Tyxo.bg counter

За феномените – втора част

Да вярваме ли в предсказания

 
февруари, 2010 г.
 

© Simone Van Den Berg – 123rf.com
 
 
Думата „предсказание“ (от латински, praesagium – буквално „предвещание“) означава знание за събитията в бъдещето благодарение на предмети или явления, видими или невидими от обикновените хора, но винаги видими и точно затова значими за онези, които имат дарбата да пророкуват. Хора с такъв дар божи е имало от зората но човечеството до днес.
Заради страха си от природата и в търсенето на щастие човекът се е обръщал към прорицатели, магьосници, астролози и медиуми… Опитвал се е мъничко да повдига завесата, спусната пред неговото бъдеще.
Загадъчният френски мъдрец, известен в цял свят с името
 
Нострадамус
е живял от 1503 до 1566 г. Неговите астрологични „Центурии“ („Столетия“) предвиждат събития от бъдещето – приблизително 550 години след смъртта на автора им. Версиите на Нострадамус за тези събития обаче са толкова неясни, че различните им тълкуватели и до днес не са постигнали единно мнение за нито едно от предсказанията. Дали Нострадамус е велик ясновидец, или пък мистификатор, който си играе с думите, не е толкова важно. Но ако приемем неговите думи буквално и не ги обвиваме допълнително с мъглата на нашите коментари, ще констатираме, че редица описания (макар и не толкова много на брой) наистина звучат като пророчества в мерена реч.
 
Как църквата се отнася към пророчествата
Цялата история на Римската църква (както и други разклонения на християнството) е пълна с препратки към предсказания и немалко папи (например Силвестър II и Григорий VI) с упорство, достойно за възхищение, са посвещавали часове на изучаването на т. нар. окултни науки. Само тънката разлика между „пророчествата“, излезли от устата на Бог, и „предсказанията“, вдъхновени от дявола, е спасила тях, а и много други свещеници от кладата на Инквизицията.
Примери за вяра в пророчества могат да бъдат открити и при най-развитите цивилизация – от египтяните до китайците, от етруските до маите. Всички те са били повече от убедени, че съществува възможност (или възможности) да се узнае бъдещето. И тази вяра е била така силна, че по време на Римската империя смъртно наказание е грозяло всеки гадател, осмелил се да „погледне“ в бъдещето на някой император.
 
Херодот
който е наричан „бащата на историята“, също дава примери в подкрепа на твърдението, че вярата в предсказания е била много силна. Всеизвестна е историята за един владетел от Изтока, на когото прорицателите предсказали, че причина за неговата смърт ще стане колесница. Като разбрал това, той наредил всички колесници във владенията му да бъдат унищожени, но умрял в своя дворец по време на преврат, забоден с меч за трона си, на чиято облегалка била изобразена… колесница.
Този и много други примери ни карат да се замислим над смисъла на въпроса, дали трябва да вярваме на предсказания. Наистина ли бъдещето ни е предначертано и неумолимо? И ако е така, тогава за каква свобода на избора и на действията на човека можем да говорим? Да опитаме да отговорим на тези въпроси от гледна точка на
 
философията
Както древните учения, така и най-новите научни открития и теории за устройството на Вселената констатират наличието на метафизични сили, съотносими с нашето понятие „воля“, които чрез природните закони управляват разумно всички неща и явления и ги натоварват с определени свойства. За всички тези неща и явления има път, предварително начертан, както и замислени ред и дисциплина, които изключват даже възможността за случайност.
 
Случайността
отстъпва място на причинността (каузалността), или по-точно казано, на хармоничното отношение между причините и техните следствия, които на свой ред се явяват причини пък за други следствия.
Големите технически постижения на нашата цивилизация са станали възможни не въпреки законите на природата, а точно благодарение на тяхното изследване и изучаване и на използването на природните свойства на изследваните явления. Самолетът например издига стотици хора на хиляди метри височина не противно на физичните закони на природата, а заради безпрекословното им спазване.
 
Изобретателите
всъщност нищо не „изобретяват“, те просто откриват и използват онова, което по-рано е било неизвестно. Но то не е било несъществуващо! Ново може да бъде само съчетанието на елементи, които вече са съществували в природата. Именно този резултат ние, хората, наричаме изобретение.
 
Енергията
е била заключена в атома от незапомнени времена. По-късно хората просто са успели (в резултат на упорити изследвания и анализи) да я освободят. Но, от друга страна, в природата този процес е протичал и по-рано – в това или друго място и време на проявление на Вселената, понякога през равни, а понякога през неравни интервали от време. Именно разбирането и използването на
 
съотношението пространство : време
дават възможност на човека да управлява явленията, опирайки се на техните природни свойства.
Тези съображения водят до две заключения. Първото е, че наистина съществуват космически ред и дисциплина. И второто е, че хората притежават способности да откриват законите, които властват в природата. Те използват тези закони по силата на собствената си воля, която в крайна сметка не е нищо друго освен проявление на космическата воля, доколкото
 
нищо не възниква от нищото
Следвайки тази логика, стигаме до онези три неща, които индийските философи преди хиляди години са нарекли садхана (или смисъл на живота), дхарма (или висш, универсален закон на живота) и карма (или съвкупността от действия и последиците от тях в рамките на този закон).
В такъв случай как ние бихме могли да променим посоката дори и на една-едничка нишка от нашата съдба? Всичко се корени в онова, което Платон пък е нарекъл „послушание пред природата на вселенските закони“. Именно в това послушание е заключена и трошицата свобода, която развива в човека склонността му към разсъждения и към
 
търсене на истината
От гледна точка на логиката между послушание и свобода има огромно противоречие, но на практика такова няма, доколкото онова, което ни се струва реално, не е такова в действителност. Заблудата ни е следствие от стремежа ни да оперираме с абсолютни истини, които в същността си се явяват относителни, колкото и непоклатими да ни се струват в определен момент. Всички наши понятия – за голямо и малко, за ново и старо, за близко и далечно – са чисти илюзии, родени от нашия егоцентризъм. Ние определяме значимостта на нещата в зависимост от своите физически размери, от продължителността на нашия живот и даже на нашето местонахождение.
Очевидно е, че съществува път, на който се случват всички събития, и това доказва, че предсказанията имат право на съществуване. Не можем да отречем, че мъдрият, надарен с таланта да предвижда бъдещето човек, който се движи не срещу течението на живота, а умело плува по течението, има свободата да лавира и дори да „акостира“ на този или онзи бряг на реката, ако, разбира се, някоя неведома висша сила не попречи съвсем неочаквано на тези негови намерения.
 
Истинските предсказания
стават неизбежни за човека заради отсъствието на достатъчно знания, както и в резултат на стратегията му на бездействие, която той си е изработили в хода на своя живот. И най-важното – заради неговата неспособност да реагира адекватно на непредвидени обстоятелства. В този случай ние не можем дори с милиметър да изместим и променим предначертаното ни от съдбата, определеното ни от нашата карма. Но по принцип
 
човек може всичко!
С по-голям или с по-малък успех човек може да се научи да живее в хармония с обстоятелствата, възникнали в хода на търсенето на голямото щастие, за което той наистина е достоен. Да, не е зле да вярваме в предсказания, но все пак сме длъжни да вярваме и в себе си, и в божията милост. Нека се отърсим от страховете си. Или както е казал императорът философ Марк Аврелий: „Какво толкова може да се случи с човек, което не би било свойствено на човека?“

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ