Tyxo.bg counter

В ОЧЕРТАНИЯТА НА ЛЕЛЯТА

 

В очертанията на лелята
 
октомври, 2013 г.
 
интервю на Мирослава ИВАНОВА
 
© Wavebreak Media Ltd / www.123rf.com
 
 

Тя е леля, но и един от онези професионалисти, които могат веднага да очертаят контурите на всяка възможна житейска роля. С психолога Райна АНГЕЛОВА се опитахме да отидем по-далеч и да оцветим образа на лелята, според рамките, които тя, като специалист, формулира. Разговорът ни протече така: аз няколко пъти излизах от очертаното поле, а Райна бързо ме връщаше в контура със своите аргументи.

 
– Как би нарисувала с думи образа на лелята?  
– Лелята е пристан. Тя е човекът, който може да изпитва емпатия, да разбира и да успокоява. Лелята е по-голямото, по-възрастното приятелче. Децата чуват и възприемат много добре казаното от нея, защото то не идва от устата на техните родители. При лелята всичко е позволено.
 
– Какви са тъмните краски в нейния портрет?
– Лелята може да бъде себична. Възможно е на несъзнателно ниво да се бори за любовта на племенниците си, влизайки в лоша конкуренция с родителите им, представяйки се като човека, който е ларж, който прави жестовете. По този начин се опитва и да купува любовта на племенниците си.
 
– Толкова ли пък са лоши подаръците на лелите?
– Лелята винаги може да купи добър подарък и да го направи от сърце. Но представи си, че тя купи онзи подарък, който родителят е забранил. Родителят например казва: „Рано е за таблет“, но лелята отива и го осигурява. Ето го чувството на превъзходство спрямо родителя, което тя демонстрира. В този смисъл понякога ролята на лелята може да бъде ужасна по отношение на възпитанието на детето или пък да е срещу правилата, установени в семейството.
 
– Като махнем подаръците, какво печелят децата от лелите?
– Най-ценното нещо – знанието, че винаги има и други начини, по които да постигнат целите си. Всяко семейство създава правила, което е чудесно. Светът обаче е многообразен, хората са различни, ситуациите непрекъснато се менят и лелите са тези, които показват, че дадена ситуация може да бъде решена и по друг начин. Не е задължително да бъдеш съвършен изпълнител и да се подчиняваш само на правилата, установени от родителите. Лелята е онази пътечка, по която можеш да кривнеш, за да ти се получат нещата по по-лесен начин.
 
– Кога у децата настъпва осъзнаването, че имат леля? Според мен много по-късно в сравнение с осъзнаването, че имат майка и баба?
– Не е задължително да бъде спазен редът, който ти предлагаш. Зависи до каква степен е активна лелята. Понякога децата могат да възприемат лелята преди бабата. Зависи до каква степен са интензивни връзките с родителите (баби и дядовци на детето) и колко силна е емоционалната връзка между братя и сестри. Децата могат да възприемат лелята в първите моменти на своето осъзнаване като нещо много ценно, много значимо и понякога дори като част от семейството.
 
– За мен да бъда леля, означава да бъда два пъти сестра…
– Ааа, ти не искаш да пораснеш ли?! Това е също един аспект от ролята на лелята. Особено ако нямаш собствени деца, наистина можеш да си изживееш още едно юношество и да си останеш в инфантилна роля дълго време. Не е лошо.
 
– Имах предвид, че племенникът ми засилва връзката ми с брат ми…
– Искаш да кажеш, че племенникът е повод по-често да общуваш с брат си? Т.е. той е субект, който ви свързва?
 
– То е чувството към брат ми. Когато се виждаме, обръщам по-голямо внимание на племенника си…
– Когато има много здрава връзка между братя и сестри, всъщност тази здрава връзка формира и любов към децата, към тяхното продължение – племенниците. Да. В такъв смисъл два пъти сестра – да.
 
– Как се променя ролята на лелята, когато тя няма и съответно, когато има собствени деца?
– Ако лелята няма деца, тя може да се опита да осъществи по друг начин това призвание, майчинството. Лелята се изживява като майка, обикновено когато не е надживяла например жестока конкуренция със сестра си. Когато има свои деца, акцентът пада, разбира се, върху собственото є дете. Няма как да е по друг начин. Но това не означава, че лелята би се отказала от племенника си.
 
– А какво ще кажеш за онова клише, или по-скоро прозвище – „лудата леля“?
– По-скоро ексцентричната леля. Онази, която е активна, действа с размах и на която децата се възхищават, защото тя предлага всичко. И точно тук е тънката граница – някои лели използват своето въздействие върху децата, за да обявят: „Аз съм по-добрият родител“.
 
– Ти самата си лелята, която…
– …Не е възпитателят. Не създавам правилата в семейството на племенниците си и се опитвам да не воювам с тези правила. В разговор винаги казвам какво мисля, но не влизам в противоречие с онова, което е наложено от родителите.
 

Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ