Tyxo.bg counter

За изучаването на чужд език – втора част

Моите луди гръцки уроци
 
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
 
септември, 2010 г.
 
 
В която и страна да отидеш днес, можеш да имаш относителното спокойствие, че там ще намериш достатъчно хора, които говорят английски. Но всяко емигрантство или просто престой в чужбина започват с думите „Изобщо не знаех езика“. Така е било и с този грък.
Допреди да дойде в България, в езика му не е имало и една българска дума. Беше започнал да учи първо с българин, който говори гръцки, а после с българка, която не говори гръцки. За нула време се превърнах от приятелка на сестра му в учителката му по български език. 
Чуждият език е прозорец към самите нас, към възможностите и желанието ни да се обърнем към света. Самата природа ни е подготвила и настроила да знаем чужди езици. Човекът е социално същество и той не само обича езика и общуването, той има нужда от тях. Единствено човекът може да превърне чуждия език в синоним на родния и… обратно.
Въпреки всички изпити, които съм издържала в специалността българска филология, родният език моментално ми стана първи чужд. Съгласих се на този експеримент и потънах в незнание
 
какво да правя преди първия урок
Постъпих, както съм правила неведнъж. Смесих преподаването с душата си и получих резултати заради това, което направих.
Не крия и че възможността да бъда учителка без букети и прави поли до под коляното ме примами. Да бъда мадама с къса коса и дънки и да преподавам български на грък, ми звучеше… привлекателно.
Открих, че няма добър учебник по български език за чужденци. Но се записах на чуждоезиков курс не за да си припомням немския, а за да следя методиката на преподаване.
Така започнахме с гърка. Имахме уроци почти всеки ден от осем сутринта в продължение на няколко месеца.
Запазила съм около 50 есемеса от този период. Ето какво получавах от номера на моя ученик.
► „Здравей Мира. Как си? Искам да ти кажа, че утре не мога да правя урок. Сега излизам вън и не знам до колко. Ок? Лека нощ“
► „Пак имам работа сутринта. Така нямаме среща заедно. Доброто е, че говоря много български. Много практика. Обаче искам още работа на език. Лека нощ.“
Какво да ви кажа? Аз не ходех на срещи с него. Срещахме се, но единствено за целите на българския език.
Веднъж очевидно и аз бях излязла навън, без да знам до колко… На сутринта прочетох следното: 
► „Добро утро! Спиш ли още? Мислех, че имаме днеска урок. Ще уча сам.“
Едни от най-забавните неща по време на нашите занимания бяха моментите, в които трябваше да му обяснявам значението на непознатите за него думи. Така веднъж попаднахме на думата „чужбина“. Винаги
 
първо търсех помощта на антонима
„Знаеш ли какво е родина“, попитах го аз. „Знам – доволно се усмихна той. – Един хотел в София.“ Нещо подобно се случи и когато срещнахме в урок думата „шумен“. Досещате се. Според ученика ми това означаваше… един град.
След един такъв урок получих следващия есемес.
► „Здравей Мира. Как си? Още смееш с мене?“
За да ви обясня как му преподадох миналото несвършено действително причастие, трябва самата аз да го науча отново. За пореден път се убедих, че желанието и младостта са по-силни от университетската диплома и могат да направят чудеса.
Знам, че е научил от мен да чувства думите, защото, нали ви казвам, преподавах му с душата си
 

  

и смесвах уроците със самия живот
Според мен „живот“ е гръцка дума. Ние, българите, пием много, но по живота отстъпваме на гърците…
► „Какво ще правиш тази вечер? Имам риби от Гърция. Ще пием вино. Добре ли? Да те чакам? Не можеш да кажеш „не“.
► „Не трябва да питаш какво правя! Какво друго? Дрогба е най-добър! Гледам мач. Много топка тези дни! Лека пиене“
► „Добре съм. Аз сега гледам също мач. Те как си? Как минаваш? Ракия е хубава. Пий и за мен една“
Странно, но думата „ракия“ не помня да я знае от мен.
И още…
► „Приятна отпуска. За тебе е живота.“
► „Как си? Живееш ли? Аз съм в София. Ти къде си? Ще правим ли утре урок?“
► „Добър вечер! Как си? Утре какво ще правим? Аз мога! Ако ти можеш! Това е! Ще имаме, нали?“
► „Здравей Мира! Как си? Мисля, че трябва да започваме уроци. От вторник трябва да правим всеки ден.“
Впрочем този грък знае от мен и израза
 
„Ще ядеш бой“
който използвах, когато не си беше написал домашното, както и обръщението „дете златно“, когато прочиташе текст без грешка и правеше упражненията добре.
Освен че между уроците изядох много риби, присъствах и на истинската гръцка сватба на сестра му. Запознах се с родителите му. Те знаят, че съм неговата учителка по български език, и се отнасят с огромно уважение към този факт. След моите собствени две баби най-много обичам неговата баба Деспина.
► „Аз съм голям талант! Казаха ми „добре дошъл“ в университет."
 
След този есемес уроците ни прекъснаха
Две години след това приключение той е студент в специалността визуални изкуства на Нов български университет и продължава да изучава български език там. Снима за различни модни списания, а вие го познавате добре от рубриката на „Бела“ „Дигитални двойки“.
Казва се Антимос Георгиадис. Комуникира отлично и ще постигне още много, понеже наистина има талант, и душа също.
 
„Златно дете“ ви казвам
Но ще яде бой, защото продължава да казва на леля си „чича ми“. Последно видях Антимос случайно преди няколко дни и той усмихнат ми заяви: „Чича ми е на гости.“ И посочи с ръка сестрата на баща си, която впрочем също познавам.
Не мисля някога отново да преподавам български език, макар че славата ми на учителка се беше разнесла из блока, в който живееше Антимос. Разбрах го, когато една сутрин след урок срещнах един от съседите, швейцарец. „Мира – каза ми той на немски. – Имам нужда от учителка по български език.“
В същото време няма да затворя никога тази страница от живота си и няма да изтрия есемесите от онова време. Дори понякога прочитам някои от тях, които са ми любими.
„Весели празници и за тебе! Какво ще правиш тези дни? Много поздрави от родителите ми. Баба ми те обича много. Ме пита винаги за тебе. И да те видим някога!“
 
 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ