Tyxo.bg counter

Защо искаме децата да вярват в Дядо Коледа

Защо искаме децата да вярват в Дядо Коледа
декември, 2013 г.

Дядо Коледа е нещо като семейното божество, което никога не пропуска да се появи в края на всяка година. Единствената разлика между него и Господ е, че възрастните не вярват в съществуването на Добрия старец, макар че поощряват тази вяра у своите деца и я поддържат чрез множество мистификации. Защо ли?
Защото Дядо Коледа е висшата ръка на родителското „правосъдие“ – в края на всяка година той награждава с подаръци само добрите и послушните деца. Лошите оставя без нищо. А периодическият характер на раздаването на подаръците позволява известно „дисциплиниране“ на детските желания (малките могат да искат подаръци само в този кратък период от време).
Дядо Коледа всъщност отразява много ясно разликата в статуса между малките деца, от една страна, и тийнейжърите и възрастните, от друга. Наистина рядко се среща човешка група, в която децата (а понякога и жените) да не са изключени от общността на мъжете заради това, че не са посветени в определени тайни. Или заради някаква вяра в нещо илюзорно, която възрастните търпеливо и целенасочено подклаждат, запазвайки си правото да я разобличат в нужния момент и ознаменувайки с този акт приемането на младите в общността на възрастните.
В човешкото общество митовете и ритуалите на посвещение имат определена практична функция – те помагат на по-големите да държат по-малките в подчинение и да поддържат ред и дисциплина сред тях.
Но нека се запитаме защо ние, възрастните, прибягваме до толкова предохранителни мерки и дори правим жертви, за да не пострада авторитетът на Дядо Коледа пред децата ни?
Дали пък в нас не живее желание също да вярваме поне малко в добротата без задна мисъл и в безграничната щед-
рост? Да вярваме, че имаме право на макар и кратък период, в който завистта, тъгата и всичките ни страхове ще изчезнат и ще отстъпят място на добротата, милосърдието и благородството ни. Естествено, ние знаем, че това е илюзия. Но усилията ни да я поддържаме у децата си са оправдани. Те ни дават възможност да се сгреем на огъня, запален от нас в тези чисти души.
Вярата, която поддържаме у децата си, че подаръците идват при тях от друг непознат свят, ни задължава да ги даряваме щедро по Коледа. Подаръците ни приличат на жертви, които ние принасяме пред радостта от живота, чиято най-важна цел е да заклейми смъртта и да утвърди тържеството на живеенето. Така че когато децата ни вярват в Дядо Коледа, те всъщност помагат на нас, възрастните, да вярваме в живота. И това не са празни приказки на едно женско списание, а научно изследване на прочутия антрополог Клод Леви-Строс.
Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ