Tyxo.bg counter

ДА СПИШ ГОЛА Е СТУДЕНО

Да спиш гола е студено

от Мариана ЯНЕВА
 
октомври, 2011 г.
 
Не е лесно да си еко. Трябва да се откажеш от толкова цивилизационни „блага“ – от козметиката, с която си свикнал, от ритуалите по нанасянето й, от кабелната телевизия, от найлоновите торбички, тоалетната хартия, бутилираната минерална вода, от…
Както изглежда – от целия си предишен живот. При това без гаранция, че животът ти след това ще е безупречно здравословен и наситено зелен. Защото да живееш природосъобразно в големия град е все едно да си Тарзан в Ню Йорк или да си будист сред огромна общност от християни. Да си еко в мегаполис (а и в по-малък град) е изпитание за навиците, рефлексите и нервите ти. Това е тежкият кръст на бялата врана.
Затова като истинска война със себе си може да се определи експериментът, който предприема авторката и героинята на книгата „Да спиш гола е зелено“ Ванеса Фаркхарсън. Младата канадска журналистка решава да прави по една „зелена“ промяна в живота си всеки ден, за да се почувства полезна за околната среда. Целта й е обаче да не се подхлъзне по плоскостта на екофанатизма и да не изгуби приятелите и семейството си. Това прави задачата й още по-сложна и я превръща в ярък пример, че пътят към ада наистина може да бъде постлан с добри намерения.
Сприятеляването с природата е дълъг процес на познание и повече на самопознание (просто защото човек е част от природата). Затова ако продадеш колата и хладилника си и дори и ако си купиш електромобил, все още не означава, че мисленето ти е станало екологично чисто.
Зелен смисъл имат не толкова отказите ти от вещи и дейности, а по-скоро осмислянето на всяко малко действие, което предприемаш, и безболезненото му превръщане в част от житието ти.
Ако изхвърляш боклука си разделно, използваш биокозметика и дори компостираш на балкона може и да станеш почетен член на някое екообщество, но това по никакъв начин не гарантира твоето сближаване с природата.
Човекът, който истински обича природата и е слят с нея, познава себе си до корен, знае как мирише земята, как се държи лопата и защо духа вятърът… Той може да запали огън дори и да няма кибрит. Той може да оцелее в окото на бурята, да си построи колиба от подръчни материали (треви и клечки например) и да убие див звяр с камък само защото е по-умен от него и го осъзнава…
Да си еко, означава да мислиш с няколко хода напред, да живееш с няколко неща по-малко, отколкото смяташ, че са ти необходими, да сложиш в количката няколко стоки по-малко в супермаркета, да обичаш другите малко повече, отколкото твърдиш, че ги обичаш… Да си еко, означава да мислиш активно във всеки един момент от живота си, което никак не е лесно. 
На въпроса „Как свърши експериментът?“ Ванеса Фаркхарсън отговаря: „Новите навици не ми тежат, дори вече не ми правят впечатление, а и ако перифразирам: станеш ли веднъж зелен, никога не се връщаш обратно. Сега, когато купувам натурални продукти, които вършат същата работа като традиционните марки, няма причина да се върна към онези, които съм използвала преди. Щом съм направила усилие да се оборудвам със съд за дъждовна вода, няма да го изхвърля. (…)
А какво не правя? Е, вече не събирам боклука на другите и не го оставям „да отлежи“. Използвам редовно миялната машина, фурната и благословената си прахосмукачка; бръсна краката си, пия вино от чаша и за жалост все още не съм усъвършенствала стенографията.“
Екофилософията не отрича, а утвърждава живота. Тя не налага да се откажете изцяло от предишния си живот, а само да приемете предизвикателството да осмисляте сегашния си на всяка крачка. И да го оцветявате в зелено. Това е приятно. Като игра, която развива въображението и ви прави част от обществото на мислещите хора.

Публикувано в Стил на живот, Хая
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ