Tyxo.bg counter

ГНЕВНО МЕНЮ

Гневно меню
 

 

 

 

Снимки © Richard Nelson, © Studio Porto Sabbia, © Darryl Brooks, © miltonia, © Alexandr Makarov – 123rf.com

 

 
Ако постоянно отваряте хладилника, когато сте вкъщи, значи в него има нещо важно. Може би там е скрит отговорът на въпроса, какви емоции не ви достигат в живота…
 
 

ИСКАМ СЛАДОЛЕД!
А в действителност?
ИСКАМ УЮТ.

 
ИСКАМ ШОКОЛАД И КАФЕ!
А в действителност?
ИСКАМ НЕЩО, НО КАКВО ТОЧНО – НЕ ЗНАМ.
 
ИСКАМ СОЛЕНИ БИСКВИТИ СЪС СИРЕНЕ!
А в действителност?
НЕ СЕ ЧУВСТВАМ КОМФОРТНО ТУК И ИСКАМ ДА СИ ТРЪГНА.
 
ИСКАМ ПАСТА!
А в действителност?
ИМАМ НУЖДА ПРОСТО ОТ КОМПАНИЯ.
 
ЯДЕ МИ СЕ МЕСО!
А в действителност?
МНОГО СЪМ ЯДОСАНА.
 
 
 
 
 
„Преди един ден си купих баснословно скъпа вана и вече се канех да извикам водопроводчик да ми я монтира. Но гаджето ми ме увери, че ще се справи с работата сам – разказва ни Ема. – Не зная защо, но му повярвах. А вечерта, когато се върнах вкъщи, там сякаш беше паднала бомба. Безнадеждно повредена бе не само ваната, но и всичко около нея. Ако кажа, че се разстроих, все едно нищо не съм ви казала. В първата секунда си помислих, че вечерта ще завърши с битово убийство. Но когато вълната на гнева ми се отля, се хванах, че стоя от пет минути права пред отворения хладилник. Ръката ми като в транс бръкна и посегна към недоядената от вчерашното гости торта, когато изведнъж ме сепна въпросът, който си зададох: „А защо ми е тази торта?! Аз въобще не съм гладна!“
Според психолозите този въпрос съдържа и решението на проблема, който може да бъде обобщен като емоционално преяждане.
Впрочем методиката за справяне с проблема е неприлично лесна. Преди да започнете да ядете, трябва да се запитате наистина ли сте гладни. Безусловно желанието да изядете салама барабар с обелката му наистина може да означава, че сте неистово гладни. Но по-често става дума за емоционално преяждане, за което причина са самите емоции.
 
Щастие, ще те изям!
Нервното напрежение, чувството за самотност, неувереността в себе си и липсата на ярки емоции в скучния и еднообразен делник „произвеждат“ страстно желание за изяждане на „нещо вкусно“. Класическият пример – Бриджит Джоунс, която постоянно дъвче нещо, за да потисне неудовлетворението от провалите в личния си живот. За разлика от истинския глад, който се появява постепенно и обикновено се засища от подходящо избраната храна, емоционалният глад възниква спонтанно – по време или след емоционален взрив. В такъв момент тънка филийка пълнозърнест хляб и 100 г сварени пилешки гърди без кожата са последните неща, които биха ви хрумнали да изядете. Иска ви се или нещо много сладко, или нещо много солено, или пък нещо много пикантно! У нас на голяма популярност се радва псевдонаучната теория, че ако изведнъж нещо ви се прияде неудържимо, значи на организма ви, видите ли, му липсват точно съдържащите се в този продукт микроелементи. Само дето не се знае какви именно полезни микроелементи се съдържат в хотдога, който вие набързо си купувате от уличната лавка, след като звездно сте се скарали по телефона с любимия.
По-вероятно е да съдържа някой от „усилвателите“ на вкусовите усещания, като натриевия глутамат (E 621) например. Той е нещо като вълшебен прах (така впрочем го наричат японците), способен да превърне в деликатес не само една питка с парче кренвирш в средата, но и самия живот!
Човек различава четири оттенъка на вкуса: сладко, солено, кисело и горчиво. Натриевият глутамат отговаря за тайнствения пети вкус – на ума.
Наблюдавайки две групи ученици (едната от които била хранена с бързи храни (fast food), а втората – с обичайни храни), учени открили, че участниците в първата група са доста по-щастливи. Без значение че всеки четвърти щастливец страдал от затлъстяване. Няма нищо неестествено това. Известни са случаи, когато пациенти на клиника за отслабване – солидни хора, щедро заплатили желанието си да стопят излишните килограми – бягали от клиниката, за да изядат по един хамбургер с пакетче пържени картофки някъде… Защо ли?
 
Денят на независимостта

Някои хранителни продукти притежават наркотичен ефект – способни са за секунди да „взривят“ мозъка ни с положителни емоции. Те не са забранени от закона, така че какъв е проблемът? Ами, в това, че шоколадът, пастата и чипсът водят до привикване към нивото на емоциите, които те провокират. При хората рефлексът се изработва много бързо, както при кучето на Павлов. На психолозите, назначени в големите клиники за отслабване по света, им се наложило да измислят специален термин, за да определят този рефлекс – „хранителна зависимост“. Макар по принцип авторството да не е тяхно, а на техните дебели пациенти, които при първата визита в лекарския кабинет заявяват: „Докторе, страдам от хранителна зависимост от…“
Лидери в списъка от продукти наркотици са соевият сос, чипсът, шоколадът със стафиди, италианското тирамису и американският чийзкейк.
По необясними причини нашите съотечественици също изпитват непреодолимо влечение точно към тези храни. За някои тирамисуто е единственото удоволствие на този свят, представете си. В течение на много години те постоянно си поръчват този десерт след обяда, превръщайки го в нещо като съдбовен символ за това, че нещата в живота им се развиват нормално. Но очевидно на черния дроб му е доста трудно да преработва такова количество мазно маскарпоне и съответно в някакъв момент това същото тирамису започва да предизвиква и тежест в стомаха освен щастие. И няма как да не констатирате подсъзнателната връзка между това, че щом ви става тежко от тирамисуто, значи ви е тежко от живота. Впрочем „тирамису“ се превежда като „повдигни ми настроението“.
 
Легализирай това
За човек по принцип е нормално да се успокоява с храна. Така правят кърмачетата. Катастрофа настъпва, когато храната стане единственият строителен материал на нашите положителни емоции. Някои специалисти препоръчват често миене на зъбите в случаите, когато силно ви се прияде нещо определено. Да, силният ментов вкус на пастата за зъби наистина потиска производството на стомашен сок, но в конкретния случай проблемът не се корени във вълчия глад и неутолимия апетит. На вас ви се яде точно шоколадов кейк – микс от мазнини, захар и сол, които в стомаха се разпадат на опиоиди, облекчаващи болката, хормон на щастието серотонин и успокояващи канабиноиди. Даже и да изядете четката за зъби, нищо толкова благодатно няма да се произведе в стомаха ви. При всяка нова стресова ситуация организмът си иска своята доза любим продукт допинг. Но понеже вие постоянно се тормозите, че трябва да отслабнете, всяко изядено кексче поражда у вас и чувство на вина. А вината е стрес, който затваря омагьосания кръг. Ако вие по природа не сте надарени със силна воля и поне веднъж в живота си сте спазвали строга диета, значи знаете колко мъчително и болезнено е да се оядете след приключване на диетата като прасета.
 
Захвани се с благотворителност!
Никак не е чудно, че една строга диета от началото до края може да бъде спазена само от 3% от желаещите да отслабнат, като най-вероятно 2% от тях се занимават професионално с балет. Ние често правим гениални планове за живота си, които включват здравословно хранене, разбира се, но те се разбиват на пух и прах при първия скандал с любимия човек или дори ако просто си счупим тока на обувката, докато бързаме за някъде. Тогава се сриваме. Какво да правим?
Най-логично би било, вместо да изядем шоколадовия кейк, за който така неудържимо мечтаем (който метаболитните процеси в организма превръщат в наркотик), да посегнем към истински наркотици. Но пък от тях вероятността да си умрем млади и слаби е почти стопроцентова. Затова трябва да търсим алтернативни решения.
Учените от университета в Бирмингам препоръчват разработената от тях самите когнитивна поведенческа терапия – единственото нормално оръжие против емоционалното хранене. Психологическият метод се състои в това да научите себе си да си задавате въпроса: „Защо ям това?“ Още по-добре, ако успеете да попитате себе си: „Защо искам да изям това?“ При това още преди да сте го изяли. Най-умният отговор на този въпрос би бил примерно следният: „Защото Катя, чието мнение ми е безразлично, ме нарече днес „дебелана“. Няма да помагам на тази обида да ме „изяде“. Подобна благотворителност би била неуместна. И даже глупава.
 
Глад и чувства
Физическият и емоционалният глад си приличат толкова, колкото стека и соевия шницел. Открийте шестте разлики:
 
ФИЗИЧЕСКИ ГЛАД
 Идва постепенно.
 Може да бъде удовлетворен практически от всяка една храна.
 Усеща се в областта на стомаха.
 Появява се в продължение няколко часа след последния прием на храна.
 Минава веднага след като човек хапне нещо.
 Храната носи чувство на удоволствие.
 
ЕМОЦИОНАЛЕН ГЛАД
 Идва внезапно.
 Изисква някаква конкретна храна.
 Усеща се на нивото на вкусовите рецептори (мислиш за вкуса на онова, което тутакси се каниш да погълнеш).
 Въобще не е свързан с последния прием на храна.
 Не минава даже и след като човек се е нахранил.
 Храната носи чувство на вина.
Публикувано в Диети, Красота, Топ статии
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ