Tyxo.bg counter

За родината – първа част

Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За родината
март, 2010 г.
 © Aleksandar Kosev – 123rf.com 
– Предполагам, че си спомняте лексиконите, които попълвахме като малки. Веднъж бяхме се събрали цялото семейство, аз попълвах един лексикон и всички виждаха какво отговарям. Имаше въпрос: „Обичате ли родината си?“, на който аз отговорих: „Не много.“ Баща ми мнооого се ядоса.
– Защо? Защо? Тогава си била дете. Какви основания си имала да не обичаш родината си?
– Знаех, че на Запад се продават шоколади. А ние не можехме да влизаме в „Кореком“, защото нямахме долари.
– Детето не може да отговори на този абстрактен въпрос. То не знае какво е родина.
– Да. Освен това тук ми мирише на темата за социализма, а не на тази за родината.
 
– Искам да ви препоръчам един филм – „Високо в небето“ с Джордж Клуни. Има го в интернет.
– Какво общо има с родината?
– Нищо. Просто се сетих…
– Я го източи.
– „Източи го“. Това само в родината ни може да се случи. Ето ти общото.
 
– Трябваше да сме се родили в друго време, за да не говорим толкова за соца.
– Родината соцът ли е всъщност?
– Ами, аз сега нямам родина. Аз съм космополит. Говорили сме си с мъжа ми, че ей сега продаваме къщата и отиваме някъде другаде да живеем…
 
– Мислите ли, че космополитът не е патриот?
– Какво е родината? Какви са границите є?
– За мен родината е позната сигурност. Родината е надеждно място, където мога да се връщам.  
– Има и друг момент. Кой начин на живот включва и изключва понятието „родина“? Възможно е работата да ти налага всяка година да живееш в различна държава, да си на 50 години и да си живял в 20 държави. Това означава ли, че нямаш родина?
– Питай някой такъв българин дали би се върнал да живее тук.
– Връщането не е доказателство за любов към родината. Ти може и да не се върнеш, и пак да имаш чувството за родина. Все едно да нямаш чувство за роден град. Аз не живея в родния си град от 15 години, но имам много силно чувство на принадлежност към това място.
– Аз пък нямам чувство за роден град, но имам чувство за родина. Баща ми е военен, какъв роден град?!
– Понятието „родина“ е по-голямо и то дава повече възможности. С повече неща можеш да го свържеш – с повече градове, с повече хора.
 
– Когато свирят химна, винаги настръхвам. Това не можеш да го контролираш.
– Аз сега, като бях в Мароко, новата година дойде два часа след като е дошла в България, но ние, като дойде 22.00 ч., започнахме да вдигаме наздравици. Там цял свят се беше събрал, но ние станахме важни. Химн нямаше кой да ни пусне, но дадоха микрофона на нашия квадратен водач, за да пее. Ега ти фалшивото пеене! Беше купон, но не ми беше патриотично.
– Това с фалшивото пеене ме подсеща за „Да обичаш на инат“.
– То това е и родината – обичаш я на инат. „На инат“ заради държавата. Може би другите народи нямат такива проблеми.
 
– Родината е там, където си се родил. Това е.
– А патриотизмът? Има ли го, или го няма?
– У всекиго го има. И ти го имаш. Това, че вървиш напук, не означава, че подсъзнателно не обичаш България.
– Ами, искам да го разбера. Аз както харесвам Стоичков, така харесвам и Том Круз.
– Значи би взела турската вяра?
– Знаеш ли колко ми харесва в Истанбул?
– Ясно, за родината няма да се жертваш ти, а за любов би ли се жертвала?
– По-скоро да.
– Аз пък бих се жертвала за родината. Бих участвала във война.
– И аз.
 
– У нас е пълно с предатели. Не защитавам Румяна Желева, но поредната проява на предателство беше поведението на Антония Първанова, която натопи Желева.
– Какво значи „натопявам“ в този случай? Едно е да натопиш някого, който е кадърен, друго е – някого като Желева, който точно това заслужава. И не забравяй, че предателите са необходими. Христос е Христос заради Юда.
– Антония Първанова е избрана като представител на България и трябва да я защитава.
– Ами, тя защитава България по този начин. Тя използва демократичния механизъм на европейската институция, от която е част.
– И така уронва авторитета на нашата държава. Тези въпроси се решават тук, не се решават навън, за да се излагаме.
– Този въпрос специално не виждам как би могъл да се реши тук, защото Бойко Борисов е диктатор.
 
– Можеш ли да сравниш Желева с Меглена Кунева…
– То може би и Кунева не знае къде се намира Аденският залив.
– Възможно е, но тя има авторитет, който няма да позволи на разни тъпанари, които само това знаят, да я питат къде се намира този залив. И това е част от кода на общуването.
– Желева дори не може да говори английски.
– Аз пък също не знам къде се намира Нова Загора.
– Не можеш да станеш външен министър, щом не знаеш.
 
– Цялата ни история е пълна с предатели.
– Хайде, кажи петима предатели.
– Поп Кръстю, Тодор Живков…
– Друг кой? Няма. И Тодор Живков кого е предал?
– Целия народ и колко хора загинаха заради него.
– Не са загинали заради него, защото не е управлявал той, а простаците от пролетариата.
– Мога да ти дам цяла книга, даже две, за да прочетеш, че поп Кръстю не е предал Левски и това е научно доказана теза.
– Няма значение, нали българин го е предал.
– Е, няма да го предаде турчин, я!
– Ти дори трима предатели не можеш да ми изброиш. Кой ти е третият? Искаш ли аз сега да ти изброя триста герои. Е? Предател ли е българинът, или герой?
 
– Искам да кажа, че носталгията не е патриотизъм.
– А защо национализмът не е патриотизъм?
– Защото национализмът е държавническо, политическо понятие.
 
– Патриотизмът е по-приповдигнато чувство, което може да се прояви на война. Ние можем да говорим за родината в по-обикновен и битов план. Ти ще четеш Дончо Цончев, ще четеш пловдивският поет Добри Тонев, който казва „изтъня като кобилица реката“. Ще го прочетеш ли това на английски? Може да го прочетеш, но няма да ти хареса, няма да ти е родно. Това са нещата, които ти, дето се вика, си ги изпил с майчиното си мляко. Няма как да ги върнеш обратно. Останалото са някакви постмодерни държавнически наслагвания, които ни дразнят.
 
– Хайде да играем на една игра. Всеки ще казва асоциациите си за родина. Цвят?
– Сиво.
– Червено.
– И аз – червено.
– Песен…
– „Хубава си, моя горо“.
– „Притури се планината“.
– „Горице ле, ситна зелена“.
– Филм…
– „Козият рог“.
– „Роден на 4 юли“.
– „Вчера“.
– Книга…
– „Под игото“.
– „Чичовци“.
– „Под игото“.
– Аромат…
– На кебапчета и лимонада в стар ресторант.
– На ракия, сливова, троянска.
– На огън.
– Човек…
– Майка, татко, баба, дядо…
– Ох, Тодор Живков щях да кажа! Хайде стига с тази игра, че се обърках!
– Предмет…
– Колело балканче.
– Дааа. Очевидно тази линия, социалистическата, е много силно изразена при някои от вас, които сте по-стари.
– Шарена престилка.
– Кобилица и тази връвчица, с която се завързва вратата на собата.
– Телевизор.
– Това не е ли малко извратено? Да кажеш, че родината за теб е телевизор?
– Ами, аз съм гледала първо родината си по телевизора. Черно-бяла беше.
– Чувство…
– А сега пък и чувство…
– Смесени чувства. (Смеем се.)
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ