Tyxo.bg counter

За рода и семейството – втора част

Съдба и генограма
 
декември, 2010 г.
 
© Robodread | Dreamstime.com
 
 
Семейната история ще ви помогне да избегнете проблемите…

 
Често се примиряваме със своите житейски провали и безпомощно отпускаме ръце. Но причината за трудностите трябва да се търси в… семейната история. Какво е това генограма и как с нейна помощ можете да се справите с повратностите на съдбата?
 
Генограмата много прилича на схематично изображение на родословното дърво, но освен имената и датите в нея се записва и подробна информация за живота на членовете на семейството поне три поколения назад. Семейният психотерапевт отбелязва в нея професията и образованието на всеки един, задава въпроси и за родителските семейства на съпрузите – живи ли са родителите, с какво се занимават, разведени ли са, кога са се срещнали и сключили брак, има ли братя и сестри, каква им е възрастовата разлика и т. н. В генограмата се вписва и информация за различни заболявания, като сериозни психически заболявания, захарен диабет, хипертония, алкохолизъм. Както и важни за семейството събития, случили се наскоро – раждане, смърт, брак, развод, промяна на местожителство, нова работа на член от семейството.
 
Анализ на данните
Подобна графично подредена информация би позволила на друг експерт, който не познава въпросното семейство, да научи достатъчно за него и да добие представа за неговите потенциални проблеми. Анализирайки тези данни, можете да си изясните например какво лежи в основата на избора на съпрузите един спрямо друг (защо са сключили брак точно тези двама души). Често причина за взаимно привличане се явява несъзнателното сравняване на партньора с образа на някой родител, с този на сестрата или брата или с друга важна фигура от детството. Изучавайки историята на семейството, можем да се изненадаме колко логичен е изборът на съпрузите да заживеят заедно дори ако техният брак след известно време се разпадне. Опитът, пренесен от семейството на родителите, техният модел на общуване, редът на раждане на децата в семейството задават матрицата на неосъзнатите очаквания от бъдещия ни брачен партньор.
Така че генограмата може да бъде ключ за анализиране на трудностите, възникващи в живота на дадена двойка. Изучавайки я внимателно, семейният психотерапевт се опитва да изясни доколко настоящото семейство е свързано със семейната история на двата рода – съществува ли то само тук и сега, или се повтаря в няколко поколения…
 
От поколение на поколение
Този метод е разработен от известния американски психолог М. Боуен, един от основателите на системната семейна психотерапия. В основата на неговата теория е предположението, че семействата повтарят сами себе си. Иначе казано, това, което се случва в едно поколение, често се повтаря в следващото и в по-следващото – една и съща тема се „разиграва“ по един и същ начин от поколение в поколение. Така моделът на семейството, създадено, да кажем, преди 50–70 години (баба и дядо), може да влияе на модела на семейството на техните внуци.
Съществуват няколко начина за анализиране на генограмата. Ключов е въпросът за това, колко са децата в родителското семейство и каква е последователността на тяхното раждане.
 
Малки, големи и още по-големи
Моделът на поведение на всеки до голяма степен се определя от това, кое поред дете в семейството е – най-малкото, най-голямото, средното. Всяко едно от тях има специфичен психологически профил. Например ако в един брак между съпрузите остро стои проблемът за властта, вероятно при анализиране на техните генограми ще се установи, че и мъжът, и жената са били най-големите деца в родителските семейства. И точно по тази причина те не могат да си разделят властта (и отговорностите).
Ако в едно семейство има трима братя, то най-тежка е съдбата на срeдния, тъй като между децата от един и същ пол има много силна конкуренция. Но ако децата са разнополови, ситуацията е по-различна. Когато средният брат има по-малка и по-голяма сестра, той е обкръжен и от вниманието на момичетата, и от вниманието на родителите си. Смята се още, че средните деца по-често, отколкото другите, развиват комплекс за малоценност – по големият е по-успешен, а мама обръща повече внимание на по-малкия. Тогава средният се оказва ощетен. От друга страна, средното дете получава повече шансове да развива комуникативните си способности. Тъй като е по-голямо за малкия си брат или сестра и по-малко за по-голямото дете, то се научава да има общ език с деца на различна възраст.
 
Комплементарен брак
За по-стабилен се възприема бракът, в който се повтаря положението, което всеки от съпрузите е заемал сред своите братя и сестри. Тоест брак между голямо и малко дете се смята за комплементарен (допълващ се). По този начин на тези съпрузи им е по-леко да съжителстват и да са сговорни. В своето семейство те ще възпроизведат опита, който имат от взаимоотношенията със своите братя и сестри, и ще играят комплементарни роли – по-големият се грижи, по-малкият приема неговата грижа. И колкото повече отношенията в семейството напомнят на положението на двамата партньори в родителските им семейства, толкова по-силна и дълготрайна ще бъде връзката.
Некомплементарният брак по правило се сключва между партньори с еднакви позиции в семействата на родителите си. Поставени при равни условия, на тях са им необходими повече време и усилия, за да се разберат помежду си и да действат задружно. Както вече стана дума, когато в семейство се съберат две по-големи деца, те ще се борят за власт и ще се конкурират във взаимоотношенията си. Две по-малки деца – обратното, могат да бягат от всякаква отговорност и да се съревновават кой от тях е по-малък.
Друг елемент, на който непременно обръщат внимание семейните психотерапевти, анализирайки генограмата, са
 
съвпаденията
Става дума за съвпадения на дати. Например родителите се развеждат и детето им изведнъж от старателен ученик се превръща в двойкаджия. Или пък някакво дете изведнъж започва да страда от енуреза (нощно напикаване). Съвпадението, което генограмата показва, е, че преди година в това семейство се е родило по-малко дете, което вероятно е станало причина за това заболяване.
Има и по-сложни системи за съвпадение – т. нар. юбилеен синдром. Известно е например, че Томас Джеферсън и Джон Адамс (втори и трети президент на САЩ) са починали в един и същ ден – 4 юли 1926 г., деня, в който се отбелязва 50-ата годишнина от независимостта на Америка…
Точно по този начин работи този синдром и в семейната система. Да кажем, бащата е починал на 40-годишна възраст от сърдечен пристъп. Синът в навечерието на своята 40-годишнина изпитва болезнена тревога – страхува се, че ще умре на същата възраст и по същата причина, поради която е починал баща му. Кардиологично изследване потвърждава, че сърцето му е напълно здраво. Притесненията му обаче, без той да съзнава, са причина за поява на кардионевроза.
Известни са случаи, когато хора са завършвали живота си със самоубийство в годишнина от смъртта на свои братя или сестри.
Също не са рядкост съвпаденията, свързани с датата на раждане. Да кажем, ако малко преди да се роди бебе, в семейството умира негов по-голям брат или сестра. Обикновено това съвпадение дава голямо отражение върху живота на новороденото. В момента на раждането родителите му все още преживяват загубата на по-голямото дете и те просто нямат сили и ресурс да се грижат добре за новороденото. В някакъв смисъл то е само заместител на починалото дете. Ако тази тема присъства в генограмата, тя изисква отделен разговор.
 
 
Най-голям, среден, най-малък
Нашето поведение до голяма степен се определя от това, кое поред дете в семейството сме – най-малкото, най-голямото, средното или единственото.
Най-голямото
На него се пада да носи най-голямата отговорност. То обикновено е добросъвестно, честолюбиво, амбициозно. Склонно е да поема част от родителските функции и да се грижи за по-малките в семейството. Раждането на следващо дете го лишава от изключителната му позиция да притежава изцяло майчината любов, което често провокира ревност към съперника. Стремежът към високи постижения го прави по-сериозно и по-малко склонно към игри за разлика от другите деца. Най-често срещаният психологически проблем при най-големите деца е тревогата да не би де не оправдаят очакванията на родителите си.
Най-малкото
Свойствени са му безгрижието, безотговорността, готовността да приеме чуждо покровителство. Към неговите постижения родителите се отнасят не толкова взискателно. То може да има проблеми със самодисциплината и трудности при взимане на решения. Знае, че със сила нищо няма да постигне, затова получава това, което иска, като се сърди демонстративно, или като пусне в действие чара си. Малкото дете, с което са се отнасяли добре в детството, обикновено е популярно сред приятелите си и има лек характер за общуване.
Средното
Доста често, ако то не е единственото момиче или момче в семейството, е принудено да се бори, за да бъде забелязано и да има своя роля в семейната система. На тези деца им липсва авторитарността на големите и спонтаността на малките. Понякога средното дете може да демонстрира характеристиките както на най-малкото, така и на средното (или пък комбинация от тях).
Ако семейството е многодетно
Характеристиките на средните деца до голяма степен зависят от това, кога са се родили – сред по-малките или сред по-големите. Често са комуникативни и умеят да водят преговори, тъй като са били принудени да се научат да живеят в мир и съгласие с братята и сестрите си, които имат различни характери.
Единственото
Това дете се оказва едновременно и най-голямо, и най-малко в семейството. В резултат на това притежава много от характеристиките на голямо дете, но пък пази детското в себе си до много късна възраст. Единственото дете наследява характеристиките на родителя от същия пол. Родителите често са склонни да възлагат големи надежди на своето единствено дете. И понеже то е изключително във фокуса на родителското внимание, често остава свързано с родителите си за цял живот. Тъй като няма възможност постоянно да си играе с други деца, единственото дете още в детството си може да заприлича на малък възрастен.
Близнаци
Ролите голям–малък могат да се установят и между близнаци в зависимост от това, дали родителите им подчертават, че единият от тях се е появил на бял свят по-рано от другия. Близнаците показват по-ниски резултати на тестовете за интелектуално ниво в сравнение с другите деца. Причина за това е фактът, че те функционират в екип. Затова и по-трудно се ориентират самостоятелно в живота като възрастни.
 
Житейски съвпади
Съставяйки генограма, семейният психотерапевт взима под внимание различни съвпадения в семейната история, защото те дълбоко повлияват живота на двойката.
Симптомът на годишнината Някои съвпадения могат да се тълкуват като реакция по повод на годишнина от някакво важно или травматично събитие. Например депресивно настроение, появяващо се всяка година по едно и също време, може да съвпада с годишнина от смъртта на родител, брат/сестра, без дори тази връзка да бъде осъзната.
Групиране на важни жизнени събития в преходния период между два жизнени цикъла Например когато крахът на кариерата на бащата (да кажем, понижават го от началник в обикновен служител) съвпадне с периода на отделянето на сина от семейството, конфликтът между баща и син може да бъде много ожесточен.
Съвпаденията на различни събития с раждането на детето може да усложни съдбата му. Например в годината на раждане на създателя на психоанализата Зигмунд Фройд умира бащата на неговия баща. След година се ражда и скоро умира и неговият брат. Няколко години след раждането на Фройд по-големите синове на баща му от предишен брак емигрират в Англия. За родителите си Зигмунд става заместител на всичките им загуби.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ