Tyxo.bg counter

За старостта – втора част

Златният фонд на нацията
За това, как да не се боим от старостта и какво можем да изменим в нея, преминавайки в зрялата половина на живота.
 
юни, 2009 г.

 
 

Снимка © OlgaLIS – Fotolia.com

 

 
 
Често пъти децата, а и обществото като цяло недооценяват необходимостта и важността на възрастните хора. Смята се, че щом са изработили полагащото им се време, родили са и са възпитали деца, те вече са изпълнили основната си задача, а сега вече са бреме, което трябва да търпим. И старите хора често сами мислят така. Но това е дълбоко заблуждение, защото с излизането в пенсия започва решаването на друга основна житейска задача, за която хората рядко се замислят.
Коя е тази задача?!
 
Възпитанието на внуците? Не!
Макар че може да присъства в живота на пенсионера, то не е най-важното. Всичко е много по-дълбоко и по-важното – в съответствие със знанията и опита на изживените години. До този момент е доминирала суетата на живота, решението на много „важни“ задачи, които, както се е оказвало, не са били чак толкова важни и не са издържали проверката на времето. А след това, когато сме престанали да работим, децата са се разлетели и живеят своя живот, се появява чувството на ненужност и безизходица.
Обществото смята, че бъдещето е на младите, и всички забравят за това, че бъдещето се крепи на плещите на миналото. Възрастните хора – те са златният фонд на нацията! Ненапразно има мъдрост, че за качеството на едно общество може да се съди по това, как то се отнася към децата и възрастните хора. Какво се случва у нас? Държавата се опитва да промени ситуацията, но това става много бавно и трудно. Причината за дереджето на пенсионерите е в това, че нито държавата, нито самите пенсионери разбират своята огромна роля в живота на обществото.
Но за да започнем да печелим от пенсионерите, трябва първо да вложим в тях (за сведение, доста по-малко, отколкото в младите). По принцип възрастните хора си имат покрив над главата, а имат и по-малко потребности… Необходими са разходи за образование, за развитие.
 
Да, именно за развитие!
Не само младите трябва да се развиват и образоват, но и възрастните! Мнозина могат да кажат: „Защо да се образоват върастните? Не трябва ли просто да им осигурим екзистенц-минимума, да им създадем нормални условия и да ги оставим да си остаряват в ъгъла?“
Дайте да мислим по-мъдро. След излизане в пенсия човек живее още средно 10–15 години и повече. Какво може да се направи за тези години? Да се изживее друг, качествено нов живот! И по този начин да се заложи качествено нова основа за децата и внуците и за обществото като цяло. Ето задачата, която трябва да поставим пред възрастните хора и да им помогнем да я решат. Те са свободни, имат време, но често не знаят с какво да се захванат и с какво да запълнят това време. Едни се опитват да се устроят на работа – където и да е, само и само да работят, други се нагърбват със земеделска работа, трети се стараят да бъдат полезни за внуците си… Но нито едното, нито другото, нито третото се явяват основно и най-важно.
Пред старшето поколение трябва да се постави задача – да се превърне в
 
мъдростта на рода
По-старото поколение може радикално да промени живота на следващите поколения. То разполага с всичко необходимо за това – жизнен опит, достатъчно време да се занимава със себе си и да се грижи за здравето си, възможност да чете книги и да посещава лекции, т.е. да се учи на мъдрост. Работата на младите е да пробудят у старите желание да започнат нов живот, с който реално да могат да помогнат на децата си.
Много неща трябва да се преосмислят, за да можеш да започнеш да учиш нещо наново. Повечето възрастни хора се страхуват да стартират образование в пенсионна възраст, защото свикнаха, че напоследък хората умират по-рано. В тяхното съзнание достигането на пенсионна възраст е приближаване към смъртта. Тогава си задават въпроса, има ли смисъл да преосмислят и променят нещо в живота си, когато им е останало толкова малко време за живеене? Пред очите ни има толкова много примери на хора, които не променят нищо, не преосмислят нищо, не предприемат нищо. Голяма част от хората са свикнали да живеят по този начин и единствената промяна, на която са способни, е приспособяването. Живеят постарому, плават по познатото и „безопасно“ течение на живота. Думата „безопасно“ е сложена в кавички, защото в действителност подобен живот, „като на всички“, е най-опасен. Именно от такъв живот умират повечето хора още преди да са навършили седемдесет години.
И ето сега, драги възрастни, ние ви предлагаме датръгнете по друг път.
Не по този, по който вървят 90% от населението, което се е насочило към немощ и към сигурна смърт.
 
Какво има да губите?
Добре – зле, вие вече сте изживели един живот. Това може да ви даде увереност. Вие вече сте живели по този начин. Сега опитайте по друг! Минете отвъд хоризонта на собствените си възприятия за света, с които сте живели повече от половин век, без да се сдобиете с кой знае какво. Ще сполучите да живеете още толкова и дори по-осъзнато, интересно и наситено. Подобна ваша стъпка би помогнала на собствените ви деца да излязат от омагьосаното колело на съдбата, в което обречено се въртят. Колкото повече щастие и радост има във възприемането на света от страна на възрастните, толкова повече радост и щастие ще има в следващите поколения.
Всъщност старостта е само в съзнанието. Този, чиято душа е млада, който застава на пътя, който удължава зрелостта му, той ще продължи живота си дълго и щастливо. Предлагаме ви да възприемате възрастта след шейсет години не като старост, не и като късна зрялост, а като
 
втора зрялост
Третата зрялост настъпва след осемдесет и пет. Всеки етап има свои задачи и свой интересен и необходим живот.
Тези твърдения вече са проверени върху много хора, макар и все още да не са възприети масово от възрастните. Нека ви разкажем за зрелия и позитивен житейски опит на един учен, професор на седемдесет години. (Историята научихме от психотерапевт, който предпочете да запази анонимността на героя на следващите редове – бел. ред.). Професорът много се вълнувал от въпросите на втората зрялост. Интересът му към нея се задълбочавал все повече с времето и след известно време с него настъпила голяма метаморфоза. Той се подмладил, станал по-активен и коренно променил възгледите си. Терапевтът му, който бил на мнение, че повечето възрастни мъже се подмладяват, като се женят за доста по-млади от тях жени, бил доста учуден от промяната. Случаят на професора не бил такъв. Той младеел, въпреки че не не бил заменил съпругата си (впрочем на неговата възраст) с по-млада. Как тогава бил успял да се подмлади толкова видимо?! Ето какво отговорил професорът: „Времето е една такава категория, която се подчинява повече на чувствата, отколкото на ума. Когато човек се влюби, чрез своите чувства той се връща в младостта. Ако тези чувства продължат дълго, то и
 
тялото се връща в своето младо минало
Всичко това обаче изобщо не е свързано с това в жена на каква възраст се е влюбил човек. Сега аз усещам, че отново съм влюбен в своята съпруга. Ние и двамата вече не сме в млада възраст, но нашата любов ни подмладява.“
Друг конкретен пример е този с д-р Галина Шаталова (някои от нейните книги са издадени и у насбел. ред.) – известен руски учен биолог. Животът є е бил сложен. През Втората световна война работела като военнополеви хирург и завеждала хирургично отделение на военна болница. Какво означава да бъдеш хирург на фронта, знаят само хирурзите, мнозина от които не доживяват до 50-годишна възраст. Не и Галина Шаталова! Тя взела живота си в свои ръце и засега го е удължила с почти още петдесет лета. Нещо повече, тя не само е успяла да живее повече от своите колеги, но е и съумяла да направи годините си интересни, творчески и изпълнени с добри дела, насочени към другите. След войната ръководи сектор по подбор и подготовка на космонавтите в института за космически изследвания, работи в института по неврохирургия и др. Днес Шаталова е на деветдесет, но продължава да се труди в сферата на здравеопазването, помага на хората и е пълна с творчески планове. Казват, че ако се случи да си близо до нея, можеш да усетиш какво е това да си жена!
В действителност старостта е функция на съзнанието. Както мислим, така и живеем и ако живеем мъдро, старостта ще се превърне в нов етап на зрелостта.
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ