Tyxo.bg counter

Българите със 7 медала от Айдахо

Българите със 7 медала от Айдахо

от Фани БЛАГОЕВА
април, 2009 г.
На зимните игри „Спешъл олимпикс“ в Бойзи, Айдахо, българските участници се представиха повече от отлично, докладва в редакцията на „Бела“ специалният ни „кореспондент“ Фани БЛАГОЕВА. За жалост тя не стигна до Айдахо, но затова пък присъства на подготовката на спортистите ни през януари в Мальовица. А за останалото попита главен асистент Антон Хиджов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и един от двамата треньори на участниците ни в тазгодишното издание на зимните игри „Спешъл олимпикс“.
Делегацията на „Спешъл олимпикс“ – България на зимните игри 2009
Гергана Георгиева – водач
гл. ас. Антон Хиджов – треньор (преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“)
доц. д-р Николай Панайотов – треньор (преподавател в Националната спортна академия)
Спаска Топалова (20 г.), Смолян – състезател
Росен Дльогов (11 г.), Чепеларе – състезател
Любомир Попов (20 г.), Самоков – състезател
Георги Крапузов (23 г.), Банско – състезател
Георги на урок по езда
От 2 до 9 януари тази година бях на зимен ски-лагер, организиран за децата на преподаватели и служители от СУ „Св. Климент Охридски“ в централната зимна база в Мальовица. По същото време там лагеруваха и около 15 други деца – с интелектуални затруднения – заедно със своите възпитатели и придружители. Готвеха се за зимните игри в Айдахо през месец февруари. С тях изкарахме десетина незабравими дни. Децата заедно се хранеха, нарисуваха зимата и подредиха рисунките си в изложба, състезаваха се в съответните дисциплини и категории, направиха си карнавал и ни поканиха да бъдем техни гости… На този лагер имах честта да се запозная с бъдещите призьори от тазгодишните зимни игри „Спешъл олимпикс“:
Спаска, Росен, Георги и Любомир
Макар че тогава никой не знаеше дори кои от всички подготвящи се ще заминат за щатите, защото по правило не заминават най-добрите, а онези, които са имали своя сполучлив жребий. Затова на игрите не замина по-бързият от братята близнаци Крапузови – Калоян, а жребият определи Георги Крапузов. Слава богу, той пък не се посрами и спечели бронзов медал.
Ще ви разкажа един любопитен епизод от мальовишкото ни съжителство с тези деца. Един следобед трябваше да заведа университетските малчугани до ски-пистата „Ръждавица“ по пряката, но доста стръмна пътека през гората над базата. По пътя срещнахме група от децата на „Спешъл олимпикс“, които отиваха на разходка до същото място. Втурнахме се да им помагаме, но в някакъв момент се оказа, че не те, а университетските деца са
в „неравностойно“ положение
и имат нужда от помощ, защото бяха екипирани с тежки ски-обувки и по едно време започнаха да буксуват нагоре по пътя. Тъкмо тогава олимпийчетата от Смолян и Чепеларе грабнаха щеките им и с тях започнаха да ги изтеглят нагоре. Една от възпитателките на спортните ни надежди за „Спешъл олимпикс“ ме изненада с информацията, че хората с интелектуални затруднения имат с една хромозома повече от обикновените простосмъртни. Колко ли още неща не е открила науката за тези, които ние определяме като различни от нас… Тогава, в онзи момент, когато децата си помагаха взаимно, за да изкачат височината, удовлетворението в душата ми бе пълно. Присъствах на раждането на едно приятелство.
След тази случка нямаше случай, в който децата да се разминат по коридора или да се срещнат на плаца и да не се усмихнат широко един на друг, да се спрат и да поговорят.
Снежно изкуство в Айдахо
Класиране на българските участници
Златни медали
Спаска Топалова      спускане 20 м през една  врата
Спаска Топалова      10 м ходене със ски
Росен Дльогов          супер гигантски слалом
Росен Дльогов          гигантски слалом
Сребърен медал
Росен Дльогов          слалом
Бронзови медали
Любомир Попов       гигантски слалом
Георги Крапузов       слалом
Четвърто място
Любомир Попов       супер гигантски слалом
Любомир Попов       слалом
Георги Крапузов       гигантски слалом

Седмо място
Георги Крапузов       супер гигантски слалом
По мъжки…
Изведнъж се сетих, че през май тази година Спаска Топалова ще бъде абитуриентка. Тя ми сподели, че мечтае да стане фризьорка. Поплакваше си, когато се уморяваше от тренировките в Мальовица, но не се отказваше и слушаше наставленията на треньорите и възпитателките. И ето че се завърна с два златни медала от игрите. За подвизите на останалите участници в „Спешъл олимпикс“ разговарях с главен асистент Антон Хиджов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и един от двамата им треньори.
– Колко спортисти участваха на тазгодишните зимни игри в Айдахо?
– В тези игри среща си дадоха над 3000 спортисти с интелектуални затруднения и още 7000 доброволци и 1000 технически лица и организатори от над 140 страни от цял свят. От гледна точка на броя на участниците и на ангажираните лица мащабите на тези игри са наистина огромни.
– Организацията на ниво ли беше?
– Е, имаше какво още да се желае, ако зимните игри се сравнят с летните в Шанхай. В Айдахо нямаше доброволци, прикрепени към участниците, пътувахме по 64 км от хотела в Бойзи до Нампа (мястото на състезанията), което се равнява на около един час и половина и толкова на връщане. Ставахме в 5 часа всяка сутрин. Консумирахме храна от екопакети, а в планината по време на състезанията – от кутии. Там бяхме настанени в палатки.
А иначе състезанията бяха организирани перфектно, всичко бе като на световно първенство. Програмата беше стройна, всичко бе точно и съобразно правилника.
– Споделете повече подробности за състезанията…
– Игрите включваха следните дисциплини: ски – алпийски дисциплини, ски-бягане, сноуборд, бързо пързаляне с кънки, фигурно пързаляне и хокей в зала (не на лед). Припомням, че хората с интелектуални затруднения се разделят на групи (дивизии) в зависимост от възрастта и възможностите (според заболяването и степента на владеене на карането на ски или кънки). Една група (дивизия) е съставена от трима до осем души. Важно е да се отбележи, че нашите представители участваха в пълни дивизии, т. е. от по 8 участници. Това още повече повишава стойността на спечелените призови места и медали.
– Какви са впечатленията ви от престоя ви в Айдахо и от всичко преживяно там?
– Церемонията по откриването се състоя в зала – бе семпла, но атрактивна. Като се има предвид, че щатът Айдахо се свързва с индианците, съвсем естествено бе огънят да бъде запален в индиански жертвеник и да бъде акцентирано върху местните обичаи.
Между хората с интелектуални затруднения като че ли няма езикови бариери. Усмивките им изпълват пространството, а смехът е завладяващ приятел на всички.
Награждаването на победителите в тези състезания е без знамена и химни – всички са равни.
– Успяхте ли да влезете в ритъма на живота на местните хора?
– През първите четири дни бяхме настанени по няколко души в приемни семейства в провинцията. Бяхме в едно ранчо (ферма), където имахме възможност да яздим коне, да караме модерна зимна техника (моторни шейни и трактори). Карахме и ски и стреляхме. Впрочем това е семейство доброволци, които, освен че ни храниха, бяха и наши гидове и ни помогнаха да опознаем Айдахо и Съединените щати въобще.
След това се преместихме в Бойзи, главния град на щата Айдахо, с население 120 000 жители. Намира се сред планини и е характерен с ниското си сградостроителство.
– След отминалите зимни игри през 2009 г. какви изводи си направихте?
– С голяма доза горчивина трябва да споделя, че ние бяхме „бедните роднини“ като облекло и екипировка на състезанията. На фона на страни, облечени като за световна купа, това личи още повече. Държавата не се погрижи за екипирането ни този път. Вероятно „Спешъл олимпикс“ – България трябваше да я моли по-настоятелно…
Добре че се намериха добри хора и спонсорираха колкото можаха групата, но на по-високо равнище като че не се сетиха, че и това са състезания от международния спортен календар на България, че и това са представители на европейска България. Не желая да коментирам, че законът за финансови и материални награди на олимпийските шампиони и медалисти на България при шампионите с интелектуални затруднения не действа. Само ще спомена фактите: самоковецът Любомир Попов работи като… гробар, Георги Крапузов живее в пригодено за млади хора в неравностойно положение жилище, но заедно с брата си близнак е във финансов недоимък… Останалото го знаем – чудесно представяне, което ще бъде записано в историята на „Спешъл олимпикс“. Много повече може да се направи за тези хубави хора. В сравнение с предишните зимни игри в Нагано (3 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал), представянето на българите е повече от отлично.
Откриването
Знаете ли, че…
♦ Движението „Спешъл олимпикс“ е създадено през 1968 г. от Юенис Кенеди Шривър. То е движение на доброволци с нестопанска цел за благото на хората с интелектуални затруднения. Обединява повече от 2 млн. души от над 160 страни в света. „Спешъл олимпикс“ е независима организация и е призната от Международния олимпийски комитет (МОК).
♦ „Спешъл олимпикс“ – България е създадена през 1994 г. и има мисията да организира целогодишната спортно-състезателна дейност в различни олимпийски спортове за деца и възрастни с интелектуални затруднения.
♦ От 7 до 13 февруари тази година в Бойзи, щата Айдахо, се състояха зимните игри на „Спешъл олимпикс“. Българската делегация бе съставена от седем души: четирима спортисти, двама треньори и един водач. Малко, но много силни се оказаха българските представители на „Спешъл олимпикс“.
 
 
 На преден план – Спаска Топалова
Материалът е посветен на 15-годишнината от създаването на „Спешъл олимпикс“ – България (1994 г.), 80-годишнината на спорта в СУ „Св. Климент Охридски“ (1929 г.) и 120-годишнината на СУ „СВ. Климент Охридски“
Публикувано в ЧИКСПОРТ
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ