Tyxo.bg counter

„ГОЛАТА“

„Голата“
анатомия на чувствата ни
 
септември, 2011 г.
 
 
© Alena Root, Konrad Bak / Depositphotos.com
 
Тяло и лято – думи, в които сякаш е закодирана особена връзка. Освобождавайки се от дрехите, ние излагаме тялото си на ласките на слънцето и вятъра, но и на погледите на околните. И понеже все още е лято, ще поговорим по-сериозно за голотата.
 
Тя е онази чувствителна точка, в която се събират нашите биологични, социални и индивидуални начала. Ако трябваше да следваме само биологичното начало, щеше да бъде много просто. То ни диктува да събличаме дрехите си, ако е топло, и отново да ги обличаме, когато застудее. Но голотата често се оказва социално неприемлива, а религията я смята за греховна. От друга страна, тя се идеализира и почти обожествява в изкуството. В резултат от тези противоречия, пречупени през индивидуалния ни опит (включващ и родителското възпитание), ние си изграждаме мнение за голотата – своята или чуждата.
 
Разсъблечен или гол
Голотата може да вдъхновява или да потиска, да шокира или да съблазнява. Това зависи както от контек­ста, така и от културната гледна точка. В някои случаи тя се възприема като нарушаване на приличието, в други – като обект на изкуство. Английският изкуствовед Кенет Кларк е разграничил понятията nakedness и nudity (които в нашия език съответстват по смисъл на понятията „разсъблеченост“ и „голота“). В първия случай тялото още пази следи от дрехи, т. е. то е разсъблечено, защото по принцип му подобава да е облечено. Разголването му предполага нарушаване на обществените условности. Във втория случай голотата е без „печат“ от дрехи. Тя си е самодостатъчна – като голотата на античните статуи (като се тръгне от атлетичните мъжки тела с идеални пропорции, възпявани през вековете, и се стигне до идеализация на женското тяло в изкуството на Ренесанса).
Тези представи отразяват идеята за дуализма на божественото и земното, чистото и греховното. От една страна, нашата цивилизация къса корените си с античността. От друга, ние сме наследили християнската представа за греховност, за „неприличност“ на телесното. Затова отношението ни към тялото винаги е натоварено със съществуващите в съзнанието ни противоречия между идеалното и реалното. Приемайки обектите на изкуството за еталон, ние несъзнателно се сравняваме с тях, за да признаем колко недостойно и непригодно за демонстриране пред околните е нашето реално тяло.
Срамът от собственото ни тяло, и по-точно от излагането му на показ, е „юзда“, чрез която социу­мът ограничава проявите на нашето чисто биологично,
животинско начало.
(По-рано този контрол се е упражнявал от религията и по-скоро, от църквата.) Да вземем за пример съвременния, често обсъждан проблем – идеалните тела на моделите предизвикват психологически дискомфорт у средностатистическата жена по отношение на собственото й тяло. Парадоксално, но тук действа същият механизъм – масовата култура напластява ограничения в нашето съзнание, принуждава ни да се чувстваме неловко и да се срамуваме от собственото си тяло, демонстрирайки по този начин доминирането на социалното над биологичното. В този смисъл масовата култура днес е заменила догмите на религията.
 
От Адам и Ева
Да си спомним старозаветната легенда за изгонените от рая. Вкусвайки от плодовете на дървото на познанието, първите хора за пръв път видели и по-скоро, прозрели, че са голи. Едновременно с осъзнаването на своята голота (т. е. греховност) те създали и първите си дрехи – смокинови листа. Интерпретирайки този библейски сюжет, ние можем да проследим картината на развитие на човешката личност. Когато човек е в рая на майчината утроба, той е безметежно слят с околната среда. „Изгоненият“ от този рай започва да усеща окръжаващата среда като враждебна и противопоставяща му се. И според степента на осъзнатост започва да изпитва потребност да се защити, да определи граница между себе си и света с помощта на физически бариери – дрехите.
Тази старозаветна история, наследена от християнството, е родила „теорията на скромността“, господстваща в нашата култура векове наред. Или още по-точно казано – „теорията на приличието“. Прилично е тялото да се крие под дрехи. Даже увлечението по всякакви украси на тялото се е смятало през вековете за грях и суета.
Но всъщност облеклото невинаги обслужва скромността, защото дори напълно скрито, тялото може да възбужда сексуални желания изпод дрехите.
Въпреки че показването на женската сексуалност е било напълно забранено, модата е следвала своя собствена, доста често „сексуална“ логика. Благодарение на играта с формите и цветовете винаги е създавала достатъчно пространство за внушаване на еротика.
 
Еротични акценти
Още Казанова е забелязал, че умелото показване на някоя част от женското тяло е много по-възбуждащо от пълната голота. Позовавайки се на тази идея, историкът на модата Джеймс Лейвър създал теорията за „подвижните ерогенни зони“. Според нея във всеки исторически период модата поставя еротичен акцент на една или друга част на тялото, разголвайки ту раменете, ту деколтето, ту коленете, ту корема. Важното при това разголване е другите части на тялото да бъдат скрити. Така например дълбокото деколте през XIX век (което може да се сметне за неприлично дори в наше време) е трябвало да бъде съчетано с пола с кринолин, напълно скриваща очертанията на бедрата.
Всеки избор на еротичен акцент следва своя логика. Например в началото на XX век, с появата на феминизма, полата рязко се скъсява. Това позволява на жената да открие краката си. Метафорично скъсяването на полата означава освобождаването на жените от разни зависимости и демонстрирането на възможността самостоятелно да си „стъпят на краката“ и да се развиват.
Най-ярка илюстрация на това е модата на 70-те и особено на 80-те години на XX век, когато в допълнение на късата пола се появява дългото сако с изкуствено разширени рамене. То символизира пълната готовност на жените да влязат в мъжки роли.
Днес забелязваме, че еротичният акцент се е изместил към пъпа – зоната на насладата и удоволствието от живота. Разголвайки корема и украсявайки го с татуировки и пиърсинг, ние заявяваме пред себе си и околните: „Готова съм да се наслаждавам.“
 
Плажни демонстрации
Някога банският костюм напълно е закривал тялото и е изглеждал като специален тоалет – рокля или панталон с дължина до под коленете, чорапи за къпане и обувки от мека кожа. Преди сто години само най-смелите къпещи се са можели да си позволят да влязат във водата боси – толкова жестоки са били изискванията за приличие. С настъпване на индустриалната революция банският еволюира много бързо – от плътно прилепнало по тялото трико до съвременния бански от две части със скандално оскъдни бикини. Това шокиращо изобретение принадлежи на френския инженер Луи Рир. През 1945 г. той представя дизайн за женски бански костюм от две части. Заимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр. н.е. Рир е убеден, че ще скандализира публиката. И че банският от две триъгълни парчета плат може да предизвика експлозия, не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Затова нарича творението си „бикини“ – по името на необитаем коралов остров от Маршаловите острови, където се провеждали ядрени опити.
Новата мода била осъдена от църквата и забранена в някои католически страни, като Италия и Испания. Бикините бързо превземат плажовете на Франция, но в САЩ консервативният обществен морал дълго не позволява на това нововъведение да излезе на плажа. Това става през 60-те години на миналия век с нахлуващата хипи вълна и издигнатия от нея призив „Да пуснем тялото на свобода“, с който се свързва и разпространението на натуризма (нудизма).
По-късно появата на монокините съвпада с новата вълна на феминизма, когато жените отстояват своето право на равенство (наравно с мъжете да могат да излагат горната част на тялото си на публични места за отдих и къпане).
 
Завръщане в Едем
Нудистите вече са завзели плажовете на всички обитаеми континенти. Нерядко и на обикновените „текстилни“ плажове може да се забележи любител на пълното събличане. Феновете на нудизма споделят, че за тях това преживяване е възхитително чувство на свобода и разтваряне в природата. Пълната голота и изцяло откритата кожа действат пречистващо и изпълват с необикновена енергия. За нудистите самата идея да се печеш и да плуваш облечен изглежда абсурдна, неестествена.
„Сливане с природата“ – именно по този начин описват натуристите своите преживявания. Това ги връща в изгубения някога рай. По този начин човек се освобождава от контрола на социума, от неговите забрани и ограничения, които действат стресиращо. Събличайки дрехите, ние един вид унищожаваме тънката обвивка, която отделя нашето същество от окръжаващия свят. Отпускането в лоното на майката природа и усещането за пълното сливане с нея ни създават усещане за безметежност – като онази, която сме изпитвали в майчината утроба.
 
Мъжът и жената
Женската и мъжката голота се възприемат по различен начин. Според сексолога Игор Кон това отчасти се обуславя от анатомията: женските гениталии са скрити, а мъжките са на показ и веднага привличат вниманието. Затова мъжката голота се приема за по-нескромна, отколкото женската. Изображението на мъжката голота, нейната демонстрация в очите на цензурата е нарушаване на някакви културни забрани и предизвиква по-голямо смущение. Демонстрацията на мъжките гениталии, особено на еректирал полов член, се възприема по-скоро като агресия, отколкото като еротичен жест.
Във всички общества, в които властват мъжете, мъжкото и женското тяло се противопоставят с цел противопоставяне на двете философии – на мачизма и на феминизма (впрочем и в двете мъжът винаги е представен като субект, а жената – като обект). В произведенията на изобразителното изкуство жената повече или по-малко позира, откривайки своята възбуждаща голота, оценявана от погледите на потенциалния зрител мъж. Мъжете наблюдават жените, а жените наблюдават себе си в момента, в който са наблюдавани. Това определя не само отношението между мъжете и жените, но и отношението на жените към самите тях. Затова жената преживява и се вълнува от това, как изглежда нейното тяло без дрехи. Тя постоянно оценява себе си – нали мъжът традиционно избира спътница, изхождайки именно от нейните телесни достойнства. Мъжът малко или повече е равнодушен към формите на своето тяло с изключение на една – половия си орган, евфемистично наричан „мъжко достойнство“. Ще се окаже, че по размер и форма половият орган можел да бъде свързан с достойнството на човека май… 

Публикувано в Женски работи, Здраве
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ