Tyxo.bg counter

За интернет

По-глупав ли е Homo Interneticus
 
ноември, 2012 г.
 
© Sergey Gavrilichev / www.123rf.com
 
 
 
"Раздели материала на три части и ги публикувай като отделни статии.“ Такова указание е много вероятно да чуете от устата на главен редактор на сайт в интернет. И съвсем основателно. Факт е, че вниманието на интернет читателя не може да бъде задържано задълго върху електронен текст. Затова мисията на всички редактори в интернет издания е да изведат най-важното, концентрата, в началото на статията. Повечето от тях се съмняват, че тя ще бъде прочетена докрай.
Търсенето на информация в Мрежата
 
променя невронните връзки
твърди неврологът Гери Смол, който оглавява Центъра за изследване на паметта и стареенето в Калифорнийския университет и е правил доста тестове с доброволци, за да стигне до това заключение. „Колкото и увлекателен да е процесът на търсене на интересна информация в интернет, той задължително води до „компютърна умора“. Мозъкът е подложен на най-силен стрес, когато работим едновременно с няколко сайта, отговаряме на имейли и говорим по телефона. Ежедневното въздействие на хормоните на стреса видоизменя невронните вериги в тези дялове на мозъка, които отговарят за познанието и контрола на настроението. Затова от време на време е добре да откъсваме поглед от монитора и от виртуалния да се връщаме в реалния свят.
НО пък е доказано, че интернет прави мозъчната дейност по-активна. Тези, които живеят в епохата на интернет, мислят в буквалния смисъл по-иначе от предшествениците си.
 
Претоварена памет
„Еволюционно човешкият мозък не е пригоден да превключва толкова бързо от една тема на друга, както му се налага да прави в интернет“ – разсъждава неврофизиологът Александър Каплан, ръководител на лаборатория по неврофизиология и неврокомпютърен интерфейс в биологичния факултет „М. В. Ломоносов“. Човек може да държи под контрола на вниманието си най-много 6–7 източника на информация. Но интернет умножава броя на каналите на възприятие, сюжетите и типовете данни. Именно това затруднява мозъка ни и „прегрява“ оперативната ни памет. Мозъкът не се справя ефективно с постъпващата в него информация, тъй като не може да я съпостави с нашия личен опит (все пак личният ни опит е несравнимо по-беден от информацията в Мрежата). Интернет често изисква от нас да сме мултифункционални, което не е по силите нито на мозъка, нито на паметта ни.
НО от друга страна, точно благодарение на интернет не ни се налага да „помним всичко“ – достатъчно е да знаем къде да намерим информацията.
 
Уврежда критичната мисъл
„Човешкият мозък се старае да разпознае веднага всяка нова информация: кой е този; как е устроено това…“ – пояснява Александър Каплан. – Така ние удовлетворяваме потребността си от знания. Системата от хиперлинкове, която е част от повечето интернет ресурси, разчита на нашето рефлекторно любопитство. Но, скачайки от един линк на друг, ние в някакъв момент забравяме защо сме влезли в интернет.“ Тези, които са изкушени от сърфирането в Мрежата, се докосват до знания от много области, но тези знания обикновено са повърхностни. Освен това, съмнявайки се в точността на интернет съдържанието, ние не винаги сме в състояние да го анализираме и критикуваме – по много от въпросите не ни достига компетентност. Това води до риск да загубим способността си да мислим критично.
 
(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК

 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ