Tyxo.bg counter

За публичното говорене – втора част

Урок по красноречие
с Лиляна Русковска
 
Интервю на Теодора СТАНКОВА
Снимки Миряна КОСТАДИНОВА
 
септември, 2011 г.
 
 
В миналото дейността на оратора се е смятала за славно дело, а от друга страна, неумението да се говори изглеждало позорно. Да се говори пред публика, невинаги е лесно, но който владее това изкуство, постига много повече и се радва на по-голяма популярност и уважение.
Като създател и вдъхновител на център за опит и идеи Salve (www.salvebg.net) и като ученичка на световноизвестния психолог Едуард де Боно Лиляна Русковска е доказан специалист в областта на говоренето.
Живее в Пловдив. Винаги е усмихната и ведра. Лили харесва динамичния начин на живот и може би затова е избрала да работи с много и различни хора. Тя организира обучения и тренинги за получаване на знания и формиране на умения и нагласи за говорене. Осъществява комуникационни кампании за фирми, организации и личности. Част от обученията й включват темите „Умения за презентиране“, „Комуникационни умения“, „Творческо мислене в живота и бизнеса“, „Умения за работа в екип“ и др.
Автор е и на методики за тренинг обучения. През 1985 г. е усвоила лично от Едуард де Боно умението да преподава техники за съзнателно творческо мислене, на които е научила и продължава да учи курсисти от различни възрасти вече повече от 30 години.
 
– Красноречието дар божи ли е, или плод на дълго старание? Може ли всеки да се научи да говори пред публика?
– Говоренето пред публика, а „публика“ може да бъде и един човек, е въпрос на талант, с който някои хора се раждат. Но и въпрос на умение, на което може да бъде научен всеки. Едно от основните занимания на древногръцките философи е било да учат на красноречие младежите.
За съжаление в днешните училища няма часове по ораторско майсторство.
 
– Какви качества трябва да притежава един оратор?
– Да завладява вниманието на публиката – от началото на говоренето до края. Да информира, да въздейства, да е убедителен, емоционален, добре подготвен и честен с публиката.
 
– Каква е стратегията на говоренето пред публика?
– Преди да говорим пред публика, освен че трябва много добре да сме обмислили какво ще кажем, трябва и да си отговорим на три въпроса: „Какво ще кажем най-напред?“; „Какво ще кажем след това?“; „Как ще завършим?“. Древногръцките оратори съветват: „Първо кажете какво ще кажете, после го кажете и накрая кажете какво сте казали.“ Публиката обръща голямо внимание на началото, малко на средата и отново голямо внимание на края на презентацията. Затова препоръчвам силно начало и силен край. Много важно за добрия оратор е да не се опитва да каже на публиката всичко, което знае, защото тя може да възприеме само няколко полезни за нея неща. Затова трябва да се определят няколко тези и презентацията да бъде ориентирана около тях.
 
– Каква е грешната стратегия – какво не трябва да правим?
– Да не се подготвя дълга реч, да не се разчита на импровизацията – тя има своето място, но при добре обмислена и подготвена презентация. Друга грешка, която често се допуска, е, че ораторът не прави предварителен анализ на аудиторията. Не е все едно дали говоренето е пред ученици, пред млади майки или пред бизнесмени. Грешка е също и когато лекторът през цялото време чете от записките си или е застанал на място, където не се вижда от всички.
 
– Какво трябва да правим, за да ни хрумват нови идеи?
– Има техники за култивиране на творческо мислене. Основното е да се опитаме да избягаме от шаблона и общоприетите истини. Нужно е да събираме повече информация и да имаме куража да бъдем различни.
 
– Как да се отървем от сценичната треска?
– Не можем да се отървем. Тя ще се появява винаги щом се изправим пред аудитория. Въпросът е как бързо да я преодолеем или как да я накараме да работи за нас. Мога да предложа няколко съвета: ораторът да бъде много добре подготвен за презентацията; да запамети първите и последните минути от презентацията; да си представи въпросите, които могат да му бъдат зададени от публиката; преди презентацията да опознае публиката. И още: трябва да вярва, че в повечето случаи публиката не му желае злото и би искала той да се справи. А и няма презентация, за която си струва човек да „умре“ от притеснение.
 
– Как да развием самоувереност?
– С четене, с тренировки, репетиции и практика. Да не забравяме, че животът е поредица от презентации. Можем да тренираме най-напред пред близък човек. После пред по-голяма група от приятели. Всяко справяне със ситуацията ще ни носи самоувереност.
 
– Как се формулира публично съобщение?
– Публичното съобщение може да бъде много различно по жанр, цел и съдържание. Всяко обаче трябва да бъде съобразено с аудиторията и да съдържа основни послания, с които да отговаря на въпросите с пет „к“-та и едно „з“ – кой, какво, кога, къде, как и защо.
 
– Как да направим впечатление на публиката?
– Най-напред като приковем вниманието й с външния си вид. След това, като разкажем кратка история например, зададем въпрос или съобщим странен факт. След като „грабнем“ публиката още в началото, умело да водим слушателите по пътя на нашите мисли, така че те да разбират ползата от презентацията. Да говорим убедително и въодушевено, да се стараем да ангажираме с говоренето си цялата публика.Важно е не само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш. И най-красивите и правдиви думи, казани с мънкане под носа, няма да предизвикат интерес у слушателите.
 
– Каква е ролята на шегата в една презентация?
– Подобаваща. Тя разведрява, отпуска, сближава, кара слушателите да харесат оратора и да му се доверят. Изнесената с чувство за хумор лекция се запомня по-добре и за по-дълго. Но и за шегите си има правила – не трябва да са пошли и безвкусни, трябва да са казани на подходящо място, трябва да допълват или изясняват мисълта.
 
– Ние сме общество, приучвано да потиска чувствата и желанията си. Може би това е една от причините да не умеем да говорим добре пред публика…
– Да, съгласна съм, че потискаме чувствата си. Може би защото се страхуваме, че ще изглеждаме слаби и уязвими. Защото често сме изморени и обезсилени, прикриваме безсилието си зад хладно и дори грубо поведение. Или защото считаме, че порядъчният човек е строг, сериозен и пестелив на нежни думи и жестове. Ние сме склонни да крием хубавите си чувства вероятно за да не ни характеризират като лекомислени или несериозни. Заблуждаваме се, че когато общуваме мило и сърдечно с близките си, ставаме уязвими.
 
– Възпитанието на добрите оратори може би трябва да започне още от училище…
– Да, така е. В последните години, повече от двадесет, в училище и във висшите училища – също, се оценява най-вече чрез писмени тестове. Устното изпитване е почти забравено. А това беше една „тренировка“ за говорене пред публика и формиране на умение за публично изказване, за преодоляване на сценична треска. А за преподаване на знания за презентаторски умения и дума не може да става. Може би само в някои училища в страната има такива позитивни практики. А умението да правиш презентация е най-значимото разковниче за професионален успех и лична мощ.
 
 
Съветите на Лили
 Не подготвяйте дълга реч.
 Съобразете времетраенето й с аудиторията (максимумът е 40 мин за 1 лекция).
 Застанете на място, откъдето ще ви виждат всички, а и вие тях.
 Използвайте микрофон. Микрофонът дава „власт“ над публиката.
 Започнете с усмивка.
 Не се дръжте плахо.
 Помнете, че зрението е по-силно от слуха. Главата и стойката – изправени; жестовете – премерени; ръцете – поддържани.
 Напишете лекцията си на малки листчета. Но навеждайте глава към листа само за кратко, за подсещане. Ако задържите погледа си надолу по-дълго, между вас и аудиторията пада нещо като завеса.
 Не създавайте чувството „аз и вие“, а чувството „ние“.
 Правете внезапни паузи, подгответе си реплики за след паузите.
 Формулирайте от време на време следващата си мисъл във въпрос.
 Нека посланията ви бъдат позитивни. 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ