Tyxo.bg counter

Ема, Джейн Остин

ЛУКСОЗНО ИЗДАНИЕ ОТ КЛУБ КЛАСИКА

Издателска къща „Хермес“ добавя още едно бижу в колекцията на „Клуб Класика“.

Очаквайте луксозното издание на „Ема“ от Джейн Остин на 11 декември!

По Коледа всеки се обгражда с близки хора и никой не обръща внимание дори на по-лошо време от днешното. Веднъж бях принуден да прекарам цяла седмица в дома на един приятел, защото снегът ме затрупа вътре. Не съм преживявал нищо по-прекрасно.

Из „Ема“ от Джейн Остин

След красивите колекционерски издания на „Гордост и предразсъдъци“ и „Въздействие“ Издателска къща „Хермес“ ще зарадва българските читатели с още едно любимо заглавие от Джейн Остин – „Ема“. С изящното си оформление романът е чудесно допълнение към луксозната колекция „Клуб Класика“, подходящ подарък за наближаващите коледни празници и прекрасна компания за студените зимни дни.

Да си припомним сюжета

Красива, умна, богата и неомъжена, Ема Удхаус е напълно удовлетворена от живота си. Не изпитва нужда нито от обич, нито от брак. Нищо обаче не я забавлява повече от това да се меси в любовните отношения на останалите. Нейният добър приятел мистър Найтли я предупреждава да не си играе със съдбите на хората, правейки се на сватовница. Тя не се вслушва в съветите му и внимателно начертаните й планове се провалят. И водят до последици, които ще подложат на съмнение доброволното й бягство от романтиката.

Няколко думи за авторката

Джейн Остин е една от най-известните и обичани английски писателки. Нейните романи и до днес се радват на нестихващ интерес благодарение на невероятното съчетание между романтизъм и реализъм, неподправен хумор и хаплива ирония. А когато към всичко това се прибавят и увлекателните сюжети, остроумните диалози и проницателните наблюдения за човешката природа, става ясно защо Джейн Остин продължава да е любима авторка на поколения читатели от цял свят.

Независимо дали сте почитатели на класиката, или търсите специален подарък за любител на литературата, новото колекционерско издание на „Ема“ е отличен избор. Един красиво оформен роман, който ще намери своето място във всяка семейна библиотека.

— Никога няма да изпусна тази книга от ръцете си — заяви тя.

Чудесно — отвърна Ема. — Съвсем естествено чувство. Колкото по-дълго го запазиш, толкова по-доволна ще бъда.

 

Откъс

Ема Удхаус сякаш беше благословена от съдбата — красива, умна и богата, с уютен дом и весел нрав, тя беше почти двайсет и една годишна и все още не бе се сблъсквала с нищо, което да я обърка или разстрои.

Беше по-малката дъщеря на любящ, мил баща и бе поела грижата за домакинството му още от малка, веднага след сватбата на сестра си. Поради ранната смърт на майка си Ема пазеше само смътен спомен за ласките й, ала за щастие гувернантката й се оказа прекрасна жена, чиято привързаност по нищо не отстъпваше на майчината.

Мис Тейлър беше прекарала цели шестнайсет години в дома на семейство Удхаус, по-скоро като приятелка, отколкото като гувернантка, и макар да харесваше и двете момичета, любимка й беше Ема. Обичаха се като родни сестри. Още от самото начало благият характер на мис Тейлър й попречи да наложи каквито и да е ограничения и сега, когато отдавна вече никой не я смяташе за гувернантка, двете жени се чувстваха като близки приятелки, силно привързани една към друга. Ема високо ценеше мнението на мис Тейлър, но винаги постъпваше според собствените си разбирания.

Така стеклите се обстоятелства обаче я направиха твърде своенравна и може би прекалено самоуверена. Това бяха единствените качества, които заплашваха да отнемат блясъка на множеството й добродетели, но за момента опасността беше незначителна и тези нейни черти едва ли можеха да се нарекат недостатъци.

Но ето че и Ема позна тъгата. Тя се настани в сърцето й при новината, че мис Тейлър се омъжва. Отначало чувството съвсем не беше мрачно и мъчително. Скръбта дойде едва със загубата на мис Тейлър. В деня на сватбата на скъпата си приятелка Ема за пръв път в живота си се почувства тъжна. Празненството беше приключило, младоженците си бяха заминали и тя се хранеше сама с баща си, изоставила всяка надежда да се появи някой, който да разведри дългата вечер. Както обикновено, баща й се оттегли веднага след вечеря и Ема остана сама, потънала в мрачни мисли за сполетялата я загуба.

Събитието обещаваше щастие за приятелката й, тъй като съпругът й – мистър Уестън, беше човек с безупречен характер и приятни обноски, доста заможен и на подходяща възраст. Ема дори се гордееше с мисълта, че самата тя щедро и с известно себеотрицание бе насърчавала връзката им, но въпреки всичко й беше трудно да го понесе. Всеки ден, всеки миг щеше да усеща липсата на мис Тейлър. С огромна благодарност си припомни вниманието и обичта, с които я бе обграждала през изминалите шестнайсет години, забавленията и уроците, които й беше преподавала още от петгодишна възраст, умението да я развлича, когато е здрава, и всеотдайните грижи, когато е болна. Ала още по-нежен и скъп спомен Ема пазеше от времето след сватбата на сестра си Изабела, от седемте години на предано и всеотдайно приятелство. Мис Тейлър беше приятел, с какъвто малко хора можеха да се похвалят. Интелигентна, начетена и внимателна, тя живееше с тревогите и радостите на семейство Удхаус и най-вече с тези на любимката си. В нейно лице Ема виждаше човека, с когото може да сподели всяка своя мисъл и който безрезервно я обича.

Как щеше да понесе промяната? Наистина приятелката й щеше да бъде само на половин миля, но Ема подозираше, че разликата между мисис Уестън на половин миля от дома й и мис Тейлър в него ще се окаже огромна и че независимо от всичките си вродени и придобити достойнства, има опасност да изпадне в духовна самота. Ема силно обичаше баща си, но той не беше подходящ събеседник за нея. Не беше на нейната висота — нито когато разговаряха сериозно, нито когато просто си бъбреха.

Неразбирането помежду им, породено от разликата във възрастта (нека добавим и това, че мистър Удхаус се беше оженил твърде късно), се задълбочаваше от неговите убеждения и навици. Той имаше крехко здраве и понеже никога през живота си не бе напрягал нито тялото, нито ума си, беше остарял по-скоро в разбиранията си, отколкото физически. Макар навсякъде да го обичаха заради приветливия характер и добродушието му, едва ли някой би го нарекъл надарен човек.

След сватбата си сестрата на Ема се установи в Лондон. Наистина шестнайсетте мили, които ги деляха, не бяха кой знае колко, ала все пак не можеха да се виждат всеки ден.

Из „Ема“ от Джейн Остин

Публикувано в Книги
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ