Tyxo.bg counter

ЗАЩО ДА ОБИЧАШ Е ТОЛКОВА ТРУДНО

Защо да обичаш е толкова трудно
 
февруари, 2010 г.
 
 

© Artsem Martysiuk – 123rf.com

 
Докато чакаме партньорът ни да реши нашите проблеми, да изпълни желанията ни, да запълни вътрешната ни самота и въобще да придаде смисъл на целия ни жалък живот, истинската любов ще си остане за нас… недостъпна.
 
Той (тя) ли е това? Защо е така трудно да срещна своята „половинка“? Как да разбера, че това е точно тя – любовта на живота ми? Обича ли ме той/тя истински?
Цял живот мечтата за голямата любов гравитира около тези въпросчета. Те постоянно ни тревожат, тъй като ние постоянно си ги задаваме (понякога съвсем неволно), а много често ги задаваме и на своя партньор. Във века на тържеството на консумацията, когато романтиката се открива единствено в шоколадовите сърчица, и то само един ден в годината – 14 февруари, и когато сексът се прави по план-програма, зададена от лъскавите лайфстайл списания, любовта също се превръща в продукт за потребление. В общество, в което се котират бързите резултати без влагане на много-много усилие, ние несъзнателно вкарваме своята любов във формата на експресната рентабилност: „Ти ме разочарова, не ме привличаш повече, време е да се разделим!“
 
Страст на стотна степен
Когато чувството на влюбеност стихне и отношенията станат по-равни, много двойки действително се разпадат. Доста мъже и жени са убедени, че да обичаш истински, това означава постоянно да плуваш в бързия поток на страстта. Хармонията обаче е за предпочитане пред силните емоции в една връзка. Балансът в отношенията, желанието да разбереш докрай света на любимото същество изискват време и търпение. Повечето хора обаче си представят любовта едва ли не като зависимост, сходна по сила с наркоманията.
 
Да погледнем и в интернет
– всеки ден хиляди хора „подават заявки“ за запознанство, което означава, че търсят нещо ново. Възможността за бързо преглеждане на наличните екземпляри за запознанство, както и километричният списък от кандидати създават илюзията, че ние непременно този път ще намерим онзи, онази или онова, което не сме имали късмета да открием до този момент в любовта. Онзи, който е висял дълго време с такива намерения в сайтовете за запознанства, сигурно ще ви убеди, че това въобще не е така. Престоят в интернет само формира у нас
 
потребителско отношение към любовта
Сякаш сме в супермаркет, в който има щанд „Партньори разни“… Общуването ни става все по-интензивно, процесът на запознанство се съкращава, количеството на потенциални контакти нараства, но заедно с това самите ни връзки стават все по-кратки и ефимерни.
 
Трудното отказване от идеала
Образът на прекрасния принц или приказно красивата принцеса, изглежда, продължава да живее неизменно в нашите мечти, без да се деформира от всекидневието и рутината. Налага се навреме да се откажем от тези идеални образи, за да не попаднем в капана на собствените си заблуди, твърдят психолозите. Когато започне съвместният битов живот обаче, мнозина не издържат срещата с реалния човек, който ходи до тоалетна и мляска, когато се храни. Винаги се появяват подробности, които не бива да забелязваме, но идеалният образ на възлюбения или на възлюбената ни пречи да признаем, че той или тя е същият човек като нас и на нас може и нещо да не ни харесва в него/нея. Та нали ние мечтаем за великата, безкрайна и безусловна любов! Това ли е тя?! Само че с такава велика любов може да се обича само бог, и то зад високите стени на някой манастир.
И онези, които си търсят половинката, и тези, които са заедно отдавна – всички те искат да изпитат истинската любов, тъй като тя ни се струва като последен шанс да опознаем себе си и да придадем смисъл на живота си. Съвременните възгледи за любовта са доста по-различни от тези на нашите баби и дядовци. Изглежда, любовта е единствената сфера на живот, в която ние спокойно можем да бъдем себе си, да се освободим от различните си роли, които обществото ни е принудило да играем.
Отчаяно, както никога преди, ние възлагаме на любовта нашите надежди – тя да ни даде всичко, което не ни достига, да изостри вкуса ни към живота и непременно да ни направи щастливи. Но готови ли сме ние на жертви в името на тази цел? Любовното пространство е единственото, в което нашето „аз“ не е сковано от правила и може да се развихри свободно. И затова любовта работи
 
в полза на усъвършенстване на личността
Днес мъже и жени търсят в нея не само отношения с някого другиго, колкото възможност да реализират собственото си „аз“. Излиза, че за да реализираш успешно себе си, трябва да обичаш. А да обичаш, се оказва далеч по-трудно, отколкото си мислим. Защото чрез любовта си към другия човек ние търсим опосредствано собственото си „аз“.
Но, от друга страна, егоистичното желание за самореализация противоречи на природата на истинската любов: тя се ражда между двама души и променя и двамата. Обичайки, партньорите се разкриват не само всеки пред себе си, но и един пред друг. Срещата на двама души ражда трето, ново действащо „лице“ – тяхната връзка. И точно с тази дума (разбирай „връзка“) се съобразява любовта. Истинската любов има нужда от нашето търпение, упоритост, ясно съзнание и умение да приемаме нещата такива, каквито са. Истинската любов е усилие. Но пък тя винаги ни връща онова, което сме вложили в нея. Понякога стократно.
 
Защо влюбените са слепи
Влюбеността е остатък от рая на земята. Влюбените нямат никакви проблеми, в техните ръце сякаш са съсредоточени всички сили на мирозданието. Те не се нуждаят ни от сън, ни от храна.
А истинската любов е друга, тя е виждаща, тя вижда същността на човека. Влюбеността, казват, ослепява хората. Защо? Защото влюбеният вижда другия човек такъв, какъвто иска да го види. Той все още го познава толкова малко, че запълва незнанието за него със своите желания, доизмисля си го красиво. По този начин влюбеният всъщност се оказва влюбен в своята представа за другия човек. И именно това прави влюбеността райско преживяване, защото в главата на влюбения не съществува нищо лошо. В другия влюбеният вижда само чар, страст и еротика. И на тези пирони той окачва своята представа за любимия човек.
 
© Oleg Kozlov – 123rf.com
  
Да обичаш истински, означава…
Американският семеен психотерапевт Харвил Хендрикс (Harville Hendrix) е описал в книга десетте важни крачки, които ни приближават към истинската любов.
♦ Да разбереш, че любовта има и скрита цел: да излекува онези душевни рани, които всеки от нас двамата носи в душата от детството си.
♦ Да се стараеш да видиш в партньора реален човек, пренебрегвайки собствените си илюзии и неоправдани очаквания.
♦ Да обичаш другия безусловно.
♦ Да градиш грижливо отношенията си с другия човек и търпеливо да ги усъвършенстваш всеки божи ден.
♦ Да разбираш, че желанията и потребностите на партньора са също толкова важни, колкото и твоите собствени.
♦ Да се довериш на своя партньор, отказвайки се от разрушителния човешки навик да бъдеш нещастен и недоволен човек.
♦ Да се научиш да виждаш тъмните страни на своята душа, но да не ги проектираш върху другия и да не го обвиняваш в това, в което би обвинил себе си.
♦ Да търсиш в себе си сили и възможности, които не ти достигат, без да очакваш от другия да изпълни някакви твои желания и да направи нещо вместо теб.
♦ Да говориш открито за своите потребности и желания с партньора си.
♦ Да разбереш и приемеш, че да обичаш истински, е трудна работа. 

Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ