Tyxo.bg counter

ВИОЛЕТА МАРКОВСКА

Виолета Марковска:
„Много ми се работи!“
 
Интервю на Силвия НИКЛЕВА
Снимки Личен архив
 
юли, 2009 г.
 
 
 
– Какво ново около теб, Вили?
– Около мен непрекъснато има нови неща… Съвсем скоро започнах нов спектакъл в Сатиричния театър с партньора ми от „Денсинг старс“Атанас Месечков, с Нона Йотова и Емилия Радева. Премиерата беше през май. Паралелно с това готвя и дипломен спектакъл с Пламен Марков в академията. И, разбира се, се опитвам да посещавам редовно лекции, за да не изоставам с материала. Рекламно лице съм на марката за дрехи „Фокс“, снимам фотосесии, а преди месец завърших снимките на „Универсален войник“ с Жан-Клод ван Дам и Долф Лундгрен. Имах честта да изпълнявам главна роля, което си е истински комплимент за всеки актьор, особено сред по-младите. Скоро ще се състои и премиерата на нов страхотен български филм на Анри Кулев, където изпълнявам роля на принцеса! Въпреки всички тези ангажименти очаквам още нови предложения. Много ми се работи! Искам непрекъснато да се усъвършенствам, работейки. Единствено в това виждам смисъл.
 
– Звучи страхотно! Но все пак ти си само на 22 години. Повечето от връстниците ти нямат такива амбиции, да не говорим за ангажименти. Не се ли уморяваш понякога? Не ти ли се иска да захвърлиш всичко и да се наслаждаваш на живота?
– При мен насладата от живота идва с работата. Освен това съм човек, който умее да си разпределя времето и да съчетава добре ангажиментите си, независимо дали са лични, или професионални. Млада съм, енергична съм, животът е пред мен, нямам право да изпитвам умора! Ако в разцвета на младостта и силите си не работя и не се развивам, кога ще го правя?! Имам и трудни моменти, разбира се, когато се чувствам зле емоционално. Тогава танцувам. Обожавам да танцувам – отдавам се на всяка една мелодия, на всяка една стъпка, на всяко едно движение. Е, и аз излизам понякога да се забавлявам, но не бих си простила, ако започна да прекарвам повече време по заведения, отколкото в работа. Висенето по заведения в чудене кого да си хвана за гадже ми се струва безпредметно. Нямам право на такава безотговорност. Родителите ми не са известни, трябва сама да се доказвам на себе си и на хората. Но това не ми тежи, защото обичам работата си. Тя ми дава много повече стимул и енергия, отколкото биха ми дали мързелуването и почивката. Аз съм амбициозен човек, който се стреми към непрекъснато усъвършенстване и независимост. Изискват се силен дух и безкомпромисност, особено към самия себе си, за да оцелееш в този вълчи свят. Не разчитам на никого освен на себе си и на подкрепата, която получавам от майка си. Нямам богат приятел, който да ме издържа. За мен е важно друго – да общувам с успели хора, споделящи моите принципи, възпитание и начин на живот. Хора, артисти по душа. С Наско например се забавлявам най-добре. Обожавам да излизаме заедно по заведения вечерно време!

– Имаш ли истински приятели сред актьорската гилдия?
– Имам, но не са много. Една от най-близките ми колежки и приятелки е Александра Сърчаджиева. Тук е моментът да є кажа, че много я обичам! Обичам също и Филип Аврамов, Нона Йотова, Христо Мутафчиев – хора, които винаги са ме подкрепяли и уважавали!
 
– Усещаш ли понякога завистта на свои колежки? Конкуренцията градивна или деградивна е в театралното изкуство?
– Усещала съм завистта на мои колежки, откакто се помня. Голяма част от тях ме смята за надменна и предвзета, защото не контактувам с тях. Но както вече споменах, обичам да се обграждам с успели и интелигентни хора, а не със завистливи и злобни. Те само биха ме напрегнали. От малка отсъствам от училище заради рекламни ангажименти и винаги се е намирал някой, който да опетни името ми в мое отсъствие. На такива хора отговарям с пълно безразличие. Не трябва да ти пука в този живот, уверявам се в това с всеки изминал ден. Човек трябва да си подарява малко самочувствие и увереност от време на време, дължи си го!
 
– Каква е цената, която би платила, за да не слезеш никога от върха? С какво би направила компромис и с какво не би направила в името на професионалното си развитие?
– Аз плащам тази цена години наред, лишавайки се от типичните младежки трепети и вълнения. Въпреки това не съжалявам за нищо. Единственото, с което не бих направила компромис обаче, е достойнството ми. Не бих загърбила развитието си като актриса и като личност заради мъж, който се опитва да доминира над мен и да ме унижава, за да се чувства по-силен. Възпитавана съм да бъда уверена и самостоятелна. Не бих преживяла реплики от типа „Тя получи ролята, защото преспа с еди-кого си“. Все пак един ден, живот и здраве, ще бъда майка, която ще възпитава морални ценности у своите деца. Не искам те да бъдат ощетени от това заради мои грешки от миналото. Затова съветът ми към всички е никога да не правят неща, от които след време биха се срамували. Те тежат цял живот!
 
– В кой момент си страдала най-много? Кое е най-голямото ти разочарование или грешка в живота?
– Нямам такива трусове, слава богу! Като изключим смъртта на баща ми, всичко друго е преодолимо. Майка ми и аз се грижим една за друга – тя за мен, аз за нея. Като цяло не съм имала кой знае какви разочарования, нито в личен, нито в професионален план, за което благодаря на господ. Вярна съм на себе си и не съжалявам за нито една своя постъпка или решение в даден момент.
 
– Спомена баща си. Какво беше детството ти? Как те възпитаваха родителите ти? Кой техен урок или дума ще помниш винаги?
– Бях на 6 години, когато баща ми почина, така че нямам много спомени с него. Няма да забравя обаче, че ме наричаше „Вили Белята“, защото непрекъснато правех някоя пакост. Имах прекрасно детство, защото съм била много обичано дете, а това е най-важното. Майка ми постоянно повтаряше и досега повтаря: „Хляб и сол яж, но спи спокойно!“ А от баща си помня: „Хвърли зад теб, за да има пред теб!“ Аз съм възпитавана в духа на християнските добродетели и вярвам, че има сила, която ми помага.
 
– Често споменаваш майка си. Тя ли е най-близкият ти човек? Какво би искала да є кажеш, а все още не си?
Всичко съм є казала. Тя е моята най-вярна приятелка.
 
 
С майка си 
 
– Съжаляваш ли за нещо в живота си? Има ли човек, когото си наранила и от когото искаш да получиш прошка за нещо?
– Не, няма такъв, освен ако не съм го обидила неволно. Но няма нищо срамно в това човек да се извини, напротив – достойно е.
 
– На кого се възхищаваш? Кого съжаляваш? 
– Възхищавам се на успелите хора! На онези, които са постигнали всичко с много труд и воля. Възхищавам се на родителите, отглеждащи деца в неравностойно положение – възхищавам се на тяхната сила и дух, защото едва ли е лесно да се живее с такава тегоба. Мъчно ми е за безпомощните възрастни хора, които никак не са рядкост в нашата държава. Това се отнася и за бездомните кучета – една подобна гледка е в състояние да ме срине. Що се отнася до това, кого съжалявам, съжалявам онези, които мислят, че с пари могат да си купят всичко – образование, любов, здраве, щастие, култура, интелект, възпитание. Такива хора надали са стъпвали някога в театъра…
 
– Ти си популярна личност. Какво правиш, когато имаш нужда да останеш сама и да се абстрахираш от всичко и всички? Как релаксираш най-пълноценно?
– Релаксирам най-вече когато снимам филм. Обожавам да ходя на театър, на фитнес и на сауна. Приятно ми е да се разхождам безгрижно, „придружена“ от цигара и чашка кафе, без грим и пози. Мога да се наслаждавам цял ден на красивата българска природа. Обичам да събирам тен на плажа, да плувам, да говоря с одухотворени хора за театър, литература и балет. Те да ми разказват, а аз да ги слушам… Обичам да ми разказват за извънземни, за звездите, за зодиите, за всичко. Много съм любопитна. Така „крада“ важен опит, чувам и друга гледна точка, а това е много важно за професията ми. Понякога пък имам настроение да изляза с готина компания, да си пийна, да се натанцувам едно хубаво и после да спя цял ден.
 
– А какви са твоите трикове за перфектна фигура? Как успяваш да изглеждаш толкова добре? Спортуваш ли?
– Всяка жена си има периоди, в които понапълнява и не се чувства добре. По същия начин е и с мен. Не мислете, че винаги съм изглеждала перфектно, и аз съм човек. Държа много на здравословния начин на живот, въпреки че пуша и пия от време на време. По отношение на храната съм много капризна: спазвам монодиета, т.е. ям една и съща храна през целия ден, а на следващия – друга. Спортът е съществена част от здравословния начин на живот. Спортувам. Един от моите трикове е да мия зъбите си по-често – така огладнявам по-рядко. Също така много държа на качествената козметика, особено когато става въпрос за кожата. Човек не бива да бъде прагматичен в това отношение, напротив.
 
– Няма как да не те попитам влюбена ли си в момента?
– Дa!
 
– Споделена ли е любовта ти? Какъв мъж би спечелил сърцето ти? Какво най-много те впечатлява у мъжете?
– Слава богу, споделена е! Искам да знам, че човекът, с когото имам връзка, е съвестен и независим като личност. Най-важното е да ме обича и да подкрепя това, което върша. Ще бъде страхотно, ако ми показва поне от време на време, че съм най-важното нещо в живота му. Налице ли са тези характеристики, съм с него и само с него. Иначе съм безкомпромисна.
 
– Какво ти дава любовта? Какво ти взима? Изживявала ли си несподелена любов? Плакала ли си за мъж?
– Не съм изживявала никога несподелена любов – гледам да се пазя от нея, колкото и алогично да звуча. Не искам да познавам любовта в такава светлина, не смятам такава любов за честна спрямо мен самата. Аз съм много ранима душа. За щастие решенията, с кого да бъда и с кого – не, винаги съм взимала аз, не съм се оставяла да ме манипулират и употребяват като вещ. Любовта ме мотивира и ми дава стимул да продължавам смело напред. А дали съм плакала за мъж – случвало се е, да, но си спомням детайлите бегло, беше много отдавна. Няма мъж, който да заслужава тази чест, както и няма незаменими хора.
 
– Ревнива ли си?
Като всеки нормален човек аз също имам своите моменти на слабост, разбирайте, на ревност. Но ако ревността е в нормални граници, тя е по-скоро полезна. Проблем е, когато се превърне в параноя, защото параноите развалят красотата в една връзка, а после и самата връзка.
 
– Би ли простила изневяра?
Ако разбера, че някой ми е изневерил, без значение що за личност е, не правя компромиси. Предпочитам да не знам, ако се случи нещо подобно. 
 
– Удрял ли те е мъж?
– О, не! Пази, боже! Но аз съм удряла шамар на мъж.
 
– От какво се страхуваш?
– От смъртта. Страхувам се и от болести, защото се чувствам безпомощна пред тях, а това е най-страшното.
 
– Кога беше първата ти целувка?
– За първи път се целунах с момче на 17 години. Беше прекрасно! Винаги ще помня тази първа целувка.
 
– Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
– Не мисля, че вярвам в нея. Не мога да се влюбя в човек, когото не познавам. По-скоро би било някакво нетрайно увлечение.
 
– Плачеш ли често?
Ако трябва да бъда честна, плача рядко, предимно когато съм сама.
 
– Коя черта от характера си би променила?
– Бих искала да съм по-концентрирана, много разсеян човек съм. Пожелавам си да бъда по-подредена, защото около мен е постоянен хаос.
 
 
В кадър от филма "Шивачки"
Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ