Tyxo.bg counter

ГАЛЕТ ФРАНЖИПАН

Галет франжипан
Сладката баница с късмети на французите
 
от Надя ПEТРОВА
 
декември, 2011 г.
 
 
Този сладкиш е създаден с одобрението на папата и кралете за радост на богати и бедни. Изкушението от многолистно тесто с маслено-бадемов пълнеж, което се нарича „Галет франжипан“, е направено за първи път през далечната 1311 г.
Приготвя се на 6 януари – Поклонението на влъхвите или Деня на тримата царе. Според традицията в сладкиша се слага
 
късметче – малка порцеланова фигурка
Който го изтегли, бил провъзгласяван за цар и имал честта да носи предварително изработена корона. Само за ден, разбира се. А наименованието „франжипан“ идва от името на екзотично растение франджипани (Plumeria), с което в миналото са били ароматизирани различни видове сладкарски кремове. Днес в кулинарията неговият аромат е изместен убедително от ванилията.
„Ла галет де роа“, както наричат още този сладкиш, е най-популярното сладко удоволствие от Коледа, та чак до края на януари и днес в модерна Франция, където го приготвят и продават в пекарните по това време на годината.
Както при нас, и при французите вълнението, дали ще изтеглят късмета, е много голямо. При французите обаче хазартният момент е много по-силен – късметът е един. За сметка на това, ако някой го докопа, става крал/цар за един ден и получава правото да си поръча още един цял галет. Въпросното късметче днес може да е количка или анимационен герой, но през XIX век то е било порцеланова фигурка, а векове преди това, и то доста дълго – просто бобено зърно. Само че да не забравяме, че бобът през XIV век, когато е създаден „Галет франжипан“, си е бил рядкост и чиста екзотика, особено за бедните.
Днес „Галет франжипан“
 
се предлага в специални торби
в които може да бъде стоплен в микровълнова фурна. Сладкишът е непременно комплектуван с хартиена корона, която късметлията слага на главата си незабавно след откриването на „бобчето“, както по традиция наричат късмета.
Пак по традиция „Галет франжипан“ се разрязва на толкова парчета, колкото са гостите, но винаги плюс едно, което е парчето за Господ или за Дева Мария. Впрочем това, последното парче го дават на първия бедняк, който почука на вратата на този празник.
Малка демократична спънка има пред френския президент, който няма право да разрязва „Галет франжипан“ поради особености на етикета, които ще се опитам да ви изясня накратко.
Та въпросната традиция на 6 януари да се отбелязва
 
12-ият, последен ден от коледните празници
когато според Библията е посещението на тримата царе (тримата влъхви) при бебето Исус, е въведена от папа Юлиус ІІ през 1311 г. Това е още един пример, как църквата преобразува езическите обичаи (в случая става въпрос за римските Сатурналии).
Във Франция от средновековието се е наложила традицията да се прави специален сладкиш за дванадесетата нощ, сиреч днешният ни герой. Има малки разлики в начина на приготвянето му на север и на юг, но основата е една.
При Луи ХІV църквата сметнала за твърде дивашко да се избира цар и взели да наричат празника не на царете, а на добрите съседи. Собствен кулинарен печат наложила и Френската революция, когато нарекли сладкиша „Сладкиш на равенството“, понеже, както разбирате
 
по това време „цар“ било мръсна дума
Та ето защо френският президент не може да разрязва според етикета традиционния „Галет франжипан“. Макар че Саркози е голямото изключение – той винаги показва с охота своето чудно порцеланово късметче (имам предвид Карла Бруни). Казвам това, понеже въпросните порцеланови фигурки късметчета днес наистина са предмет на колекциониране и гордо показване. Всъщност това е много, много популярно хоби (погледнете какво става в E-bay).
Още веднъж за демокрацията при изпълнението на обичая – прието е най-младият човек в стаята (обикновено е дете) да се скрие под масата и да следи как се раздават парчетата от сладкиша с цел да се избегнат мръсни инсинуации и машинации. В крайна сметка децата са невинни и обичат истината – не може да има по-добри съдии от тях.
Естествено, традицията на „Галет франжипан“ от Франция преминала във всички европейски католически страни, а оттам прескочила Океана заедно с първите заселници и се настанила трайно в Америка, където се чувства много добре и днес.
 
(…) 
 

РЕЦЕПТАТА И ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК

Публикувано в Бела къща, В кухнята
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ