Tyxo.bg counter

За зимата – първа част

За зимата
 
декември, 2011 г.
 
© Evgeny Trofimov / Depositphotos.com
 
Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

 

– На кои хора зимата им е любим сезон?
– На алпинистите!
– Хората, на които зимата е любим сезон, са доста динамични и мобилни. Защото зимата е доста пашкулест сезон. Иска ти се да се завиеш с топло одеялце и да ти бумти печицата… Но има хора, които изобщо не ги свърта, дори през зимата. Те не се безпокоят от това, че е студено, и са подвижни.
– Познавам много малко такива хора обаче. И повечето са мъже.
– Да. Защото жените по-често страдат от измръзване на крайниците.
 
– Аз през лятото се чувствам много по-ограничена, защото не мога да дишам от жега. И живея на някакви забавени обороти.
– Зимата те концентрира повече.
– Имаш нужда да се скриеш, да се смалиш през зимата. Изчакваш, търпелив си, по-смирен и по-добричък ставаш. От студа е…
– Това живот ли е?! Три месеца не живееш, а спиш зимен сън. Малко е ограничаващ този сезон.
 
– Статус „Време е за зимен сън“ включваш на режим оцеляване един вид. Мислиш дали ще ти включат парното, дали имаш дърва да изкараш зимата…
– Едно е да мислиш дали имаш дърва за огрев, друго е – дали ще ти включат парното. Зимата е една в града и друга – на село. В селата и малките градове тя е предхождана от сериозна подготовка. Хората трябва да си набавят дърва, да си направят зимнина, а също така и вино и ракия. Какво знаем ние в града?! Нищо.
– Много обичам зимата в такива малки градчета и села, защото там мирише на пушек. Хората се отопляват с дърва и въглища.
– И в „Редута“ така мирише. Защото има много къщи с камини.
 
– Кога започва зимата?
– За мен започва, когато си украся къщата за Коледа и когато си извадя ботушите.
– А когато стане февруари, вече някак си все едно е пролет. Защото остава малко да свърши зимата.
– На мен през зимата не ми е най-тежко това, че е студено. Обличаш се и готово. Но по-тежко ми е, че газиш в някаква киша. Градът става мръсен и гаден.
– Е, това се отнася за България… Тогава тръгва една армия от цигани, които с едни железа започват да къртят леда и заедно с него изкъртват и плочките на тротоарите.
– Знам, че при новопостроените офис сгради на тротоарите пред входа слагат нещо като подово отопление. За да не се заледява пътят към входа на сградата.
– Много тъжно и мръсно я подкарахме. Зимата е и купони, събирания с приятели. Има толкова много зимни празници.
 
– Можеш да обичаш зимата само ако я видиш. Ние някак си не виждаме зимата в истинската й прелест. За нас зима е, когато ни е студено. Истински се вижда зимата някъде в планината.
– Можеш да я видиш в планината, да.
– През зимата хората ходят в планината на ски. Трябва да си много сигурен планинар и с добра екипировка, за да тръгнеш на планински преход през зимата.
– Веднъж съм правила зимен преход и тогава се наложи да вадя един приятел от едно езеро. Към Седемте рилски езера тръгнахме, времето беше лошо и по едно време гледаме: един кол пред нас. Решихме, че това е маркировката. Приятелят ми отиде към кола, но пропадна в някаква дълбока локва, засипана от снега. А аз бях с едни „саксии“ (така изглеждаха ботушите ми, защото не прилепваха към прасците ми и постоянно се пълнеха със сняг). Някак си успях да издърпам приятеля си. Изсушихме му дрехите в близката хижа. На връщане от това приключение си намерих една шейна на пътя. От онези старите, тежките, металните. Някой я беше захвърлил в планината. Пренесох я с влака в София и я кръстих „шейната на щастието“. Всеки, който идваше на тавана, на който живеех, сядаше в тази шейна и си пожелаваше нещо.
 
– За мен зима е, когато гори камината и гледам през прозореца как вали снегът. Дори когато съм на ски, най-много обичам вечерите, когато се прибирам на топло.
– Май е време да се пробвам да карам ски.
– С тези болни колене… Май е време аз да ги отказвам.
– По-добре с „шейната на щастието“ ходи да се пързаляш.
– Еха, трябва тази зима да ходя с моя племенник на пързалка. В крайна сметка освен на алпинистите и на децата зимата е любим сезон.
– На децата не им е студено. Много е странно, но не съм забелязала дете, което се гуши в яката на палтото си и ходи сковано от студ.
 
– Какви храни ви се ядат през зимата?
– Мааазни.
– Аз пък през лятото обичам повече да ям пържени тиквички и картофи. А през зимата ми се ядат салати – от моркови, зеле, ряпа…
– Хлябът ми е много вкусен, когато е студено.
– Зимата те връща към хляба и виното.
– Е, някои ги връща към туршийката и ракийката.
 
– Най-хубавото описание на зимата е в приказките на Андерсен. Но забравих в коя.
– „Снежната царица“ или „Малката кибритопродавачка“.
 
– През зимата животът с шапка е хубав. С шапка животът през зимата е друг.
– Да, бе – ходиш със сплескана коса.
– Шапката ти пази мислите от замръзване и пази главата ти от нахлуване на чужди лоши мисли.
– Вярно ли, бе?
– Може и да е вярно.
 
– Кожата ми през зимата е много по-хубава, отколкото през лятото.
– Сменям хидратиращия крем с подхранващ през студеното време.
– През зимата се ходи на сауна.
– Или на хамам, на турска баня.
 
– През зимата няма мухи и комари.
– Но има вълци и мечки!
– Много обичам да стъпвам по сняг. Дебел, чист и който скърца.
– „Бял сняг ще има само във градините, където са играели деца.“
 
– Сещате ли се за зимни инциденти?
– Преяждане с прасешко…
– Ами, знам, че Пенчо Славейков си е счупил крака върху заледеното Женевско езеро. Не знам дали точно там беше, де.
– Не, бе, като дете е заспал върху заледената река Марица, което довело после до тежки усложнения, ходене с бастун и накрая до инвалидна количка.
– Мен много ме боли гърлото през зимата и това много ме дразни.
 
– Днес нямаме филмови примери.
– „Лавина“. И книгата е хубава. Нали знаете, че филмът е сниман до тази хижа „Безбог“ в Пирин. Помните ли, че ходихме там? Даже ако не се лъжа, старата хижа там е била пометена от лавина…
 
– Зимата е смъртта на всички сезони.
– „Ще си запаля огън на брега от вестници, останали от лятото“
 
– Бат Рангел…
– Или Георги Веснаков за тези, които не го познават…
– …Има цяла стихосбирка, която се казва „Зимна приказка“. Първото стихотворение започва така: „Ракията е бяла като гибел…“
– Като губер?
– Като гибел.
– Еее, хубаво е, но като губер повече ми харесва, защото е топличко и пухкавичкооо.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ