Tyxo.bg counter

За любовта, времето и още много неща

Любовта е безвремие
Разговора води Мариана ЯНЕВА
 
януари, 2009 г.
 
 
 
Светлана Стоилова е светла личност. Висшистка е по специалността съобщения и телекомуникации, но от 18-годишна възраст „специализира“ една друга своя дарба – да приема „съобщения“ от представители на йерархичната структура на висшия разум. По-късно се сдобива и с „диплома“ от научноизследователския институт по медицинска биофизика, където д-р Игнат Игнатов я изследва за степен на енергийно въздействие върху вода и Кирлияновия метод. Оценката й в това удостоверение е пълно 6 (най-високата възможна степен е 6 и нейната е точно 6).
Тя нарича себе си контактьор, но това е условно. Безусловното е, че Светлана е контактна – владее изкуството на общуването както с хората, така и със своя бог, който е в множествено число (нарича го ТЕ). В момента пише книга, в която иска да обясни какво се крие зад това ТЕ. Завършила е курс за биоенерготерапевт по метода на Джуна, както и курс по Каруна рейки – първо и второ ниво – и друг курс по рейки до мастерско ниво. Заключението в протокола от изследването на биофизичното поле на Светлана от Благоевградския университет „Неофит Рилски“ (ръководено е от проф. Антонов и Т. Гълъбова) е, че тя е феномен. Но и след тази суперлатива тя не престава да се развива – завършва първо ниво на курс в Института по приложна психология и физиопрофилактика под ръководството на Юрий Синенко и курс на обучение при ясновидката Румяна Бонева. Най-ценното е от всичко е, че Светлана Стоилова има дарба да зарежда хората с енергия и оптимизъм и да им помага да правят по-лесно своя житейски избор. Прави го чрез лечебни масажи в своя кабинет по холистична медицина и чрез съвети, които по думите й й се „диктуват“ отгоре (ако лично искате да я попитате нещо, можете да й напишете имейл на stoilova2004@abv.bg).
Аз не вярвам много в подобни диктовки, но случайната ми среща с това чаровно момиче ме накара да повярвам, че човешката воля е фактор, който може да променя времето, посочено за случване на определени събития свише.
 
– Ти с какво си губиш времето?
– С много мислене. Мисля за три-четири неща едновременно, дори и когато си почивам. Това не е добре. Хората, които идват при мен за помощ, също страдат от прекалено много мислене, от проявата на склонност за връщане към миналото. Натрапчивият самоанализ води до чувство за вина. Всеки втори човек е „болен“ от чувство за вина.
 
– А другите хора, тези, които идват при теб например, с какво смяташ, че си губят времето?
– С празни приятелства, празни действия, с лутане, изневери, клюкарстване. Това са „хобитата“ на голяма група хора. Съветът ми към тях често е: „Хора, не се самопроваляйте чрез невежество! Най-важното, което трябва да свършите на Земята, е да разберете кои сте и какво искате. Ако се вслушате в себе си, ще усетите какво точно да правите, с кого точно да общувате и с кого не, какво точно да развивате у себе си. Това няма да е загуба на време.“ Добре е всеки човек минимум 5 минути на ден (максимум 2 часа) да остава насаме със себе си и да се потапя в блажено нищонеправене. Това е един вид медитация.
 
– Е, някои хора „медитират“ 20 пъти на ден по 5 минути с цигара в ръка…
– За вредата от тютюнопушенето не виждам смисъл да говоря аз. Нека това го направи някой лекар. Доста пушачи обаче съм чувала да изричат следното извинение за порока си: „От каквото ми е писано, от това ще умра. Въпреки че пуша, не съм сигурен, че ще умра от цигарите.“ Странно, но хората и предимно пушачите мислят за смъртта като за най-страшното, което точно на тях не може да им се случи.
 
– А полезно ли е да се мисли за смъртта? Или по-скоро полезно ли е да не забравяме, че сме смъртни?
– Животът на всеки от нас е път от точка А до точка Б. Този път трябва да го извървим целенасочено – да определим правилно приоритетите си и да разберем какво искаме. Този път трябва да го извървим заради нас самите. Не бива да забравяме, че в края му ни чака смъртта. Но за нея е препоръчително да мислим в този дух: „Още малко ми остава до тази среща. Но докато този миг настъпи, ще продължавам да се движа целенасочено към точка Б – както досега.“ Отпуснем ли се, край. Умираме, но не физически, а духовно, което е по-страшно.
 
– Човек променя ли се с времето? И възможно ли е да знае генерално какво иска? Не иска ли всеки различни неща на различни етапи от своя живот?
– Човек се ражда с кодирана същност, която не е в състояние да промени – убиецът се ражда убиец, певецът – певец, пианистът – пианист. И не можеш да очакваш от човека, роден убиец, да стане ангел. В това превъплъщение аз не вярвам (макар че съм чела библейската история за Киприян, който бил лош, но когато Господ опростил греховете му, той станал добър светец, който започнал да помага на хората). Хубавото е, че ако си роден певец или пианист, няма как да станеш друг. Всеки от нас обаче отключва талантите и способностите, които са кодирани в същността му, на определена възраст, когато вече може да асимилира за какво точно го бива. Някои се изявяват на 20-годишна възраст, но някои на 40-годишна.
Всеки на земята е значим, но има една група по-значими хора, белязани, привилегировани и подпомагани свише. На тях са им поставени специални задачи свише, цели програми са изготвени за тези избраници. Ако те успеят да се справят бързо и лесно със задачите си, им се поставят още по-големи, чието изпълнение е свързано и с по-големи изпитания. Но ТЕ натоварват тези хора, защото знаят, че белязаните могат да издържат това натоварване.
 
– Говориш за Бог в множествено число…
– Бог (или свръхразумът) действително е в единствено число. Но има същества, да ги наречем божии наместници, организирани в йерархична структура. Всеки от тях има своите правомощия. Тях наричам „те“.
  
– Повечето ясновидки и гадателки споделят, че имат проблеми с определяне на точното време, в което ще се случи дадено събитие…
– Както казах, ние се раждаме с код, който определя какви да бъдем до края на живота си. Как влияе времето на този код? Ако сте решили да пътувате с кола до Бургас и карате с 20 км/ч, ще стигнете по-бавно, отколкото, ако карате със 100 км/ч. Човешката воля (избор) може донякъде да влияе и променя времето, отредено за случването на едни или други събития. Да, но ако някой отгоре реши, че ти утре не бива точно днес да стигнеш до Бургас, а трябва да тръгнеш утре (това е вече волята свише), или ще катастрофираш по пътя, или ще ти прилошее и ще спреш някъде, или ще се случат куп други събития, които ще ти попречат да тръгнеш въобще. При мен често идват хора, които ми задават въпроси от сорта: „В какъв срок точно ще се омъжа/оженя?“ и „Кога точно ще започна нова работа?“ Трудно е да им се отговори конкретно. Защото има и фактор, наречен човешки формалности (какъвто в момента се явява финансовата криза), които забавят събитията (назначаването на нова работа може да не стане през февруари, както е планирано свише, а през март). Ако човек обаче е нетърпелив, целенасочен и знае какво иска, той може да ускори нещата. Факторът човешка воля не бива да се пренебрегва, стига човешките усилия за забързване на събитията да са насочени към нещо, което принципно е програмирано за този човек свише. ТЕ също уважават човешката воля. И правят подаръци на смелите и инициативните. Има и друг вариант – когато някой иска много бързо да смени работата си, но отгоре това не му се „дава“ като добро за него, в живота на този човек се случват странни неща – или се появяват пречки за напускане на старата работа, или пък човекът постъпва на новата, но там претърпява пълен провал и доброволно се връща към старата… Тоест факторът човешка воля отново е взед под внимание, но с цел човекът да си извади поука: „Ето, исках да опитам на новата работа, но се убедих, че не ставам за нея.“
 
– Любовта безвремие ли е?
– Да. Но само истинската любов, единствената – когато твоята душа и душата на другия стават едно. Тук даже не говоря за емоционално и интелектуално единство, а само за душевно сливане. Впрочем на човек му е дадено само веднъж в живота си да срещне своята половинка. Повече възможности няма, няма много любови. Любимият е твоят довършек, ако мога така да се изразя. Той е човекът само за теб. Някои дори не успяват да го срещнат в рамките на живота си. А на други им се случва да намерят половинката си, но ТЕ решават, че съжителството не е най-доброто нещо за момента, и нарочно отдалечават любимите същества (любимият човек е някъде наоколо, помага ти, но не сте един до друг физически).
 
– А как се разбира, че си срещнал половинката?
– Цялото ти същество реагира на тази среща – сякаш се издигаш на друго ниво, летиш, чувстваш сигурност. Твоят довършек е различен от другите. Няма как да го сбъркаш.
 
– А ако не срещнеш половинката си?
– За съжаление това някой друг го решава. Трябва да заслужиш тази среща. Понякога тя е свързана и с много страдание – този човек е семеен например или пък го срещате, но го губите бързо, защото сте проявили прекалено много претенции към него. Но нека пак повторя, че не е задължително да сте фактически заедно с този човек. Важното е да го откриете и той да е някъде около вас. Тогава времето започва да тече по друг начин, животът ви се стича по друг начин.
Бракът с някого съвсем не означава, че ще живеете с този човек, докато смъртта ви раздели. И това е възможно, но по-възможно е висшият разум (или още по-точно казано, висшата идентична структурна единица) да е кодирал да преживеете два или три брака. Никой не е казал, че ако на 20 години срещнеш човек и сключиш брак с него, с него ще остарееш.
 
– Това не е ли идеалният вариант?
– Ако трябва да съм искрена, не. Това е вариантът за хората, които са с по-малко изисквания към живота си. Хората с по-големи претенции към себе си, на които са им поставени по-значими задачи, се обвързват с различни хора на различни етапи от живота си, но им се „дава“ един, който да ги направлява. Това е половинката, довършекът… Сексуалният контакт помежду ви не е задължителен.
 
– Някои давят любовната си мъка в алкохола. Какво мислиш за това?
– Ще изрека нещо еретично – смятам, че алкохолът е по-опасен за човека от цигарите. Отначало той води до „избелявания“ в човешкия мозък, които постепенно се превръщат в бели петна. А тези бели петна затрудняват трезвата преценка дори и да сте в трезво състояние.
 
– Щастието колко време трае?
– Толкова, колкото ние му позволим. Хората, които са влюбени в ролята на жертва, не могат да бъдат щастливи и една минута. Щастието не продължава еднакво дълго за всички, но при всички се проявява еднакво – като любов. За да си щастлив, трябва да обичаш – някого, нещо. Работата си, детето си, някой мъж.
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ