Tyxo.bg counter

За лидера – втора част

Лидерството не е само интуиция
 
Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимка © BeLight Studio
 
май, 2009 г.
 
 
 
Дейността на събеседничката ми в сферата на образованието прилича на работата на лекар, който след дългогодишен труд в рамките на конвенционалната медицина се е ориентирал към нетрадиционна практика. В 41-во ОУ „Свети Патриарх Евтимий“ в столицата се изучава религия с особен интерес и причината за това е голяма колкото… един параклис.
Валентина Кожухарова е била директор на училището само допреди няколко месеца, а параклисът е построен по нейно време с помощта на родители и общественици. В тази постъпка едва ли се крие само фамилният факт, че кръстената на баба си Велика госпожа Кожухарова е и внучка на лекар, учил и за свещеник. В него прозира желанието да бъде внушена на децата онази стара и характерна за българина увереност, че даскалът и попът са лидери на духовното.
Понеже стажът й в конвенционалната система на родното образование е равен на точно 33 години, Валентина вижда в цифрата знак и смята този период като достатъчен за своеобразно професионално разпятие. Решава, че може да бъде по-полезна със социалния опит, който има, с емпиричните изследвания, които е направила, с множеството квалификации, които е придобила. Всичко, което е научила, продължава да полага в големия скут на образованието. Госпожа Кожухарова се е заела с педагогическо консултиране в няколко посоки – изграждане на комуникативни умения, мотивиране и лидерство за родители и деца.
Изследвала е всички образователни програми (общо 34 на брой), които са въвеждани в България от зората на Освобождението до 1992 г. Казва, че българската образователна система е добра и че всяко привнасяне на определен чужд детайл в нея не я прави по-модерна, прави я нехармонична. Родното образование има чудесни традиции, но ако не ги познаваме, няма как да ги прилагаме. Традицията е модел на пренасяне, иновацията е модел на обновяване.
Ако пренасяме традициите като мост, следва да прилагаме и иновациите, но премерено и съобразено с българската народопсихология и действителност.
 
– Госпожо Кожухарова, разбирам, че сте си поставили нелеката задача да формирате лидерски умения у деца и родители. Не беше ли възможно всичко това, на което искате да учите и възпитавате, да се случи вътре в системата на образованието?
– В училище няма време за това. Има учебни програми, които трябва да се спазят, учебен план, в който трябва да се смести учебното съдържание, учебен час, в рамките на който учителят трябва да изпълни своите образователни и възпитателни задачи.
 
– А и родителите не ходят на училище…
– Не само това. Родителите нямат време да общуват с децата си, а общуването между родителя и учителя се свежда до най-обща информация за детето, то не навлиза в дълбочината на детското развитие.
 
– Все пак не е ли малко изолиран подходът, който вие сте избрали? Не трябва ли да се лобира пред различни институции, да се настоява формирането на лидерските умения да се превърне в част от учебна програма?
– Някои учебни предмети позволяват тези неща да се изучават в училище, но всичко е много фрагментарно, няма система. Формирането на лидерски умения би могло да се оформи като свободноизбираема дисциплина.
 
– Възможно ли е изобщо лидерството да се учи?
– Вижда се колко неефикасни лидери има днес. Някои родители са изграждали лидери в семейството си, но това е ставало интуитивно, защото принципите на лидерството не са ни били толкова детайлно разяснявани. Интуицията обаче не е достатъчна, за да бъде човек ефикасен лидер. Кой е учил родителя например да използва дискусията в семейството? Всички знаем какво означава дискусия, но не знаем, че това е интерактивен метод, в който можем да включим и децата си. Ами, изграждането на визия за семейството? Как да се изгради празничен календар, как да се ритуализира семейният живот чрез обща закуска и вечеря например?!
 
– Какво означава да бъдеш лидер? Първо, как го обяснявате на децата?
– Започвам оттам, че всеки от нас, дори в ранното си детство, е ръководел някакъв вид дейност, например игра. Лидерствал е, така да се каже, над останалите, разпределял е ролите, казвал е репликите, насочвал ги е и по този начин ги е ръководил. Това е ранното лидерство, което е интуитивно. Лидерството, което се формира по-нататък, има други характеристики. Да си лидер, означава да изградиш визия за организацията, която ръководиш. Да умееш да генерираш идеи, да мотивираш хората, с които работиш, да приемат тези идеи, да бъдеш харизматичен, да можеш да общуваш. Трите опорни точки на ефикасния лидер са идеите, импулсът и вдъхновението.
 
– Да разбирам ли, че работата ви с родителите означава не непременно те да бъдат лидери, а по-скоро да разбират какво означава това и ако го забележат у детето си, да го подкрепят?
– На каквато и възраст да е човек, той може да се научи да бъде лидер в семейството. Иначе семейството би било една еклектична общност. Всъщност дори не би било общност, ако няма обединителна фигура. Задължение на родителите е, вместо да се карат на детето, да му покажат, че го обичат, да направят от провалите му успехи, да му внушат увереност. Много родители разколебават децата си. Скоро едно дете сподели с мен: „Аз искам да участвам, но не мога да вдигна ръка.“
 
– Как се вписва в лидерството личното усъвършенстване?
– Лидерът трябва да се самонаблюдава и да работи усилено над себе си, за да бъде полезен на другите. Ако той работи само за другите, много скоро ще престане да бъде ефикасен лидер.
 
– Непременно ли лидерът трябва да бъде ръководител и възможно ли е да бъдеш лидер в общност от лидери?
– Лидерът ръководи определена общност, той затова е лидер. Най-малката такава общност е семейството. Но лидерът не може да ръководи лидери. Ако общността е само от лидери, няма да има изпълнители. А лидерът трябва да ръководи хора, които изпълняват, но не сляпо, те трябва да му сътрудничат.
 
– Според мен е хубаво, ако се случи да бъдеш ръководител, да си лидер, но ако си лидер, не е задължително да бъдеш ръководител…
– Да, въпреки че пак казвам – по дефиниция лидерът ръководи определена група от хора. Той може да бъде шеф на екип, не е нужно да е изпълнителен директор например. Може да е отговорник за изпълнението на определена задача.
 
– Думата „лидер“ нова ли е за нашето общество?
– Може би е нова като дефиниция, но лидерството съществува, откакто съществува светът. Лидер е бил и цар Симеон, който се е готвел за духовен водач на българската църква. В един момент възгледите му е трябвало да се променят, но бидейки готов за лидер на духовна общност, той е готов и за лидер на държавна общност. Цар Симеон е бил лидер, но никой не го е наричал така, той е бил владетел.
 
– Давате ли примери с конкретни хора, когато говорите за лидерството?
– Не.
 
– Може би не със съвременници?
– Историческите личности и историческото време се оценяват от разстоянието на поне едно поколение. Първите хора, които имат право на такава оценка, са изследователите. Аз съм историк и филолог, но не съм изследовател и с това мое мнение се опитвам да бъда коректна и към хората, и към историята.
 
– Не страда ли обучението в лидерство, ако не е подкрепено с конкретни примери от настоящето? Не ви приканвам да дадете примери непременно с политици. Може да са спортисти…
– Всяка оценка се прави от дистанцията на времето.
 
– Без примери от съвременността излиза, че няма лидери сред нас?
– Има лидери сред нас.
 
– Могат ли хората на изкуството да бъдат лидери, като се има предвид, че те са много своеобразни индивидуалности, които по-скоро бягат от общността?
– Хората на изкуството ръководят определени процеси. Създават духовни течения, стилове и прочие, това означава, че са лидери в своите области. Когато тези течения започнат да имат привърженици, това означава, че техните създатели са водачи. 
 
– Слушах за някакво обсъждане политиците да не се наричат политици, а политически лидери…
– Ако всички бъдат наричани лидери, понятието ще девалвира, ще изгуби смисъла си.
 
Източната мъдрост и лидерството
В системата на своето обучение Валентина използва пет принципа на японски император от XVIII век, които са се превърнали в основа на част от източната медицина:
„Точно днес не се гневи.
Точно днес не се тревожи.
Точно днес бъди благодарен.
Точно днес работи усилено
(над себе си).
Точно днес бъди добър с другите.“
А „точно днес“ означава „всеки ден“, пояснява госпожа Кожухарова. Тя се уповава на максимата, че животът е безкраен, а според нея това означава, че и нейният делник е безкраен, което пък води към увереността, че добрите възможности никога не свършват. 
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ