Tyxo.bg counter

Дисекция на фобиите

февруари, 2014 г.

Преди няколко десетилетия човечеството е страдало всичко на всичко от 300 фобии, а днес тази цифра надхвърля 1000. Това стремително „размножаване“ на страховете ни експертите свързват с прогреса (в най-широкия смисъл на тази дума). Заради нашествието на рекламите ние започнахме да се боим от микроби (верминофобия). На развитието на шоубизнеса можем дължим отделно „Благодаря“, задето ни накара да се тревожим за непривлекателността на своите тела (дисморфофобия). На доскорошната надпреварата във въоръжаването дължим неистовия страх от ядрени оръжия (нуклеомитофобия), а на научния прогрес – страха от сложни научни термини (хеленологофобия) и компютри (киберфобия). Ох, колко много и колко странни страхове има още… Някои дори се страхуват от дългите думи (хипопотомонстросескиппедалофобия).
Специалистите описват фобията като психично разстройство, характеризиращо се със болезнен страх, който принуждава онзи, който го изпитва, да избягва всички опасни ситуации и обекти, които го пораждат. Учените предполагат, че подобни разстройства се развиват най-вече при хора с богато въображение и нестабилна и деликатна емоционалност. Един английски психотерапевт нарича фобията „глупостта на умните хора“, защото тя поразява най-вече хора с висок коефициент на интелигентност.
На човека, който не страда от фобия, му е трудно да предположи какво изпитва страдащият в стресови ситуации. Обикновено си мислим, че смешно и даже глупаво човек да се страхува от цветя, огледала или да изпитва паника при вида на птиче перо, реещо безтегловно около него? Тогава защо не се смеем и не смятаме за глупав човека, на когото коленете започват да треперят предателски в затворено пространство или на онзи, който се облива в студена пот само от мисълта да влезе в тъмна стая? Всички фобии са сериозни и водят до едни и същи неприятни симптоми: виене на свят, лудо сърцебиене, разстройство на зрението и/или слуха, гадене, треперене на цялото тяло, силно потоотделяне, проблеми с изпускане на урина и дефекация, усещане, че всеки момент можеш да полудееш или даже да умреш…
Откъде се взема тази напаст

Преди време учените смятаха, че фобията е проява на шизофрения. Но и до днес психиатрите спорят дали това е така, или не. Едни от тях смятат, че природата на фобиите е психологична, а други – че е физиологична. Правилният отговор е някъде по средата.
Психоаналитиците делят фобиите на три вида: общи (когато човек се страхува от някакъв предмет или обект – паяци, деца, оплешивяване и др.), ситуативни (страх, който се събужда при определени обстоятелства и на определени места – при закрити или открити пространства например) и социални (страх от публика, страх да направите нещо публично, за да не ви осмеят).
И от мама, и от татко…

Всяка фобия си има корен – например някакво негативно събитие в миналото (да кажем, автомобилна катастрофа, след която вие изпитвате паника да се качите в автомобил). Възможно е също близки до вас хора (родители и роднини) натрапчиво да са демострирали пред вас своите страхове (например при вида на мишка майка ви едва ли не е губела съзнание във ваше присъствие). В този случай може да се каже, че фобията ви е предадена по индукция. Дори филм на ужасите може да отключи панически страх от тъмнина или призраци.

Често фобиите „покълват“ върху благодатната почва от постоянен стрес и претоварване. Но най-често от всичко коренът на злото се крие в забравени ситуации от детството. Нещо много ви е уплашило тогава. И въпреки че си мислите, че сте забравили за случилото се, не е изключено след години (даже след десетилетия) този уплах да се появи в определена ситуация като за първи път. Да кажем, че когато сте били на 5 годинки, родителите ви са ви оставили само за час сами в тъмната стая и са излезли да се поразходят. В тъмнината вие уплашето и отчаяно сте викали майка си, която не е отвърнала на молбите ви да ви закриля. И до днес се страхувате от тъмното, нали? Ако пък се плашите от вода, попитайте родителите си дали не са ви учили да плувате по метода: „Отдалечи се от брега и на най-дълбокото просто плувай, както можеш!“. Може и да сте се научили да плувате по този жесток начин, но сега, като възрастен, не е изключено да се страхувате да влезете в какъвто и да е водоем.

Клин клин избива

Някои специалисти, които лекуват фобии, съветват своите пациенти да се опитат да се изправят очи в очи със своя страх. Но пробвайте да кажете на човека, страдащ от арахнефобия, че за да се излекува, трябва да целуне паяк! Много по-безболезнено е да се постараете да укротите страха си постепенно. Първо, разглеждайте дълго време паяка на снимка, след това може да предприемете стъпка да му се „любувате“ по-отблизо, като го сложите в стъклен буркан. И чак накрая се пробвайте да го вземете в ръка.

При всички случаи обаче е най-добре да се обърнете към психолог или психотерапевт, ако страдате от някоя фобия. Лечението е индивидуално. Самолечението не е препоръчително.
Все още ви е страх?
Фобията невинаги е болест. За лечение можете да се замислите само ако тя нарушава обичайния ви начин на живот и не можете да я контролирате. Всеки от нас се бои от нещо: от кучета, гръмотевици, височина, тъмнина… Но невинаги тези страхове пораждат сериозни фобийни симптоми. Страхът все пак е необходим на човека, за да се ориентира в определена ситуация или да, когато нещо го заплашва и той трябва да вземе решение – да нападне, или да избяга. Страхувайте се за здраве, но не се превръщайте в панофоб, който изпитва страх от… всичко.

Странни фобии
Анемофобия (от въздух); Нефофобия (от облаци); Фенгофобия (от слънчева и дневна светлина); Олфактофобия (от миризми); Евпофобия (от добри новини); Метифобия (от алкохол); Цибофобия (от храна); Аурофобия (от злато); Еротофобия (от секс и всичко, свързано с него); Фгириофобия (от въшки); Птеронофобия (от птичи пера); Погонофобия (от брадати мъже); Калигинефобия (от красиви жени); Обезофобия (от напълняване); Трискадекафобия (от числото 13); Хрометофобия (от пари)

Знаменити фобии

Красавецът Том Круз например панически се страхува от плешиви хора (пеладофобия) и от лоши очи (омметафобия). – На Ким Бейсинджър толкова са й противни чуждите докосвания (афенфосмофобия), че тя със седмици може да не излезе от вкъщи. – Мадона се ужасява от бръчки, което станало причина да развие ритиофобия. – Често изобразяваният върху бял кон Наполеон всъщност се е страхувал от коне (хипофобия) и от… белия цвят (лейкофобия). Сигурно на художника му е било много трудно да настани Бонапарт върху кон, при това бял, за да го нарисува.

С етикет: , , , , , , , , , ,
Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ