Tyxo.bg counter

ВЯРАТА – първа част

Съмнения, убеждения и прозрения
 
  
На вашата душа й е нужна вяра даже и ако не сте намерили пътя към Бога и не искате да сте религиозни… Когато останете съвсем сами в морето на живота, чувствате потребност да се опрете на нещо. А ако има буря, очаквате някой да ви изпрати лодка. Защо тогава се съмнявате в силата на вярата?
 
 
„И  тъй, за да постигне желанията си, човек се нуждае от вяра. Приложете вярата в живота си, да видите какви резултати ще имате.“ – „Не може ли да се живее без вяра?“ – „Да живеете без вяра, това значи да сте лишени от светлина. Колкото и да е богат един замък, вие не можете да се ползвате от него, докато кепенците на прозорците му са затворени. Отворят ли се кепенците на този замък, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му.“
 
***
Ще приведа един пример от живота, да видите какво значи човек да вярва. Като виждал страданията на хората, един английски лорд си поставил за цел да направи опит да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението по вестниците, длъжниците на лорда си казали: „Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим.“ В определения ден те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите защо го викат, трябва ли да влезе вътре, или не, а направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. „Какво обичате?“ – „Дойдох при вас като ваш длъжник.“ – „Къде са другите?“ – „Вън.“ Значи от 500 души само един е повярвал, че лордът е готов да прости дълговете им.
Днес всички хора като длъжниците на лорда стоят пред вратата на Бога и философстват върху въпроса, защо Бог ги е повикал при себе си и трябва ли да влязат при него, или не трябва. Дойдете ли до вратата на Бога, всякаква философия трябва да остане настрана. Влезте при Бога с всичката си вяра към него. Щом влезе при Бога, човек ще се освободи от товара, който от векове носи на себе си. Освободи ли се от своя товар, животът му ще се осмисли.“
Петър Дънов, основател на езотеричното християнство
 
 
9 повели на Майка Тереза
 
 
1. Хората често са неразумни, нелогични и егоистични. Не обръщайте внимание на това  – прощавайте им!
2. Ако сте добри, хората могат да ви обвинят в егоистични намерения. Не обръщайте внимание на това – бъдете добри!
3. Ако преуспявате, ще се сдобиете не само с истински, но и с лъжеприятели. Не обръщайте внимание на това – преуспявайте!
4. Ако сте честни и открити, хората могат да ви измамят. Не обръщайте внимание на това – бъдете честни и открити!
5. Това, което вие сте строили години наред, някой може да разруши за една нощ. Не обръщайте внимание на това – стройте!
6. Ако постигнете спокойствие и щастие, хората могат да ви завидят. Не обръщайте внимание на това – бъдете щастливи!
7. Доброто, което сте направили днес, много често се забравя от хората утре. Не обръщайте внимание на това – творете добро!
8. Давайте на света най-доброто, което имате, дори и ако от време на време то е недостатъчно. Не обръщайте внимание на това – давайте!
9. Ако осъждате някого, не ви остава време да го обичате. Обичайте! Не обръщайте внимание на нищо!
  
Повод за размисъл
„Ако наравно с низостта не съществуваше и възвишеност човешка, човек никога не би стигнал до идеята за Бог и не би имал сили да възприеме откровението божие.“
Николай Бердяев, руски философ и публицист
 „Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.“
Макс Борн, немски физик, основател на квантовата механика
„За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.“    
Робърт Джастроу, директор на Института за космически изследвания към НАСА
„За мен светът не е разделен на вярващи и атеисти. Малко хора силно вярват, че Господ не съществува. От всеки момент в нашия живот обаче можем да разберем доколко се уповаваме на Бог. Често ние сме по-вярващи вечер и по-малко сутрин. Също както става с любовта, която е динамична. Ние през цялото време експериментираме с тези чувства. Във всички религиозни традиции обаче е познато чувството на съмнението и отчаянието, на загуба на вярата. И всички са удовлетворени, когато намерят отново вътрешната хармония. Така че вярата понякога е непостоянна, но тя трябва да съществува.“
Кшищоф Зануси, полски режисьор 
„Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади доказателства на разума, но като намаляваш страстите си.“
Блез Паскал, френски математик, физик, философ, теолог и писател
 
Атеистът и лъвът
 
 
В Африка през гората си вървял един атеист. Оглеждал се той наоколо и се възхищавал на всичко онова, което било създадено в „процеса на еволюцията“. „Какви потресаващи дървеса! Какви пълноводни реки! Какви прекрасни животни! И всичко това е възникнало съвършено случайно, без каквото и да било вмешателство отвън! Само слабите и глупавите, неумеещи да си обяснят живота и вселената, смятат, че всички тези чудеса са създадени от висше същество!“ – мислел си той.
Изведнъж зад него в храстите се чул шум. Бил лъв, който се готвел за скок. Човекът помислил, че може да се спаси с бягство, но лъвът за един миг го повалил на земята. И понеже нямало какво да губи, човекът възкликнал: „О, боже!“
И тогава станало чудо – времето спряло, всичко наоколо потънало в мека светлина и се чул глас: „Какво искаш? Та нали през всичките тези години отричаше моето съществуване, убеждаваше другите, че ме няма, и наричаше творението ми „космическа случайност“?“ – „Бих бил лицемер, ако променя мнението си само защото ме грози опасност – отвърнал човекът. – Цял живот съм твърдял, че не съществуваш!“ – „Какво искаш от мен тогава?“ – попитал гласът.
Атеистът се замислил за миг и отвърнал: „Аз не мога да се променя, но лъвът може! Затова умолявам Всевишния да превърне този див, хищен звяр в християнско животно!“
И в същата секунда светлината изчезнала, горските птици отново започнали да пищят, а реката продължила своя бавен ход. Лъвът застанал на лапи, свел гривестата си глава и промълвил: „Благодаря ти, Господи, за щедростта и за тази храна, която сега се готвя да изям…“
Пауло Куельо, известен бразилски писател
 
 
Ако има господ, защо тогава…
 
Снимка ©Javarman Javarman – 123rf.com
 
Любопитството човешко ни кара да разглобяваме всичко около себе си на съставните му части, за да разберем как работи. Постъпвайки така и с вярата, ние я убиваме. Как да се отнасяме с нея, за да не я изгубим? Просто трябва да вярваме, без да се съмняваме, без да опорочаваме вярата с интелектуални словоблудства и без да задаваме глупави въпроси, мислейки се за големи умници. Ако се смирим и се научим да прощаваме, ще се почувстваме по-щастливи.
– Може ли човек да вярва в Бога, но да не ходи на църква?
„Вярвам в Бога, но на църква не ходя“ е много разпространена позиция. Опасна. „Защо пък опасна?!“ – бихте възразили вие. Защото не води до резултат, до реално общуване с Бога. Нека си зададем въпроса, защо ни е нужна традицията да ходим на църква и да спазваме някакви ритуали. Религията се ражда от опита, а не от умуването. За будистите това е опитът на просветление на Буда. За мюсюлманите – откровенията на Аллах (Коран) пред Мохамед: Мохамед излязъл да проповядва не защото бил толкова велик и просветлен, а защото Аллах избрал точно на него да „спусне“ своите откровения и му повелил да ги разпространи сред хората.
За християните това е възкресението на Христос. Това, че Христос е възкръснал, се явява основен момент в християнството. Когато преди 2000 години апостолите проповядвали християнството, те говорели в основни линии едно и също – че Бог е станал човек, въплътил се е в човек, когото разпънали на кръст и който на третия ден възкръснал. Възкръснал от любов към нас, хората. Възкръснал, за да ни спаси. Това е накратко християнството.
Религията съдържа четири основни „съставки“ – опит, учение, култ и организация. Опитът за общуване с Христос бил записан в евангелията (книгите за земния живот на Христос). По-късно хората са гледали на живота през призмата точно на този опит. И така са намерили отговорите на въпросите, какво трябва да правят, за да следват Христос, и как това следване и тази вяра се отразяват на отношенията с другите хора, на отношението към професията и т.н. Така се родило учението.
Днес „култ“ е дума, която има нужда от реабилитация от времето на социализма. Защото култът е външно изражение на вътрешното съдържание на религията, той е възпроизводство на опита, начин всички ние – тук и сега – да се приобщим към това, което са преживявали участниците в евангелските събития.
Християните вярват, че по време на кръщене нас не просто ни обливат с вода, а заедно с Христос се потапяме във водите на Йордан, умирайки за греха и смъртта и възраждайки се за нов живот с Бог.
Именно по това религията се отличава от науката и от изкуството – по възможността реално да приобщава към друг живот, който е над нашите фантазии (изкуството) и над нашия материален свят (науката).
Когато слушаме музика, написана преди 300 години, ние ставаме съпричастни, като я преживяваме душевно. В науката можем да станем съпричастни на търсенето на истината, като повторим експеримента, направен от Нютон например. Но само в религията ние се съединяваме с Бог – също като апостолите, които са се съединили с него преди 2000 години.
В този смисъл църквата е мястото, където чрез специални тайнства можем да се съединим с Бог – не мислено, не само в душата си, а с цялото си същество да се съединим с него и да се променим.
Хората, които странят от традицията да ходят на църква, са встрани от процеса на общуване с Бог. Това е все едно да обичаш Бах, но само „в душата си“, принципно, без да слушаш записите му и без да ходиш на концерти.
– Как да се отнасяме с „неприятните“ хора в църквата?
Много хора се оплакват, че в църквата има много фалш и притворство. И много дразнещи хора. Но може ли да стигне до Бога човек, който зяпа с любопитство баби, дядовци, чиновници и от време на време дори президента, застанал до него със свещ в ръка?! Единственият път към Бог е да гледаш себе си и само себе си. И единственото препятствие по този път е огромното човешко „аз“, раздуло се до такива размери, че чак закрило Бог.
Да, в църквата идват много и различни хора. Някои от тях не са добросъвестни християни. Спор няма. И сред свещенослужителите има недобросъвестни. Но така е било винаги.
Сред 12-те най-близки ученици на Христос – хора, с които той е бил редом, пред които е ходил по водата, изцелявал е болни – все пак един се е оказал предател.
Защо да няма и юди в съвременната църква?
– Какво е общото между вярата и любовта?
Вярата най-много от всичко прилича на любовта. Обичащият човек никога не презира условностите. Може ли един мъж, който обича жена си, да й каже: „Слушай, ти нали вече знаеш, че те обичам. От днес нататък няма да ти подарявам цветя, нито ще ти подавам ръка, когато излизаш от колата…“ Естествено, че нито една жена не би се съгласила с това предложение, но по-важното е, че и нито един мъж не би се отказал доброволно от жестовете на любов.
Когато сте влюбени, вие не забелязвате лошото, светът ви изглежда цветен, прекрасен, искате на всички да разкажете колко сте влюбени. Човек изпада в подобна еуфория, когато осъществи своята „лична среща“ с Бог. Тази еуфория, тази благодат прилича много на влюбеност. Когато обаче в сферата на човешките отношения първоначалните еуфорични чувства се сблъскат със суровата проза на живота, тогава може да се каже, че влюбеността или прераства в любов, или изчезва. И във вярата всичко става по този сценарий. В отношението между човека и Бога истинската любов настъпва с годините, след като еуфорията на влюбеността изчезне.
– Как да простим онова, което е невъзможно да бъде простено?
Християнският закон гласи, че финалната присъда за човека може да се произнесе единствено и само в края на неговия живот. Дотогава винаги съществува възможност този човек да се промени, да се поправи. А ние, в нашата епоха на безверие, не даваме никому такъв шанс, освен на себе си, естествено.
В християнството първият човек, който се спасява, бил… разбойник. Помните ли – отдясно и отляво на Христос били разпънати двама разбойници, единият от които ругаел Бога, а другият го помолил за опрощение, преди да умре. И Христос му казал: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лук. 23:43).
Този човек е престъпник сред престъпниците. Самият той дори признал, че го разпъват заслужено. Най-вероятно в живота си този разбойник не е направил нищо добро, освен да произнесе тази последна фраза, отправена към Бога. Но е бил спасен. Покаялият се разбойник вдясно от Христос е първият човек, който отива в рая. Но участта на другия е двойно трагична. Той не само изтърпява справедливото си наказание на тази земя, но и отива в ада, защото е похулил Бога. Всички сме като двамата разбойници – грешни сме и страдаме. Нека поне страданията ни да имат смисъл. За вярващите този смисъл е Христос. Той е тяхната надежда до тяхната смърт. За атеистите смъртта е подобна на смъртта на разбойника, разпънат отляво на Христа.
– Ако Бог ни обича, защо позволява да се разболяваме, да умират деца…
Основната ни грешка е, че си представяме Бог като суперизвисен еталон. А Бог всъщност е друга личност, която трудно може да бъде вписана в нечия представа. Което означава, че на нас някои събития могат и да ни изглеждат нелогични, макар в действителност това въобще да не е така. За войната има поне три гледни точки – тази на генерала, тази на полковника и тази на сержанта, който вижда пред себе си единствено вражеските войски… Така и Бог – вижда и разбира за човечеството милиони пъти повече неща, отколкото самото човечество разбира за себе си. Онова, което ние определяме като липса на божие милосърдие, може да е само плод на нашето неразбиране.
В евангелията има сцена, в която учениците питат Христос защо някакъв човек боледува. Христос им отговорил, че ако човекът не боледувал, щял да мине през цялата земя с огън и меч. Естествено, за хората, преживяващи трагедия (болест на дете например), този пример би бил много слабо утешение. Но в рамките на рационалното мислене това е единственото разумно обяснение. Друго не може да бъде измислено.
Най-важното от всичко е, че Бог е тайна и трябва да остане тайна. Защото човекът е така устроен, че не може да живее без тайни. Той се нуждае от тях. Затова в отношението ни с Бога рационалните обяснения не са толкова важни (те са важни за науката!). По-важна е любовта.
 
P.S. Нарочно не сложихме тези мисли в устата на някой авторитет. Нарочно не ви представихме няколко гледни точки по темата. Не бихме дали на никого да напише и „опровержение“ на тази статия. Написахме я, както се вярва – без предубеждения и съмнения. А за вашите съмнения има едно спасение – просто повярвайте. Не е задължително да е веднага. Може да го сторите в последната минута от живота си. И можете да разчитате, че ще бъдете спасени. Христос воскресе!  
Публикувано в Топ статии
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ