Tyxo.bg counter

За кариеризма – първа част

Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

 
За кариеризма
 
 
 
– Кариера е да направиш сделка с бъдещето.
– А думата „бъдеще“ предполага, че трябва всичко да планираш по конец, от личния си до професионалния си живот. Мацките, които са кариеристки в професионалния, стават кариеристки и в личния си живот.
– Обикновено кариеристките нямат личен живот, не им върви с мъжете и те се концентрират само върху работата. Те си тръгват последни от работа, работят в извънработно време…
– Но това може да са и обикновени работохолички.
– Значи кариеристката не би се вързала да работи работа, в която не може да направи кариера.
– Ами, не. Тя винаги ще си намери кариера, дори на работно място, което не є предлага изкачване по йерархията.
– Днес обществото наложи кариеризма като норма. Повлияни от американския начин на живот, гледаме на кариеризма като на добродетел. Преди не беше така. Сега този, който може да се бие, да се щипе, да се плюе, да напредва с лакти напред и нагоре е много по-толериран. По този начин някои хора демонстрират колко са инициативни – спъват, ръгат…
– Да, в Америка е така. Като работиш три години в една фирма, и се извисяваш три позиции нагоре. Затова според някои американците са тъпи и презрени, защото възпитават в кариеризъм и защото са толкова скучни и предсказуеми от наша гледна точка.
– Да, но поне те учат да знаеш какво искаш.
– Учат те, но кариеризмът не е ценностна система.
– Кое е тогава ценностна система, дай да сравним, нали истината се ражда в сравнението…
– Ами, например Свети Валентин, като стана дума за американски традиции и за сравнения… Свети Валентин е кариеризъм, Трифон Зарезан е ценностна система. Освен това кариеризмът е нещо толкова ново, че няма на какво отгоре да има претенции. Няма традиции, върху които да стъпи и да може да каже, че носи ценностна система. В религията има ценностна система, не в някакви нови социални фантасмагории.
(Тук разговорът леко и приятно се отплесва към една славна мъжка дружинка, която всяка година по мъжки, но и умилително традиционно почита св. Трифон.)
 
– Абе, кариеристите не могат много работи да вършат, обаче пълзят, пълзят и правят кариера. Някои неща научават в работата, други въобще не научават, но се обграждат с хора, които знаят.
– Сещам за една книга, която се разпространяваше апокрифно по времето на социализма – „Принципът на Питър“. Посветена е на идеята, че колкото повече се издигаш в йерархията, толкова повече се доближаваш до своето ниво на некомпетентност. Често, когато впрегнеш всичките си усилия да се издигнеш в йерархията, ти напредваш в кариерата, но от един творец се превръщаш в един администратор. Например в нашата професия. Когато си репортер, ти можеш да напишеш страхотни материали, но когато станеш главен редактор нямаш време за творчество, потъваш в административни задачи, губиш от компетентността си…
– Да, но пък хората придобиват други качества за сметка на изгубените.
– Но кои са по-ценни?
 (Мълчание.)
 
– Аз мисля, че кариера трябва да се прави на една по-късна възраст. Защото, ако на 40 или на 50 години ти си напреднал в кариерата и си достигнал нивото си на некомпетентност, ОК. Но не мисля, че е предимство да достигнеш нивото си на некомпетентност на 25 години. Тоест да си на върха на кариерата на 25 години.
– Силните години за кариера са след 35, защото тогава човек вече има богат опит, но е и в разцвета на силите си и е в състояние да взима правилните решения и да бъде добър ръководител. Защото кариеристът става ръководител в един момент.
– Но животът в една институция не се движи от ръководителя, а от неформалните лидери.
– Ама, неформалният лидер, щом е лидер, значи пак е кариерист.
– Хм, не разбирам какво искаш да кажеш… Той може да прави кариера, но само ако иска. Обаче едва ли би се отказал от неформалното лидерство, защото то е истинският лидерски пост.
 
– Кариеризмът не е ли капан? Губиш много и какво получаваш в крайна сметка? Повече пари и признание, титла…
– Кариеристите не се интересуват от това. Те си се харесват такива. Те няма да се харесват, ако имат слух да чуят, че птичките пеят сутрин… За тях това е губене на време.
– Кариеристите губят човешки ценности заради определена кауза. Така е в много професии – трябва да загубиш нещо, за да бъдеш успешен. Дори да имаш добра кауза, посвещавайки се на нея, ти трябва да загубиш нещо човешко от себе си, иначе просто няма да си успешен. Няма да оцелееш, няма да изпъкнеш.
– Да, но не може да обвиняваме само кариерата за загубата на човешки ценности. Ако си лош човек, кариерата може да ти помогне да се затвърдиш като такъв. Ако си добър, не може пък чак толкова лош да станеш. Твоят айран не може да стане кока-кола само защото е направил кариера. Човекът не може толкова драстично да се промени. 
– Неморални ли са кариеристките?
– Зависи. Понякога започват да се разкъсват от едни вътрешни противоречия. 
– Ами, да, те затова и често изкукват.
– При жените кариеризмът е по-подъл, защото е продиктуван от комплекса за късно получени избирателни и ред други права. За всичко това не са виновни самите жени, но има такива натрупвания, които им влияят. И досега, ако един мъж и една жена кандидатстват за един пост, мъжът би бил предпочетен. Въпреки уж равенството на половете.
– Това е като темата за изневярата. За мъжката изневяра винаги има повече оправдания, отколкото за женската…
– Ама, не са ли скучни тия кариеристки?
– Ми, скучни са и не са щастливи…
– Може да са донякъде щастливи, защото, когато си тръгнал по този път, ти си положил усилия за постигане на някаква цел, а всяка постигната цел ти носи удовлетворение. То може да е заблуда, но кариеристката си мисли, че това я запълва по някакъв начин.
– Тия, които не са щастливи от кариерата си, титлата „кариеристка“ вече не им отива. Спират да бъдат такива, правят нещо друго.
– Ако кариерата можеш да я дефинираш, щастието е трудно да го дефинираш.
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ