Tyxo.bg counter

ЕРНЕСТИНА ШИНОВА, АНДРЕЙ СЛАБАКОВ, ХИНДЕМИТ

Ернестина Шинова, Андрей Слабаков, Хиндемит
 
Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
 
 
февруари, 2009 г.
 
 
 
           
 
 
 
 
 
 
 
 
Тя е неговото усмихнато лице, но той не е нейното намръщено, защото Ернестина Шинова е страшно лъчезарна. „Бела“ жена е. Според редакционните ни вярвания, основани на филологическа интуиция, в стария български език „бела“ означава не само „хубава“, но и „добра“.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Той е интересен режисьор, даже не се сещам за по-интересен в момента. Но може би киноведите ще кажат друго, с което пък киноманите няма да се съгласят, журналистите, пишещи за кино, ще оплискат спора с друг цвят боя, а на Андрей Слабаков няма да му пука.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
„Хиндемит“ е новият филм на Андрей, построен в незастроения у нас абсурдистки киножанр. Две семейства си купуват еднакви къщи в нов квартал, живеят еднакво и за всичко еднакво силно разчитат на рекламите. Гледането на телевизионни реклами ги дарява с безценни щастливи моменти, които променят живота им към… още по-еднакво. Ернестина се справя възхитително с двете главни женски роли.
Докато ние правехме броя, те двамата бяха или на път, или „в телевизора“. На път заради инициативата на Андрей Слабаков „Пътуващо кино“, която показва най-новите български филми и е била вече в десетки общини. „В телевизора“, понеже любопитството към тази двойка е основателно голямо и съответно тв изявите им – много. Единствената възможност за осъществяването на „нашата среща“ остана интернет жанрът. За истински стойностните неща в живота не можеш да научиш от рекламите и това е един достатъчен повод да изтъкнем важния смисъл на интервютата. Дори ефектът от това, което прочетете, да е само този, че сте решили да опитате любимото питие на Андрей и да гледате любимите филми на Ерна – пак е имал смисъл този разговор. Даже „прецедени“ през мрежата, Ерна и Андрей много ми харесаха.
 
– След Вагнер и Хиндемит кой ще бъде следващият, който ще озаглави ваш филм? И защо пък композитор, а не художник или държавник, или спортист… 
Андрей: Очевидно, без сам да го осъзнавам, правя трилогия за немски композитори, така че е много вероятно следващият ми филм да се казва „Шуберт“ или „Букстехуде“, но още не съм измислил защо. Съмнявам се, че ще озаглавя филма си с име на държавник, защото повечето от тях не провокират в мен нищо друго освен отвращение.
 
 
 
– А какво е „хиндемит“? Метафора на какво е? Спомням си едно интервю с Радичков, в което го питат какво е „суматоха“, а той отговаря: „Не знам.“ 
Андрей: Радичков е голям писател и със сигурност знае какво е суматоха, но е важно човек сам за себе си да си обясни какво е. „Хиндемит“ е това, което всички превъзнасят, без да го разбират.
 
– Определят филма като абсурдна трагикомедия… Изглежда, че България е много подходящо място за вдъхновение в този жанр…  
Андрей: Даже да го определят като екшън с елементи на мелодрама, той пак ще продължи да си бъде трагикомедия на абсурда. Мислех, че правя абсурден филм, а всъщност се оказах реалист, защото у нас абсурдът постепенно се превърна в реалност. Това, което ме учудва, е, че Харолд Пинтър – един от най великите абсурдисти – не е българин.
 
– Не изкарваме ли държавата си по-абсурдна, отколкото е? Не преувеличаваме ли и не е ли филмът средство именно за такова преувеличение?  
Андрей: Не само държавата, а и светът е станал абсурден. Нямате ли чувството, че някой манипулира вашите цели, стремежи? Не е ли вярно, че единствената мечта на милиарди хора по земята са парите? Не усещате ли, че някой ви принуждава да живеете в тъпа реклама? Не разбирате ли, че постепенно човекът, „венецът на творението“, се превръща в покупателна единица? Това не е ли абсурдно? И за съжаление не е преувеличено.
– Как да живее човек, че да не е еднакъв на другия?  
Ерна: Човек се ражда уникален, номерът е да запазиш нещо от тази уникалност, след като минеш през мелницата на семейството, училището, университета, модата, телевизията, политиката, пресата и т.н.
Андрей: Може би единственият начин е човек да вярва повече на себе си, отколкото на другите, и да мисли сам. Последното е задължително.
 
– Къщите на семействата от филма нямат индивидуалност, много са стерилни. Какъв е вашият дом? Опишете го, какво имате, къде се събирате?  
Ерна: Истински. Може би не е нито много подреден, нито много напудрен, но е част от нас, като дреха, която много си харесваш. За мен най-важните стаи са спалните и кухнята, защото там си най-беззащитен и прекарваш най-много време. Андрей харесва най-много хола, защото там са видеото, телевизорът, приятелите, когато идват на гости, а той обича купоните.
 
 
 
– Ако все пак героите от филма имаха деца, как според вас тези деца биха ги променили? 
Ерна: Не е случайно, че героите от филма нямат деца. Децата се правят с любов, иначе не стават добри хора! Мисля, че техните деца биха били различни и необикновени, каквито са всички деца, но с времето родителите биха направили тези деца стерилни и измислени като самите себе си.
Андрей: За съжаление децата са беззащитни и нямат никакъв шанс да бъдат различни, ако техните родители са бездушни и безсърдечни. Такива хора не бива да имат деца!
 
– А как вашето дете ви промени вас?  
Ерна: Детето е малко чудо, то не идва отвън, не ти е звъннало на вратата, то се ражда от теб и ти все пак не го познаваш, макар да можеш да го различиш сред хиляди други бебета. Животът ти се подчинява безусловно на това малко чудо и то започва да възпитава и променя теб, поне така стана при нас.
Андрей: Съгласен съм, ще добавя само, че много обичам дъщеря си, повече, отколкото обичам Ернестина.
Ерна: В този случай с радост й отстъпвам първенството.
 
– Имате ли любима реплика от филма?
Ерна: „За това ли съществувам – да ям, спя, сера… и да си купя прах за пране?!“
Андрей: „Нашето дете няма да бъде такова! То ще бъде красиво, умно и високо… защото ще пие ВИТАМИНИ!!!“
 
– Ернестина, ти би ли режисирала филм?  
– Не, за бога, има кой да върши тази работа! Много по-интересно ми е да играя, по-бързо става, по-директно е! А и актьорът има по-силно влияние върху публиката.
 
– Поздравявам ви за инициативата „Пътуващо кино“. Какво ви направи най-голямо впечатление при срещите ви със зрителите? Нещо, което са ви казали, реакции, определен човек…   
Ерна: Не очаквах, че толкова ще харесат българските филми, някак си всички прибързано решихме, че нашите филми са второ качество. Слава богу, срещите със зрителите показаха съвсем друго отношение, поне към филмите, които показваме. Хората са много спонтанни, задават много умни въпроси, интересуват се, вълнуват се… Много са готини и мисля, че тези срещи са събитие и за тях. На прожекция в Бургас една младоженка ми подари букета си. Така се притесних, че й подарих пръстена си.
Андрей: Винаги съм вярвал, че българският зрител е умен, интелигентен и е в състояние да мисли сам. Това не ми направи впечатление, просто ме зарадва, защото потвърди моето мнение за него, което е коренно различно от мнението на повечето медии в България.
 
– Какво или какъв човек може да ви хвърли в умиление?  
Ерна: Ами, такъв човек като младоженката от Бургас. Аз съм много емоционална, лесно е да ме развълнува човек, когато е искрен.
Андрей: Може би само децата, защото човек се ражда съвършен, но с годините постепенно се разваля.
 
– Съгласни ли сте с твърдението, че напоследък е проява на лош вкус, ако не гледаш българско кино?  
Ерна: Да, правим толкова малко филми, че наистина е глупаво да не видиш какво се прави с твоите пари на данъкоплатец и да не изразиш мнение. Помислете за горките американци. Те са принудени да гледат само собствените си филми, абсолютна рядкост е в Америка да се разпространява какъвто и да било друг филм, дори европейски.
Андрей: Това няма да е проява на лош вкус, а загуба на идентичност. Във всяка държава хората първо се интересуват от собствените си филми, а после от другите. При нас това е задължително, тъй като филмите са твърде малко.
 
– Кои от новите български филми харесвате? 
Ерна: Знам колко труд и желание са вложени във всеки един от тях и затова не мога да прескоча нито един, дори и да не се е получил.
Андрей: Не мога да си позволя лукса да харесвам или да не харесвам българските филми за голям екран, при положение че са толкова малко. Просто се радвам, че ги има.
 
– Имам приятел (голям киноман), който казва, че много неща за живота е научил от киното, което е малко тъжно може би… Но кажете вие какво сте научили от киното?  
Ерна: Отрих в себе си черти (не само положителни), които не смятах, че притежавам. Киното наистина ти помага да откриеш себе си, да изживееш във въображението си неща, с които животът невинаги те сблъсква. Това се отнася не само за мен като актриса, но и за всеки зрител, който си позволи да се отпусне, да се остави на филма и след това да се запита: „Ами, аз какво щях да направя, ако…“
Андрей: Киното е изкуство и като всяко изкуство ми помага да разбера себе си. Животът на пръв поглед е скучен и еднообразен, а киното ти дава възможност да го видиш интересен и смислен. Говоря само за добрите филми, тъй като повечето са еднообразни и скучни.
 
– Кои филми определяте като някакви ваши лични библии, които са ви дали ориентири в живота?   
Ерна: Хубавите филми са страшно много, не знам какво да ти кажа. Може би „Амаркорд“ на Фелини, може би „Военнополева болница“ на Олтман, може би „Нощен портиер“ на Лилиана Кавани. Тъжно е, че младите няма къде да видят тези шедьоври, не ги познават, а именно те възпитават вкуса към киното.
Андрей: Трудно ми е да изброя заглавия, тъй като съм гледал изключително много филми. Може би това са филмите на Бунюел, Алфред Хичкок, Фелини, Тарковски, Бергман и още 30–40 велики режисьори.
 
– Ако имахте време, за да се срещнем, щях да ви поканя да пием бира. Какво питие предпочитате – бира, вино, ракия… Кое питие най-много ни отразява нас, българите?  
Ерна: Аз не пия от 13 години, вече не ми е вкусно, това е въпрос за Андрей.
Андрей: Сливова, аз съм националист. „Всичко българско и родно любя, тача и милея.“
 
– И понеже казват за този месец, че е на виното и любовта… Каква тема е любовта – смешна, тъжна, важна, изгубена… Всъщност има ли любов в „Хиндемит“?  
Ерна: Любовта може би е най-важната тема, съжалявам, че така малко е застъпена в нашите филми. Действителността, в която живеем, ни оставя толкова малко шансове за истинска любов. Надявам се младите да имат сили и енергия за това прекрасно чувство. В „Хиндемит“ дори и да е имало някога любов, тя се е превърнала в ерзац на кофти реклама. 
Андрей: Не мога да разбера защо само този месец е на любовта и виното: тези двете би трябвало да се празнуват 365 дни в годината, а на високосна – даже 366.
 
– Как успявате да бъдете заедно във времена, в които браковете траят най-много две години?   
Ерна: Не знам, може би ни държи заедно това, през което минахме в Италия, детето, общите ни интереси, но истината е, че се обичаме. Андрей трябва да го обичаш, иначе е непоносим.
Андрей: Заедно сме, защото аз съм много търпелив и толерантен и най-вече защото я обичам. Вероятно защото е умна, красива, интелигентна и с чувство за хумор. Иначе е нетърпима. 
Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ