо важно: съществуването на другите хора и на правила, които ни служат за ориентири в живота. Това момиченце подсъзнателно се поставя в центъра на света и се възприема като повелителка на всичко и всички.
Но кое е това нещо, което може да принуди толкова много недоволни възрастни да мълчат в тази ситуация? Това е споменът за абсолютното всемогъщество в детството и стремежът към живот, пълен с удоволствия.
Така впрочем се държи всяко новородено. И всеки от нас е тръгнал от тази позиция в живота, но постепенно е бил принуден да се откаже от нея, научавайки се на добри обноски. И то доброволно. Постепенно човек започва да приема
 
съществуването на другите, на „досадниците“
с чието присъствие трябва да се съобразява и заради които трябва да прави неща, които невинаги му харесват.
Това, което възрастните са видели в автобуса, не е нищо друго освен демонстрация на онази власт, която всеки от нас е имал през първите години на съществуването си. Това е детското всемогъщество – един изгубен рай.
Както би казал Фройд, били сме свидетели на това, как принципът на удоволствието е упражнил своята власт. На практика четиригодишната пикла е направила онова, което ние не бихме посмели вече да направим. Точно затова постъпката на детето ни възмущава. Тя ни въздейства като театрално представление. В качеството на режисьор е майката, която не просто е позволила на детето си да се държи по този начин, но и със своя възторг го е насърчила и го е „представила“ пред пътниците така, сякаш то заслужава аплодисменти, а не забележки. Двете дами пък можем да си представим като певачки от хора в древногръцката трагедия – в защита на малката госпожица те изпяват не един и два възхваляващи дитирамба. Кодът на техните разсъждения днес е много разпространен: „Да обичаш детето, означава да не го ограничаваш и да не го лишаваш от нищо.“ При толкова добра драматургия или загубваш ума и дума, или започваш да се питаш допустимо ли е да напомняме на чуждо дете
 
правилата на учтивостта
Ако възрастните мълчат, когато се срещнат с невъзпитано дете, то, детето, възприема тяхното мълчание като одобрение. Лесно е да направиш забележка на едно дете, ако то е само, но ако е с родителите си, ситуацията се усложнява. Рискът не е само в това, че може да възникне конфликт, защото е почти сигурно, че родителите няма да пропуснат да ви напомнят, че забележките не са ваша работа.
Въпросът опира и до това, как детето ще възприеме забележката от чужд възрастен.
Тази забележка впрочем унижава и принизява родителите на детето, които явно не са способни да го научат на нещо, което според другите е задължително и толкова лесно за научаване.
Ето защо в подобен случай думите ви към детето биха могли да звучат така: „Хубаво е да направиш място на възрастния човек. Попитай майка си и тя ще ти каже същото. Нали така, госпожо?“
По този начин
 
няма да накърните авторитета на родителя
и ще му отстъпите авторството на забележката, която той сам е трябвало да направи.
Тази история ни показва, че учтивостта изобщо не е набор от правилни думи и машинални жестове, лишени от съдържание. Не! Учтивостта е важна част от изграждането на личността на детето, средство (което му дават родителите) за
 
борба с принципа на удоволствието
който непрекъснато ни дебне и иска да подчини живота ни. Ако майката на момичето беше изпълнила ролята си на родител, който възпитава добре, тя би обяснила на дъщеря си, че в такива случаи се препоръчва тя да отстъпи мястото си на по-възрастен човек. Така детето ще разбере, че на този свят освен него има и други хора, към които то трябва да проявява състрадание. Вместо това майката, за която ви разказваме, оставя детето си да се отдаде на удоволствието, което, разбира се, е приятно, но и разрушително. Ако другите не означават нищо за теб, как тогава ще разбереш собствената си ценност и това, че си достоен за уважение?!
 
Методи за приучаване към вежливост
Възпитавайте чрез личен пример. Детето никога няма да разбере, че трябва да мисли и за другите, ако вижда, че на родителите му изобщо не им пука за околните.
Обучавайте стъпка по стъпка. Използвайте ситуациите, подобни на тази, която ви разказахме, и които ви предлага самият живот.
Не забравяйте да напомняте на детето за смисъла на вежливостта и за ползата от нея. Когато прецените, че е дошло време, изречете и крилатата възпитателна фраза: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.“
Следете дали детето ви всеки ден спазва правилата на вежливостта. Вслушвайте се в оценките на околните и се радвайте на констатации от рода на „Детето ви е много възпитано“. Това означава, че то отстъпва мястото си в автобуса не единствено и само когато пътува с вас. В същото време бихте могли да прилагате наказания, ако детето ви нарушава правилата на учтивостта.
 
Вълшебни думички
МОЛЯ Най-вълшебната от вълшебните думи. На практика тя означава, че приемаме факта, че другият разполага със свобода на действие и избор, над които ние нямаме власт; че разбираме, че другият би направил нещо само ако той иска това, а не по задължение (впрочем той с нищо не ни е длъжен). 
БЛАГОДАРЯ Ако разбираме, че другият не е длъжен да прави това, което е направил, с тази дума му съобщаваме, че признаваме неговия жест, и от своя страна правим нещо хубаво за него с нашето „благодаря“.
ДОБЪР ДЕН Да пожелаеш добър ден, не е просто признак на симпатия. Поздравът означава: „Аз признавам твоето съществуване. Ти си важен, присъстваш тук и сега, аз уважавам твоята личност и те приветствам.“
ДОВИЖДАНЕ Тази думичка означава: „Аз съм прекарал с теб известно време, което вече свършва, но виждането ни беше важно за мен. Така че се надявам да се видим отново.“
 

Публикувано в Деца
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ