Tyxo.bg counter

ВЯРАТА – трета част

Преди Възкресение при Веска
 
Разговора води Мирослава ИВАНОВА
Снимки авторът
 
април, 2009 г.
 
 
„Ууу, ма, ти се затри по тая София“ – така ме посреща. Живее сама в малка къща близо до троянската света обител. Казва, че „различни неща ти правят пътя, по който да минеш“. Дошла е тук преди 17–18 години и започнала да се впечатлява от църковния живот.

Убийте ме, не знам как й е цялото име. И аз като всички я познавам от години като Веска, резбарката, или Веска от манастира. Чудо голямо е тя. Образ. Интересна и мъдра жена, богослов и занаятчия дърворезбар. Хубавица като цветята, които излизат изпод длетото й, и шумна като троянската река, когато понесе разтопени снегове.
 
 
 
В двора са брадвата и дървата за огрев, вътре къщата й е пълна с длета и дъски, подготвени за резбена работа. С влизането се сещам за това, че старите ценни църковни книги са били подвързани с дървени корици и хората са ги изчитали… „от дъска до дъска“. Така било преди. Дървото е символ и никне къде ли не, разпростирайки символистичните си разклонения. А покрай Веска можеш да усетиш, че няма по-магично нещо от църковната дърворезба, която държи иконостасните икони или украсява църковния интериор. Толкова могат да ти харесат дървените рисунки и така да ги усетиш, че като излезеш от храма, навсякъде да виждаш само тях.
 
 
– Какво е най-характерно за християнските изкуства?
– Това, че не красивостта ги прави. Не е задължително да отговарят на измислените после закони за красотата в изкуството, а трябва да създават атмосфера, да говорят. Изкуството в църквата, то не е ей тъй, да бъде по-красивичко вътре. Първо слушаш евангелието, текстовете, които се четат. Музиката чрез емоцията улеснява приемането на текстовете от евангелието. Иконата като живопис също влияе на емоцията ни. Всичко това спомага религиозното ни чувство да бъде по-пълно. Дърворезбата е едно допълнение. Отначало е тръгнала като нещо съвсем практично, защото иконостасът трябва да „носи“ иконите. В ранните векове символите по иконостаса са били неземни, невиждани, защото се счита, че иконостасът е разделно място. Отвъд него е вече райско място, невиждано.
 
– Кой от големите християнски празници ти е най-близък?
– Рождество, защото се е родил Христос, но ако не беше разпнат… Без възкресение няма християнство, защото това е трябвало да стане.
 
– Забелязала съм, че преди Великден се купуват много икони, но хората не искат да си купуват Разпятието…
– Може би им въздейства много застрашаващо. То е много сериозно нещо. Другите икони, така като ги погледнеш, повече като картинки ги възприемаш, живописни са и им се радваш. А пък вече самото разпятие, то въздейства по друг начин. Христос затова е бил разпънат, за да ни каже, че това е моментът, от който нататък, за да бъдем хора, ние трябва до такава степен да се идентифицираме с християнството, че да изстрадаме разпъването.
 
– Спомням си, че и преподаваш вероучение… На децата как им говориш за Христос, за Великден?
– Ами то, става така някак непринудено. Имаме ръководства, по които да водим. Но аз лично гледам повече да рисуваме, защото има мънички. На такива, които са в пръви клас, за догматика не мога да им говоря. Те се радват много. Старая се правилно да им говоря, защото в учебниците има много грешки, дори догматични грешки.
 
– Всъщност вероучението не стана ли задължително?
– Не. Как задължително? Аз дори се съмнявам, че ще стане задължително. Хубаво е да има вероучение в неделните училища, защото другите са смесени. Пълни са с атеисти, с мюсюлманчета или деца от други религии. В общообразователните училища етиката може да изпълнява функциите на религията. Етиката във всички религии е една и съща, учи на позитивен начин на живот и отношения, на любов между хората. Моето мнение е, че с 20 години закъсня това обучение. Трябваше да започне още със свършването на комунизма, когато нуждата беше голяма, имаше глад. Сега много хора се разочароваха от политиката, а църквата не можа да ги поеме, да ги компенсира, защото и тя си имаше нейните проблеми.
 
– А има ли подготвени преподаватели, добри учебници, по които може да се изучава религия?
– Най-важното е да се престане с тези фолклорни простотии в учебниците, защото от този фолклор хората не могат да разберат истинската религия. Такива небивалици се разказват в учебниците до седми клас от фолклорна гледна точка, срам да те хване. Като премине един такъв урок през главата на детето, и ти отиди после му кажи кой е Христос. Абсурд!
 
– Дай пример…
– например как яйцата ставали червени? Знаеш ли? Христос като го разпънали на кръста и хората го замеряли с яйца и така яйцата от кръвта му ставали червени. Или пък – свети Георги никой не го уважавал, но откакто спасил момата от змея и ето на, всички започнали да го уважават.
 
– А ти какво отговаряш на това?
– има си жития, написани от векове, които разказват кой какъв е бил и какво е правил. И като кажат: „Какъв фолклор, какъв фолклор имаме!“ имаме богат фолклор, защото нямаме добро християнство. Дадено е, щом са постите, то си има какво да се прави. Молиш се, работиш си, четеш си. Както подобава. Не може нещата, които се казват в час по религия, да ги предаваш според народна трактовка.
 
– Е, народът разбира от всичко, колко му е да разбира от религия?
– Народът, като го питаш какво е Тодоровден, той ще ти каже, че не трябва да се работи. А не трябва да се работи, защото трябва да бъдеш на причастие, защото си постил строго през цялата седмица, нямаш и сила да работиш. То не се работи не за да легнеш, да ядеш, да спиш и да не станеш днес или да стоиш да клюкарстваш на пейката или да гледаш телевизия. И като го питаш народа какво се прави на Гергьовден, ще ти каже: „Яде се агне, а на Великден пак се яде агне.“ А то на Великден агне не се яде. Но ако кажеш на някои хора „Ей сега трябва да се тримири три дни – ни вода, ни хляб“ – те ще се учудят: „А, тъй ли?“ Народът знае само кога се яде и кога не се работи. Ей това му е богатото религиозно знание на народа.
 
– Не е ли трудно да се живее според християнските закони?
– То е постижимо. То е за хората. Някои казват „Библията не мога да я чета“. тя е за хора, ако искаш достатъчно много, ще се научиш да я четеш, достатъчно е да знаеш буквите. Само полза е да практикуваш християнството. Дори да нямаш десет стотинки за свещ, можеш да влезеш в църквата и цял ден да стоиш там. Вкъщи също можеш да си направиш място, където да се молиш. Бог е навсякъде.
 
– Е, какво е необходимо да разберат хората, че да тръгнат по хриситянски път?
– Всеки иска да бъде свободен и не иска да се подчинява на църковните правила. А всъщност ние сме свободни, когато живеем по закона Божий. Когато нарушаваш този закон, само си въобразяваш, че си свободен, защото заради всеки нарушен закон идва възмездие. Било природен закон, било някакъв друг. Нарушаваме природните закони и ето ти екологични проблеми. Лошото е, че човекът си живее в неговите представи и си казва: „Аз мога сам да се ръководя. Като не съм убил човек, какво толкова ми е?“ Това е и представата за греха.
 
 
 

– Само религиозен ли е пътят, по който можем да си върнем човешките ценности?
– Ценностната система е много сбъркана сега. Младите, които сега растат… Но те не са виновни. От дете всичко става. Чалгаджийчета, чалгаджийчета. Каквито ги направят възрастните, такива стават.
А като се има предвид, че всички умни хора на планетата са казали, че всичко извън религията е профанно, ти представи си колко е профанизиран изобщо светът.

– Когато отидеш в манастира, за какво си мислиш?
– Еее, от портата навътре… Ако имаш добро състояние, молитвено, то е само молитвата, която ти откъсва мисленето от земните неща.
 
– Какво означава да имаш молитвено настроение…
– То е трудно постижимо и обяснимо, то буквално няма време, изпадаш в безвремие. Например аз забравям къде съм и има едни моменти, в които не знам за колко време така съм се отнесла, после се усещам, че съм в църквата.
 
– Повечето хора смятат, че молитвата е по-конкретно нещо. Отиват да измолят конкретни неща.
– Молитвата е многопластова. Не е „господи, дай ми туй, дай ми онуй“. Първо благодариш. В църквата молитвата може да не е само твоя лична. По време на служение и вътре в храма настава съслужение, защото свещениците не служат само за тях си. Ние също участваме в това общо моление.
С молитва човек може да се излекува от тежки болести, самата наука вече го твърди. Но човек с вярата си е успял и преди науката да открие тези неща.
 
– Ама, ти съдиш ли ги другите хора, които не са вярващи, не практикуват християнството, не постят преди Вeликден?
– Не съдя никого. Каква съм аз, че да съдя? То съдиш ли, си губиш сам това, което на теб ти се полага. Понякога обаче ми се иска да кажа на някого, че нещо не му е от полза. Много харесвам, когато свещениците си служат директно с текст от Библията и така го казват, че думите намират място в този човек, от полза са му и го учат на нещо. Хубаво е, ако знаеш нещо, да го кажеш на другия и той да се възползва.
 
  
С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Болна тема, Деца, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ