Tyxo.bg counter

ДИАГНОЗА: ФИТНЕС МАНИАЧКА

Диагноза фитнес маниачка
Симптоми и лечение
 
декември, 2009 г.
 
 
Снимка © Lev Olkha – Fotolia.com
 
Бягането е полезно за тялото и за душата. Така ли е наистина, или не съвсем? Добро е всяко нещо, което се прави с мярка. Превърнато в мания, и най-полезното занимание може да стане опасно вредно. Тези банални истини са верни даже и ако говорим за такава свещена „здравословна“ сфера като спорта.
Когато желанието ни да влезем във форма премине разумните граници, ние ставаме зависими. Има голяма вероятност животът на такива запалени „спортисти“ да се превърне в хаос.
 
„Позитивна зависимост“
– това е изключително устойчива адаптация към обстоятелствата, която ни позволява да преодоляваме препятствията, пречещи ни да се занимаваме със спорт, защото нали времето, „изгубено“ в тренировки, бихме могли да използваме за общуване с приятели или просто за почивка. Но понякога границата между доброволните и компулсивните (принудителните) желания да се занимаваме с фитнес се заличава.
Интензивните редовни занимания с фитнес крият редица негативи, които постепенно и неусетно могат да ограничат действието на доказаните от спортуването позитиви.
Да, историята познава много случаи, когато предметът на човешкото обожание се обръща срещу човека… Защо спортуването да прави изключение? „Фитнес зависимост“ не е просто поредният изфабрикуван термин, с който се назовава
 
синдромът на претренираност
При здравите спортисти, трениращи за постигането на по-добри резултати, може да се появят симптоми на синдрома на претренираност, който възниква вследствие на липсата на почивка и бързо изчезва.
Нездравословната фитнес зависимост е всъщност нездравословно надценяване на ролята на спорта в живота.
Много често нивото на физическо натоварване при здрави спортисти и при фитнес маниаци е напълно еднакво. Разликата между тях е само в отношението към това натоварване. Ако първите виждат в заниманията по фитнес средство за постигане на спортни цели (печелене на състезания и поддържане на отлична спортна форма), то вторите получават удоволствие от самия процес на спортуване.
Човек, подвластен на някаква зависимост, не може да получава удоволствие от занимания, които не са свързани с тази зависимост. Фитнес зависимите не могат да спрат да спортуват даже и ако това противоречи на техните интереси (например в ущърб на работата им е).
 
Как да разпознаваме засегнатите
Фитнес зависимият човек е изгубил адекватността на възприятията си – заниманията със спорт за него са придобили първостепенно значение, а най-важните житейски приоритети, като работа, приятели и семейство, са отишли на заден план.
Когато човек доброволно се откаже от емоционалните си връзки с хора в полза на допълнителни часове за тренировки, когато травмата, болката и умората не могат да го спрат да се занимава със спорт и когато всяка минута от свободното си време той посвещава на спортуването, диагнозата е ясна: фитнес зависимост.
Предупредителни симптоми за този тип зависимост са тревожността, раздразнителността и депресията, които се появяват, когато засегнатият няма възможност да практикува фитнес.
Фитнес маниакът не признава изключения от правилото „колкото повече – толкова по-добре“.
Повече тренировки, повече прекарани в спортната зала часове, повече пробягани километри, по-голямо физическо натоварване… „Повече“ задължително е по-хубаво за него.
 
Размити граници
Фитнес зависимостта крие в себе си забавен парадокс: в някакъв момент обсебеният човек престава да разбира какво е полезно за здравето му и какво – не, кое е красиво и кое е уродливо. Той не разбира, че поведението му е екстремно и го поставя в зависимост.
В нашите представи атлетът и човекът, който се занимава с фитнес, са достойни за уважение. Тези хора въплъщават идеала за спортиста, който постига успехи благодарение на своята воля и дисциплинираност.
Да, спортуването наистина изисква упорство и всеотдайност. Но когато започнем да жертваме срещите с приятели и нормалния си начин на живот заради него, това вече е повод да се усъмним в благотворното му въздействие върху нас.
Постигайки набелязаните цели и влизайки в съответния тренировъчен ритъм, зависимите изпитват раздразнение и даже изпадат в депресия, ако пропуснат тренировка. Та нима това е нормално?!
Парадоксално, но в сравнение с вложените труд, време и усилия фитнес зависимите постигат доста посредствени резултати. Явно когато приоритет са честотата и продължителността на тренировките, страда тяхното качество.
На посредствения резултат фитнес зависимият човек отговаря с увеличаване на натоварването. Нормалният спортист възприема резултата адекватно и адекватно променя структурата на тренировките, като увеличава не само натоварването, но и времето за почивка.
 
Кой е изложен на риск?
По мнение на някои експерти фитнес зависимостта може да бъде свързана с т. нар. еуфория на бегача, тоест с отделянето на бета-ендорфини в процеса на бягане и въобще в процеса на интензивни занимания със спорт. Във всички случаи обаче фитнес зависимостта възниква под въздействието на психологически фактори, като в категорията рискова група попадат лидерите и перфекционистите. Според мнението на психолозите те са най-податливи към развитието на фитнес зависимост.
Плодоносна почва за развитие на фитнес зависимост е ниската самооценка. В този случай до удовлетворение водят само незабавните резултати.
За съжаление бягството от действителността се явява неизменна част от всяка зависимост, включително и от фитнес зависимостта.
 
Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ