Tyxo.bg counter

За приказките – трета част

Един мъж с криле
 
Интервю на Мариана ЯНЕВА
Снимки Личен архив
 
декември, 2009 г.
 
 
 
 
Костадин КОСТАДИНОВ е издател на детска литература. В съдружие с още трима свои съмишленици той оглавява небезизвестното издателство „Пан“, което е на възрастта на българската демокрация. Приказките са му работа, но и извън работата за него те са голяма работа. Може да се каже, че от 30 години насам е едно възрастно дете. Точно затова и ние го потърсихме – по работа, за да „разработим“ професионално в непринуден разговор приказната тема.
 
Любимият му приказен герой е змеят. „Змеят е страшен герой – мъж с криле. Да не се бърка с ламята, която е гущер с криле. В приказките змеят обикновено убива ламята и се жени за някоя обикновена жена“ – пояснява Коце.
 
 
– Ти на змея ли искаш да приличаш?
– Аз съм змей. (Смее се.)
Като се замисля, май е прав – истински змей е в издателския бизнс. Макар че ми се струва, че е доста лесно да издаваш детски книжки и особено приказки. Те са като топъл хляб, винаги се търсят. А щом има търсене, значи то се нуждае от предлагане, тоест от такива като Коце, както го наричаме всички в редакцията на „Бела“.
 
– Има ли хляб в приказките?
– Да, в някои приказки има хляб. Спомняш ли си в „Малечко Палечко“ как Палечко сипваше трохички по пътечката, за да му бъдат ориентири по пътя за връщане? Обаче идват птички и ги изяждат. И той за съжаление не може да се върне обратно при баща си и майка си и да заведе и братята си вкъщи. Така че със сигурност трохичките хляб са по-лош пътеводител, отколкото белите камъчета. Искам да кажа, че това не е най-важният въпрос, когато говорим за приказки. А иначе в приказките има хляб, ако знаеш как да го омесиш.
 
– Как така избра приказките за своя професия?
– Първото издание на „Пан“ се казваше „Приказки“. Точно преди 20 години започнахме издателската си дейност с тази поредица от списания с приказки за деца и родители, от която излязоха десетина книжки. От тогава до днес не сме спирали да издаваме приказки.
 
– Какъв е твоят отпор срещу конкуренцията, която също издава приказки?
– Предлагам приказки, които са разказани на чудесен български език. И предоставям право на избор на читателя. В момента „Пан“ предлага на пазара приказките на Андерсен например в два варианта – по-скъп вариант с твърди корици и такъв с по-малък формат, с корици с дунапрен, но на по-ниска цена…
 
– А какъв е вкусът на българските деца? Ти сигурно го познаваш добре…
– Ако говорим за детски книжки с приказки за деца на 5–6-годишна възраст, те трябва задължително да бъдат шарени и красиви на външен вид, за да грабнат читателите си. В момента на мода са книгите с прозорчета и много брокат. Винаги актуални и търсени са книгите с илюстрации на животни. В детските книжки задължително трябва да има поне 10 картинки на животни – на прасе, на магаре, на крава, на кон, на куче и котка, кокошка и петел. Първите животни, към които децата проявяват интерес, са животните от селскостопанския двор. След това в центъра на вниманието им се нареждат животните от зоологическата градина, като маймуната и лъва. Първата книга, която родителите купуват на детето, е с картонени страници и с красиви илюстрации на животни. Логично. Първите думи, които детето „казва“, са „мяу“, бау-бау“, „кукуригуу“.
 
– Изглежда много лесно да правиш бизнес с детски книжки…
– Изобщо не е толкова лесно. За да направиш хубава книжка с илюстрации, тя трябва да бъде толкова хубава, че да издържи на конкуренцията на стотиците други подобни книжки.
 
– Каква е най-голямата ти болка, свързана с работата ти? Приказка ли е всъщност работата ти?
– Криза е. Без приказка може, но без хляб не може. Родителите в такива тежки моменти вадят старите книжки от кашона. Просто нямат пари, за да купят от новите „модели“ книжки – с брокатения лак…
 
– Какво приказно ти се е случило напоследък?
Напоследък приказни неща ми се случват само в сънищата.
 
– Чела съм книгата ти „Резерват за розови пеликани“. Спомням си описанието на един зимен пейзаж – досущ като изваден от приказка… Писал ли си приказки? И ако да, те по-лесно ли се пишат от книгите за възрастни?
– Ако говорим за чистия жанр приказка, съм написал само една за съжаление. В нея се разказваше за страната Балбания. Публикувана бе в списание „Приказки“, където пускахме и авторски приказки. Тя беше модерна за времето си, но скоро си я препрочетох пак и ми хареса. (Смее се.) Но през последните години съм насочил усилията си да пиша сценарии за деца, за детски филми. Вече има два филма по мои сценарии – „Резерват за розови пеликани“ и „Легенда за Белия глиган“. Сега работя върху трети сценарий – „Кристалният истукан“, който се надявам в скоро време да бъде филмиран.
 
– Впрочем не е тайна, че повечето автори на приказки са били странни личности. Трябва ли да си толкова болезнено различен, за да си гениален автор на приказки?
– Сигурно имаш предвид Джеймс Матю Бари, който е имал комплекси заради ръста си и това му личи в приказките. Бил много нисък, направо джудже. Затова героят му Питър Пан е момчето, което никога няма да порасне. Майкъл Джексън впрочем е един от заклетите фенове на Питър Пан – Джако бе също едно момче, което така и не порасна. Да, за писателите на приказки се говори, че са странни птици. Но аз мога да ти изредя гениални автори на детски приказки, които са водели напълно нормален живот, прекалено нормален даже. Като Братя Грим например – академични умове, отдадени на прилежното писане на велики трудове. Не са и подозирали, че ще останат известни обаче със своите приказки, които са писали ей така, между другото.
 
– Кои приказки повече ти харесват – народните или авторските? 
– Харесвам хубавите приказки. Половината от приказките на Андерсен са със сюжети от народни приказки, половината са авторски. „Дивите лебеди“ например е народна приказка, а „Малката русалка“ е авторска. Е, коя да избереш?! И двете приказки са велики! Има и романи приказки като „Приказка без край“ на Михаил Енде. В книгите за Хари Потър половината герои са приказни, буквално са взети от приказките и използвани в текста на романа. Авторите на приказки познават добре фолклора и ползват готови герои…
 
– Какво мислиш за аудио и видео приказките?
– Нищо лошо. „Дисни“ успя да направи популярни много приказки, които бяха полузабравени, като „Красавицата и Звяра“ и „Бамби“ например.
 
– Децата ти Миряна и Васко от коя приказка са?
– Братче и сестриче като чуя, и се сещам за приказката „Хензел и Гретел“. Но моите деца със сигурност не са от тази приказка, а по-скоро от една българска народна приказка – за Косе Босе, което забравило да прати сандвичи на децата си в училището и ги дало на гаргата да им ги занесе. „А как да ги позная“ – попитала гаргата. „Много лесно. Най-хубавите са моите“ – отговорило Косе Босе. Вечерта косетата босетата се върнали гладни вкъщи и Косе Босе попитало гаргата защо не им е занесла сандвичите, а тя отвърнала: „Ти каза да ги дам на най-хубавите деца. Е, гледах, гледах, по-хубави от моите не видях. Затова ги дадох на моите.“
 
БЛИЦ

 

 
Любима приказка?

 
– „Келешът и царската дъщеря“. Любима ми е, защото има змей в нея. И вълшебства.
– – юбим автор на приказки?
Любим автор на приказки?
– От българските – Николай Райнов, Ран Босилек, Ангел Каралийчев и Елин Пелин, а от чуждите – старите разказвачи като Братя Грим.
– Любим приказен жанр?
Любим приказен жанр?
– Предпочитам вълшебните приказки пред битовите, защото в тях има вълшебства.
– Любима анимация?
Любима анимация?
– „Шрек“.
– Любима книжка с приказки, която си спомняш от детството?
Любима квижка с приказки, която си спомняш от детството?
– Имаше една поредица с илюстрации на Марайа и Бенвенути…
– Няколко заглавия на приказки за възрастни…
Няколко заглавия на приказки за възрастни…
– Всички приказки са и за възрастни. Древните приказки не са били измисляни за деца.
– Най-приказното място, на което си бил?
Най- приказното място, на което си бил?
– Бил съм на много приказни места – Божи гроб, Витлеем, Петра, Китай (и по-специално Сиан). Но най-приказните места са в нашите планини – например което и да избереш от рилските или пиринските езера.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ