Tyxo.bg counter

За изучаването на чужд език – първа част

За изучаването на чужд език

 
септември, 2010 г.
 
Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

 
– Кажете какви езици знаете?
– Може би е по-добре да попиташ какви ли не сме учили? И колко ги знаем?
– Винаги можеш да се оправиш и без да знаеш чужди езици. Като искаш да си поръчаш пиле например, да размахаш ръце, имитирайки пилешки криле.
– Може да ти донесат пилешки крилца вместо пържола от бутче обаче. Винаги е по-добре да „размахаш“ думата, която знаеш, а не като някакъв малоумник да сочиш, да ъкаш и да мъкаш.
 
– Съпругът ми така си е поръчал свински джолан в Бавария. Запретнал крачол, показал и казал: „Швайн“ (Schwein – прасе, свиня от немски език – бел. ред.). Ял ли е свински джолан с кисело зеле? Ял е. Само зелето как го е обяснил, не знам.
– Имал е швайн. Немците имат такъв израз Ich habe Schwein, което означава „Имам късмет“. Буквално означава „Имам свиня“.
 
– Много се дразня, когато българи говорят на английски, особено по филмите. Не е приятно. Нелепо е. Единствено в „Мисия Лондон“ усетих, че говорят нормално на английски език.
– Защо? Ако актьорите имат добър английски? Актьорите наистина са доста необлагодетелствани, защото за тяхната професия се изисква прекрасно владеене на чуждия език.
– Много се радвам, че в „Страстите Христови“ българските актьори не говорят на английски, а на арамейски.
 
– За журналистите и писателите също е трудно. Вие можете ли да си представите толкова добре да владеете чуждия език, че да напишете статия?
– Мога, естествено. Що за въпрос?! 
– Аз не мога. 
– Толкова българи пишат на различни езици. Виж тази вълна от емигрантска литература, написана първо на чужд език и после преведена на български…
 
– Хората тръгват да учат чужд език не само за да се разбират помежду си.
– Не тръгват, а започват.
– Желанието да се учи чужд език е някакъв вид пътуване. Ако щете, пътуване към себе си, както Блага Димитрова би го казала.
– Коя е тази Блага Димитрова, биха попитали по-младите ни читатели, и колко езика е знаела?
– Тя е полонист и е превела „Пан Тадеуш“ май че.
– Едно време славянските езици бяха модерните езици.
 
– А знаете ли кой е превел Шекспир?
– Еййй, ти как мислиш? Дали не знаем? Тъкмо да кажеш нещо, което не е свързано с кино… и ние пък го знаем.
– Ти знаеш ли как Валери Петров го е превеждал Шекспир? Преводите са правени по подстрочник. Подстрочникът (руска дума, означава буквален превод – бел. ред.) е буквален превод, който няма художествена стойност. Така и Валери Петров от подстрочник е превел брилянтно Шекспировото творчество.
– Тоест би могъл да превежда, без изобщо да знае езика. По същия начин би могъл да превежда и японска поезия, да кажем.
– Точно така. Но това не омаловажава качествата и заслугите на Валери Петров като преводач.
 
– Като стана дума за преводи, имаше един филм, който се казваше All the Way и правилният превод би бил „До края“, защото за това и става дума във филма, а те го бяха превели буквално „Целият този път“.
– Извинявай, но „Целият този път“ ми звучи триста пъти по-добре, отколкото „До края“, което може да означава до края на цигарата.
– Има по-фрапиращи случаи, например „Танго и пари в брой“ (превод на филма „Танго и Кеш“).
 
– Днес изучаването на чужди езици не е лукс, то е необходимост. Докато преди малцина учеха. Имаше израз „Ходя на алианс“. Защо? Защото това е прозорец към света. А ние живеехме в къща без прозорци към света.
– Да. Беше някак аристократично да учиш, и то такива по-културни езици като френски и немски.
– Имаше и определени професии, които бяха търсени в чужбина, и съответните им представители учеха чужди езици. Медицински сестри, музиканти – те учеха чужди езици.
 
– А кой език искате да научите по други причини, не по обичайните?
– Аз например съм се записвала да уча полски език, защото ми звучи еротично. Две години и половина учих, и то при прекрасни условия в Полския културен институт, при един от най-добрите преподаватели – господин Божков. Беше доста напредничав. Той беше преводач на Тодор Живков. Даваше ни да наизустяваме много изрази. Например „Как върви животът?“. И отговорът на полски звучеше: „Като кръв от носа.“
 
– Сетих се за един филм – „Почти любов“. Тя беше прислужница в неговата къща и се разбираха през цялото време, макар че той не говореше нейния език, а тя говореше малко английски. Но за да й поиска ръката, той започна да учи португалски (тя беше португалка).
– Той е белият господар, а тя – с дебел баща и кръчма на село. 
– Говориш за „Наистина любов“.
– Аз какво казах?
– „Почти любов“. Но това е твоят превод.
– Исках да кажа, че има моменти, когато езикът не обслужва общуването. Любовната енергия между двама души невинаги е резултат от размяната на правилни думи.
 
– Една от причините, поради които хората учат чужди езици сега, е, защото си мислят, че те ще им помогнат да се разбират по-добре. А то не е сигурно, може би нещо друго трябва да учим.
– Може би не е езикът единственото средство за общуване между хората. Може би в бъдеще той дори ще изчезне и ще отстъпи място на телепатията и разни други не толкова развити сега начини за размяна на информация, идеи, мисли, чувства.
 
– Можеш ли да научиш чужд език на безплатен курс?
– Не. Но когато нямаш достатъчно мотивация, и платен езиков курс няма да те научи на език. Първо трябва да имаш отлична мотивация и после да започнеш частни уроци.
– Това проработи и при мен. Иначе пръснах достатъчно пари за курсове, учебници, нива и пр. Сега ходя на уроци, не знам на кое ниво съм, но знам, че действително напредвам.
 
– А пробвали ли сте го този метод – да спиш и да учиш?
– Възможно е само да заспиш, докато учиш. Но заспиш ли, спиш.
– Най-бързо се учи в съответната езикова среда.
– Но се учи грешно.
– Не е вярно.
– Е, отиди в Радомир да учиш български и ще видим как ще го научиш. И освен това учиш езика говоримо, което не означава, че го знаеш.
– Защо пък трябва да го знаеш? Ти го говори там, разбирай се с хората…
 
– Чувала съм, че от европейските езици най-труден за научаване е унгарският. А филолози твърдят, че ненаучаем език е арабският.
– На мен всички са ми трудни – и лесните дори.
– Сещам се за два мита около изучаването на чужд език, които аз за себе си съм опровергала. Единият е, че има хора, на които не се удава да учат чужд език, а другият е, че има лесни и трудни езици.
 
– Пак ви казвам. Аз съм от хората, на които са им трудни чуждите езици. Има дни, в които съм пълен блокаж. Няма ми я думата и я няма, и я няма.
– Имам разни съпротиви към това да си обърна езика и да говоря понякога дори на български. Например на свекърва ми не мога да кажа „майко“, а това е родният ми език.
– Но това може би са други съпротиви.
 
– А какво ще кажете за тази обсебия на тема английски език?
– „Обсебия“ какво означава? Обсебване?
– Виждате ли как българският може да ти е чужд.
– Големите звезди на киното и на музиката наистина тежат повече с това, че говорят на матерния си език.
– Пенелопе Крус е много по-различна, когато говори на испански, отколкото когато говори на английски.
 
– Кой ти заши това копче с червен конец?
– Не виждаш ли, че се редуват. Такава е ризата.
– Това е, като да говориш на английски примерно и от време на време да вкарваш по някоя и друга българска дума.
– Да, като в „Портокал с часовников механизъм“ – там главният герой вмъкваше по някоя руска дума като „корова“ и „девочки“. Най-готината книга по темата, която обсъждаме, е „Портокал с часовников механизъм“.
– На какъв език си я чела? 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ