Tyxo.bg counter

ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ – първа част

ЗаКУЧЕна работа
Кога уличните кучета и котки ще спрат да ни пречат
и какъв е пътят за решаване на проблема?
 
Интервю на Теодора СТАНКОВА
Снимки Личен архив
 
март, 2011 г.
 
 
"Храни куче да те лае“, „кучешки студ“, „кучешка история“… Повечето ни устойчиви словосъчетания с участието на домашния любимец са свързани с негативизъм. Според Махатма Ганди за величието на една нация може да се съди по отношението й към животните. Каква нация сме тогава?! Ще ни отмине ли някога този „антикучешки синдром“?
– Не е ли малко неестествено някой да посвети грижите си на куче вместо на дете?
– Кучето не е вместо дете. Има и такива хора, които са направили своя избор и могат да кажат категорично, че кучетата са техният свят и че обичат повече животните от хората. Но те са малко. Активните кучкари обикновено са намерили баланса. Ние, хората, сме единственият вид, който отглежда други видове. Приспособили сме към себе си едни много инфантилни вълчета, каквито са кучетата, и сме ги научили да се влюбват в нас, да ни обичат дълго и трайно. Същото можем да кажем и за децата. Човек не иска просто да продължи рода си, той иска някой да го обича, да го почита и да му носи чаша вода. Зависи как се мери желанието за обич, желанието да имаш своя „група“, да имаш семейство с повече участници в него.
 
За себе си Стела е приела да обича повече. А не по-малко. За нея е по-нормално да обича и хората, и животните, и рекичките, и тревичките, и пчеличките, и времето навън. В момента в дома си има само две кучета. Би искала да има повече животни, но условията й не го позволяват – жилището, в което живее със съпруга си и 4-годишния им син, не е толкова голямо.
 
– Как бихте отговорили на тези, които ще ви упрекнат, че много хора гладуват, а вие се занимавате с бездомни кучета?
– Всеки помага, където му е сърцето и както може. Когато някой ме попита „Ти какво си направила за хората?“, аз отговарям с въпрос: „А ти какво си направил за хората?“ Вместо да има претенции към мен – как и на кого помагам аз, – би могъл просто да се включи и да помага и той. Ако искаш да помагаш, не избираш дали на хора, или на животни. Помагането си е начин на мислене. У нас например в момента живее един афганистанец, защото човекът просто няма къде да живее.
 
Със сигурност фондация Animal Rescue Sofia, освен че помага на животните, е направила добро и на много хора. Усмихнала е например последните дни на един възрастен човек, болен от рак в терминална фаза. Старецът няма семейство, а най-добрите му приятели са 2 кучета. Той знае, че ще умре и най-близките му и най-мили същества ще бъдат изхвърлени на улицата. Фондацията успява да „задоми“ неговите кучета.
Друг случай е баба с внуче, изоставени от майката на детето. Старицата няма пари да си плаща сметките, затова токът и парното й са спрени. Живее в едно жилище с… 20 котки и 5 кучета.
Стела ми обяснява, че има такъв тип хора, които тя на жаргон наричат „събирачи“. Супермилостиви, обикновено възрастни жени, на които в определен момент от живота нещо им се случва и започват да събират – вещи, но най-вече животни. Това поведение е свързано с едно особено разбиране за сигурността. Но въпреки че „събирачите“ правят това за добро и с любов, за съседите е крайно неприятно да живеят до… 20 котки и 5 кучета. По тази причина бабата и детето били заплашвани, че ще бъдат изхвърлени на улицата. Тогава фондацията прибира животните, а със събрани от дарения пари плаща всички битови сметки на бабата.
 
– Хората, които имат домашни любимци, по-добри и по-човечни ли са от тези, които нямат?
– За съжаление не е точно така. Казват, че и кучетата познават кои хора са добри и кои – лоши, но и Хитлер е имал своите любящи кучета. Кучетата обичат хората всякакви. Когато някой има домашно животно, се предполага, че е по-грижовен. Но и това не е гарантирано. Има и лоши стопани.
– Какво дава домашният любимец на детето в семейство?
– От една страна –компания и веселие. За детето е много приятно да знае, че в семейството има някой още по-малък и по-глупав от него. Когато и детето е стопанин, то добива самочувствието, че освен за кучето или котето може да се грижи и само за себе си.
– Не е ли много тежко за едно дете, когато загуби домашния си любимец?
– Да се научиш де се разделяш, също е урок. По този начин децата съзряват и губят страхове си. Те не трябва да бъдат лъгани, че канарчето е отлетяло… Има разбиране, че смъртта е нещо, което много плаши децата. За децата е полезно да не бъдат заблуждавани, че животното не е умряло. Напротив, трябва да преживеят смъртта му, да видят тялото, да разберат, че то се погребва, да осъзнаят преходността на тази загуба. Смъртта на животните е поучителна не само за децата. Животните умират по един начин, който е поучителен за всички нас – без оня неистов страх от смъртта, но с огромно желание за живот. Животното не спира да иска да живее до последния си миг. Може би защото е по-близко до естеството на нещата и по-далече от онова емоционално обмисляне, присъщо на човека… От загубите, които ние непрекъснато мерим. Ние сме користни дори в емоциите си.
– Прекалено много кучета има в градската среда. Как да махнем тези животни от улицата?
– За съжаление и хората, които обичат животните, и хората, които не могат да ги понасят, не виждат същността на проблема. Никой не иска по улиците да е мръсно, кучетата да лаят и да плашат децата. Но за съжаление този проблем се решава много бавно. Екологията на бездомните животни е много проста. Това са местата, където има боклук – т. е. хранителна среда. Докато има боклук, ще има и кучета. Това, което ние можем и правим, е да образуваме групи от кучета, живеещи на такова място, да ги кастрираме и ваксинираме. Ако те бъдат избити, на тяхно място ще се появяват нови, току-що изхвърлени. И неваксинирани. Кастрирайки непрекъснато животни (общината също си върши работата, като кастрира почти 10 хиляди кучета годишно), ние само лекуваме симптома. Проблемът ще се реши само когато се спре „притокът“. „Притокът“ – това са новоизхвърлени кучета, които не се родени на улицата. А само в София те наброяват около 15–20 хиляди за година! Обикновено това са животни, използвани като охрана около строежи и стопански дворове. След завършване на строежа те вече не са нужни. Заради кризата в строителния бизнес и замразените строежи по улиците на столицата са се нароили нови и нови кучета. Друга причина да нараства броят на бездомните кучета е, че когато възрастен човек почине, близките изхвърлят домашния му любимец (или любимци) на улицата.
– Казвате, че избиването не е мярка…
– Избивали са ги пъти поред – почти 100 000 кучета са избити в София. Но това не е решение. Например докато беше кмет на Букурещ, сегашният президент на Румъния Бъсеску изби 120 хиляди кучета, за да повиши рейтинга си. Отчасти той стана президент и благодарение на тази „великолепна“ идея. Това беше много евтина крайна мярка. В момента по улиците на Букурещ има 130 000 бездомни кучета – некастрирани, – които се размножават… За жалост без сравнително бавния метод на кастрацията и без връщането на животните по места проблемът не може да бъде решен.
 
© Denis Raev | Dreamstime.com
– Какво е решението тогава?
– Необходим е и много сериозен общински контрол над животните, които са полудомашни. Защото статутът им е специален: хем има хора, които се грижат за тях, хем те не ги гледат. Хем същите тези хора ги хранят, хем не им гледат потомството. Хем „гледачите“ им не ги дават за кастрация, когато дойдат „ловците“ на общината, хем пък не ги пазят от забременяване. Решението е хората да мислят отговорно. Смятам, че за да се образова населението по темата, ще се похарчат много по-малко пари, отколкото харчим ние за 500-те кучета в приюта, които изяждат 270 кг храна дневно. При нас работят 10 души персонал, и ветеринарни лекари в това число. По план кастрираме около 100 кучета на месец. Пак в рамките на месец помагаме на около 15–20 тежко пострадали животни на улицата, в това число и котки. А на месец се осиновяват едва 30–40 кучета.
– Каква е причината проблемът досега да не бъде решен? Липсата на пари ли?
– Не. На първо място – липсата на обща стратегия. Този проблем не може да се реши само в „Люлин“, само в София и Перник. Той засяга цяла България и не е свързан само с начина на отглеждане на животните. Трябва да мислим постоянно как и къде си изхвърляме боклука. Да си задаваме въпроси: трябва ли да е мръсно във входа ни, трябва ли да плюем в рейса, бием ли се със съседите? Всичко това е въпрос на цивилизационен избор – да си европеец или да си ориенталец. 

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ