Tyxo.bg counter

ВАСИЛЕНА РАДЕВА

Василена Радева:
„От малките неща стават големите работи“
 
юли, 2010 г.
 
Интервю на Ивайло ПЕТКОВ
Снимки Личен архив и Младежки театър
 
 
Ако още не сте разбрали, в българския театрален живот има оживление! Просто започват да се случват хубави неща, а един от хората, които имат особен принос за това, е Василена Радева. Младата режисьорка направи няколко постановки, които предизвикаха интереса на специалистите, а и на обикновените зрители. Неслучайно актьорите на Василена получиха няколко престижни награди – Михаил Милчев и Невена Калудова за „Грозният“, а Ангелина Славова си тръгна с „Аскеер“ за уникалната си роля в „Нордост“. За последната постановка статуетка получи и самата режисьорка в категорията „Изгряваща звезда“. Но Василена далеч не е само режисьор. Тя се занимава с различни проекти, последният от които е постановката „Малкият принц“, в която участват деца в неравностойно положение. С каквото и да се захване, все става хубаво. Питам я дали всички тези награди и всеобщо внимание я ласкаят.
„Наградите ме объркват. Надявам се те да ми носят още предложения за работа, а аз самата да се мотивирам и мобилизирам, за да ставам все по-добра.“
 
Дете вундеркинд
Още от първи клас е пълна отличничка и ходи на рисуване, на танци, на кръжок по журналистика. Единствено в театъра не й потръгва. „Бях амбициозно хлапе, което иска да опита всичко. Записах се и в един театрален състав. Трябваше да играя пеперудка, но бях толкова неритмична и ошашавена, че преподавателките ми казаха, че ще играя само цветенце, което ще стои неподвижно.“ На инат обаче Василена се запалва по театъра – свят, който не я приема от раз. Но така и не става актриса, защото не може да се отпуска на сцената. „Бях в 11-и клас, когато за пръв път се срещнах с Галин Стоев – първия режисьор, който виждах в живота си. Беше толкова магнетичен, така увлекателно говореше. Осъзнах, че има и друга професия, свързана с театъра – режисьорската.“ 
За да кандидатства в НАТФИЗ, Василена
 
изчита всичко на Чехов и Шекспир
Естествено, това съвсем не е достатъчно, но все пак успява да впечатли Пламен Марков и Крикор Азарян на приемния изпит, които явно са оценили нейната естественост по достойнство.
Питам Василена какъв трябва да е един режисьор – манипулатор или диктатор? „Не обичам думата „манипулатор“, макар че манипулаторът няма само користни цели. Манипулатор е и майката, която мисли доброто на децата си. Режисьорът всъщност задава правилата на играта, без всъщност да казва, че това са правилата.“
Иска й се българският театър да е по-близо до реалността, да говори за това, което се случва в момента. И много се надява да се появят повече добри български пиеси. У нас за жалост рядко се правят конкурси за драматургични текстове и затова почти
 
липсват нови български пиеси
Споменава ми, че в Германия, а отскоро и в Румъния режисьори и драматурзи работят заедно и от тази съвместна работа се раждали страхотни съвременни текстове. В сдружението „36 маймуни“, в което членува и Василена, разработват проект за създаване на нови български текстове за театър. Тя заедно с други двама режисьори – Младен Алексиев и Гергана Димитрова – ще работи с трима автори през това лято. Готовите текстове ще представят наесен на перформънс четене – с актьори, с музиканти, сценограф и VJ. Актьорите няма да четат от лист хартия, а от стената, където текстовете ще бъдат проектирани. Идеята е текстът да бъде представен в театрална форма, като шоу, и по този начин да стигне до повече хора. Както направили с „Грозният“ – представена в пилотното издание на ProText по подобен начин, пиесата спечелва малко пари от Министерството на културата и с тях Василена се заема да му осигури истинска сцена. Казва, че
 
успява с чукане по много врати
Срещнала се с много директори на театри, но онзи, който пръв й се доверил изцяло, бил Ириней Константинов в театър „София“.
Василена има усет за избор на актьори за своите постановки. Неслучайно списъкът с награди за нейните актьори е толкова дълъг. Василена казва, че ревнува актьорите си, когато те започват репетиции с друг режисьор. „Имам късмета да работя с хора, които не се страхуват да експериментират.“
За постановката на „Нордост“, възкресяваща по смразяващ начин терористичното нападение в московския „Театър на Дубровка“, Василена избира три актриси – Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова. Те са много различни и съответно са различни и начините, по които разказват своите истории на сцената. Най-стряскаща е потресаващата дълбочина на тези разкази, която режисьорката е успяла да пресъздаде по начин, който
 
направо те хваща за гърлото
„С целия екип изчетохме много интервюта, книги, анализи и изгледахме много филми за трагичния инцидент. Това все пак са реални съдби, много от репликите са съвсем истински, няма как да преиграваш в такава ситуация.“
Питам Василена кое повече й харесва – наградите да са за нея или за актьорите й. „Най-голямата награда за мен е актьорите да са доволни от процеса и резултата. Дано да има и публика, която иска да преживее този катарзис. Натоварването води до облекчаване. Човек трябва да си задава понякога мъчителни въпроси на живот и смърт, за да може после да погледне света около себе си с по-ведри очи, да се зарадва, че живее, и да оценява всеки хубав миг. Затова мисля, че
 
има смисъл да се гледат тежки филми и постановки
защото след това животът ти изглежда по-лек.“
Текстовете, които Василена си харесва за поставяне, явно съвсем не са весели. „Единственият светъл лъч надежда в „Нордост“ е толерантността – когато опознаеш човека до себе си, врага, терориста, който се взривява сред невинни хора, ще разбереш, че това е объркано младо момиче, което няма друг изход в своето общество. Терористът не е някакво чудовище, а някой, който вика за помощ. Вярвам, че от малките неща се правят големите работи. И ние можем да помогнем за нещо на принципа на ефекта на пеперудата. Нали си спомняте – ако в единия край на света пеперуда размаха криле, в другия му край това може да доведе до ураган… Затова за мен е важно да се поставят текстове, които по някакъв начин провокират промяна в самосъзнанието на публиката.“
Такъв е и „Тунелджии“ – особено важен за Василена спектакъл. Не само защото го подготвя няколко години, а и защото е реализиран като свободен проект – театър извън институцията. В спектакъла става дума за едно момче, екозащитник, което пострадва при една екоакция. Самата Василена е участвала в
 
доста екошествия и екопроекти
 „Това е моята кауза. Обичам природата и не мога да се примиря с безобразията, които се случват у нас. Красотата изчезва, появяват се грозни хотели. Всичко това няма как да бъде спряно, защото са намесени инвестиционни интереси и корумпирани служители. Но младите хора надигат глас срещу това. Дълго си мислих как да свържа екозащитната си дейност с любимото си занимание – театъра. Тогава се роди идеята за „Тунелджии“. Спектакълът задава въпроса, дали ще се оставиш животът да смачка идеалите ти. Точно тази бунтарщина на младите хора е надежда и за изкуството, и за самата държава.“
Василена много обича да пътува.
 
Обожава планините
и прекарва малкото си свободно време там – зимата кара сноуборд, а през лятото просто ги катери, понякога и с велосипед. Всъщност свободното й време е много малко и не мога да не й задам баналния въпрос не страда ли от това личният й живот. Тя обаче се хвали, че има много търпелив приятел, който за късмет не се занимава с театър. „Той е много добър човек, обича театъра и е най-ценната ми публика. И е много тактичен“ – добавя с усмивка тя.
За себе си Василена твърди, че е човек на пътя и на промяната. „Отворена съм за нови предизвикателства, постоянно се променям, но онова, което пазя и искам да запазя непокътнато, е любовта, която изпитвам към живота и хората.“ 
 
Сцена от "Нордост"
 
Блицинтервю
– Денят ти започва с…
…Прегръдка.
– Никога не се разделяш с…
…Детството.
– Никога не би поставила…
…Нещо без сърце.
– Мечтаеш да поставиш…
…Рокопера.
– Мечтаеш да работиш с…
…Мария Каварджикова.
– Любимият ти филм е…
…„Криле на желанието“
– Най-голямото предизвикателство в живота ти е…
…Любовта.
– Гордееш се най-много с…
…Кучето си.
– Би живяла в чужбина…
…Ако е за малко.
– Сватбите са…
…Купон.
– А твоята сватба ще е…
…Нещо, което искам да ми се случи, но не бързам.
– Как си я представяш?
– На палатки.
– Най-важното нещо за добрата визия на една жена…
…Усмивката.

Публикувано в Личности, Портрети
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ