Tyxo.bg counter

За съседите – втора част

Моят дом – крепостта на съседа
 
август, 2010 г.
 
© Yury Shirokov | Dreamstime.com
 
Важните ни срещи започват още в детството, има ги и в тийнейджърските години. Не престават да оказват съдбовно влияние и в живота ни на възрастни. Възрастният човек е все по-способен да общува с различни хора и сам да избира средата си. Но около нас неминуемо присъстват и такива, които виждаме всеки ден, макар общуването с тях да не влияе върху живота ни.
Съседите. Ние дори не ги споменаваме, макар че те са хората, с които почти буквално живеем заедно
 
разделени само от една стена
В действителност съседи не съществуват. Съществуват по-скоро мъже, жени, бабички, дядовци, деца, кучета, простаци, образовани, надути, любопитни, нахалници, любезни, любвеобвилни. Понякога те са убийците в криминалните романи. В нашия живот те са винаги повече досадни клюкари, вдигащи шум и замърсяващи блока, и по-малко отзивчиви хора, приятели и помощници. Но защо? Самото понятие „съсед“ носи повече негативна окраска, натоварено е с негативизъм, който с времето прераства в устойчива характеристика на съседа. Той е „чужд“ и „лош“ и това не е случайно. Междусъседската агресия идва от дълбоките пластове на подсъзнанието и има своите корени в първобитните времена, когато борбата за оцеляване е учила хората да делят околните на „свои“ и „чужди“, когато са се ширили войни за територия, храна и потомство. Днес тези войни официално не съществуват, но човешката агресия намира израз във
 
войните между съседите
„Съседът е човекът, когото ние идентифицираме с врага“, единодушни са съвременните антрополози и социолози.
„Ние си почиваме у дома – те мързелуват.“
„Ние празнуваме рожден ден – те гуляят до сутринта.“
„Ние правим ремонт, когато намерим свободна минутка за това – те бръмчат денонощно по време на целия пролетен сезон.“
Напълно естествено е, когато се нанасяме в ново жилище, дори то да е временно, да изучим „степента на опасност“ на средата и хората. Понякога несъзнателно, предварително приемаме, че съседите са лоши, без изобщо да имаме основания за това.
Нормално е, когато сме се върнали уморени от работа, мечтаейки за почивка и спокойствие, разумните ни разсъждения да отстъпят пред атавистичните инстинкти. Тогава и най-малкият шум ни превръща в бойци и защитници. Нашият дом е нашата крепост. За разлика от първобитните времена днешните съседи не делят териториални граници, които са узаконени, а са от
 
двете страни на психологическа граница
нашият живот/техният живот.
Чувстваме се уязвими към различни видове въздействия и вътре в себе си признаваме, че има някой, който ни пречи да почиваме, бърка се в живота ни. Колкото повече ние се защитаваме, толкова повече той ни се бърка и ни досажда.
Защо позволяваме на тези, които не ни допускат до своя живот, да влизат в нашия и да нарушават спокойствието ни?
Върнете се в студентските си години, когато общежитията не са замлъквали до 3–4 часа посред нощ. Купоните, запоите и разговорите от нямане какво да се прави. А децата, които растат в общежитието и реват по цял ден и цяла нощ? Работата е там, че когато човек отива да живее в общежитие, знае, че точно това го чака и
 
приема тази реалност
Направете живота си по-лек като приемете, че вие и вашите съседи сте една общност.
Какво общо имате със своите съседи? Обща тераса, общ вход, общ двор. Това са именно нещата, които превръщат съседите в „наши“, като ги сравним с останалите хора, с които не живеем заедно. Вие имате биография, която е свързана с този блок, с тази улица, които са общи са за вас, и за тях. Нима сте готови да избягате от прекрасното място, в което имате късмета да живеете, само защото някой ви се бърка? И къде впрочем ще избягате? При други чужди хора?
 
Вътрешните правила
които хората поддържат при ежедневното общуване един с друг се наричат етикет. Това са правила, които са известни на всички и повечето хора спазват. Да не се вдига шум след десет часа вечерта, както и в следобедните часове, когато е възможно съседите да си почиват. Разбира се, понякога тези правила не се спазват и това е също… част от правилата. Нормално е семейните празници, които не са повече от няколко в годината, да продължат до по-късно. Тогава по-скоро трябва да се примирите с шума, отколкото да помрачавате тържеството на съседите. Същото важи и за шума при ремонт. За жалост никой още не е измислил начин да се прави ремонт, без да се вдига шум и без да се замърсява.
Поносимият съвместен живот със съседите понякога може да се гарантира от вашата осведоменост по отношение на тяхното семейно положение и начина им на живот. Това ще ви помогне при вземането на решения по въпроси, които ви касаят общо като съседи. Като се почне от въпросите по благоустройството на блока и околното пространство и се стигне до някаква лична помощ, която съседът би могъл да поиска от вас. Едно от важните неща е при запознаването със съседите да се държите максимално тактично и възпитано.
Ако вие решите да се запознаете първи със съседа, бихте могли да го поканите на кафе някой съботен следобед. В никакъв случай не нахълтвайте в дома му, ако той сам не ви подкани към това.
 
Вместо да разпитвате нахално
за личния му живот, помнете грижливо това, което съседът ви съобщава сам. Първата визита е от любезност и е за запознанство. Разкажете и вие нещо за себе си и обяснете при какви случаи бихте могли да окажете помощ.
Често хората стават приятели, когато имат общи интереси. Например две жени, които скоро са станали майки много бързо биха могли освен добри съседки да се превърнат и в добри приятелки. Но не бива и да се учудвате или пък да се обиждате, ако вашето желание за близост не бъде споделено. В крайна сметка статусът е предварително определен – съсед, не приятел, не роднина. Остава ви единствено да направите така, че да ви бъде комфортно да живеете един с друг.
Общите правила между съседите се регулират от закон, който често се нарушава. Ако сте подложен на какъвто и да е вид тормоз от страна на съседи, то има два начина, по които бихте могли да се справите с това. Единият е битов, а другият е законов. Казусите могат да бъдат всякакви. Наприме четирите деца на съседите ви не прастават да вдигат врява и да тропат така, че имате чувството, че ще съборят блока. За да прецените кой от двата варианта да използвате, трябва да се опрете на онова тъй ценно
 
знание минимум за съседа
което препоръчахме да имате. Преценете какъв е интелектът му, какво е важно за него, какво за него е авторитет и какво – не. Така ще получите обективна преценка за това дали изобщо бихте могли да излезете на глава с него, без да се налага да намесвате закона. Във всички случаи е желателно първо да проведете спокоен разговор и да се опитате по мирен път да облегчите ситуацията. Децата растат, а съседите ви остават.
Към вариантите трудни съседи маже да се добавят и тези, които са например алкохолици, които дори на разбират за какво ги молите. В този и други подобни случаи единствено полицията може да ви помогне. Ако сте решили да използвате пътя на закона – не се отказвайте, докато не прекратите шума наистина.
Добросъседските отношение днес се поддържат предимно между старите хора. Скрепяват се от сериали и футболни мачове, които тези хора гледат заедно. Разделени са по полове – жените гледат сериалите, мъжете – футбола.
А как стоят нещата при младите? „Да не видят съседите“ е забравено изречение за тях. Стените са като прозрачни дрехи, през които се вижда плътта на личния ни живот. И се чува също. „Да не чуят съседите“ е изречение, което те нито чуват, нито изричат. Не се познаваме, но знаем много едни за други. Или не е така? Всъщност съседът няма самоличност, той има звънец.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ