Tyxo.bg counter

За лукса – трета част

Луксът не търпи кавички
 
от Мариана ЯНЕВА
 
февруари, 2011 г. 
 
 
© Carlo Dapino | Dreamstime.com
 
За луксозно у нас се смята всичко, което не е за всички – черен хайвер, френско шампанско със златни прашинки, бутикова мода, селективна козметика и бижутерия, яхти, скъпарски апартаменти…
С изключение на последните две и аз мога да си позволя малко лукс, стига да имам, да кажем… 300 лева в портмонето. А нито съм богата, нито съм изключение. И други с по 300 лева в джоба могат да поживеят луксозно поне за ден или за час. О, час, поспри!
Но да не би от радост, отредена само за баснословно богати, луксът да се е трансформирал в луксозна ширпотреба за бедни роби на престижа и суетата? Като мен. Аз онзи крем против бръчки за 300 лева ще го имам, пък ако ще после да умра от глад до заплата!
Изглежда, че някогашният лукс, окъпан в сребро, злато и аристократичен блясък, е приклекнал по-близо до народа, демократизирал се е с времето. Или по-скоро е захитрял. Сложил си е едни кавички, за да може да заглажда косъма и с парите на по-бедните, готови на жертви, за да се откроят от масата, да си позволят нещо по-така, да се почувстват по-специални.
Ексклузивната модна марка „Карл Лагерфелд“ например днес можете да я срещнете и в по-евтини бутици. Дали пък това не е само „луксозен“ опит да се отклони вниманието на бедните от непреодолимата пропаст, която ги дели от супербогатите?
На ламтене за лукс от близкото минало съвремието хитро противопостави новата мода за водене на „скромен“ живот. Ако интервюирате богати собственици на яхти, те до един ще определят за луксозни нематериални блага като време, спокойствие и хармония. Паралелно с това пък някои обществено гарантирани досега неща се развиват и очертават като лукса на бъдещето: образование, медицинско обслужване, чиста енергия, здравословно пространство за живеене.
Възможно ли е един ден глътка чист въздух да е чиста проба лукс? Да, но не за човек с 300 лева в джоба, а най-малко с 3 милиона. И не се заблуждавайте, че това се отнася само за бъдещето.
И днес луксът продължава да е това, което може да се купи от ±5% от населението. Другият, народният, е прах в очите. Да, има марки като „Шанел“, които произвеждат и по-нисък клас луксозни стоки. Но сегментът „премиум“ започва там, където притежателите на 300 или даже на 500 лева сериозно биха се замислили, преди да ги похарчат за кутийка крем.
Луксът не търпи кавички. И напрягане. Когато си купуват сапун за 50 лева или крем за 1800 (паричната единица е условно посочена), милионерите го правят така, сякаш си купуват стоки от първа необходимост. Просто им трябва сапун и – бам! – вадят 50 лева и си го набавят. А за повечето луксозни марки, повярвайте ми, вие никога не сте и чували. Тези стоки не са просто „не за всички“, а са само за посветени. Само за онези, които знаят къде да ги намерят, когато им дотрябват. И на тези места обикновено се влиза с платинена членска карта.
А аз реших – ще си купя крем против бръчки за 30 лева. Защото не само че не е луксозно, ами направо е глупаво човек да живее над възможностите си.  

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ