Tyxo.bg counter

За феномените – трета част

Ефектът на Барнум
 
февруари, 2010 г.
 
© Baloncici – 123rf.com
 
 
Повечето хора на планетата вярват, че тяхната съдба е предначертана и че с помощта на някои специфични знания могат да проникнат в нейните тайни. Милиони хора, дори и да не прибягват до услугите на конкретни астролози и гадатели, хвърлят по едно око на дневния си хороскоп във вестника. И което е по-абсурдното, всеки път искрено се учудват и се радват, ако „открият някакво съвпадение“. Те сигурно никога не си задават въпроса, защо все пак някои неща съвпадат… Психолозите също са хора и сред тях има такива, които вярват в предсказания, астропрогнози и прочие гадания. Но това не им пречи да си задават въпроса, какво кара милиони хора да търсят в тези неща истини и да си казват: „Да, колко вярно, сякаш за мен е написано!“ Тук, както вече се досещате, става дума за някаква психологическа закономерност.
Колкото и парадоксално да звучи, предсказанията действително са верни, но са верни, защото твърденията, на които се базират, са толкова общи, уклончиви и мъгляви, че практически могат да важат
 
за всекиго, но за никого поотделно
Става дума за едно психологическо явление, по-известно като „ефект на Барнум“.
То може да се формулира така: всеки човек е склонен да приема общи и банални твърдения за собствената си личност, ако му ги представят така, сякаш те са резултат от прилежно изучаване на някакви непознати за него явления.
Всеки от нас, независимо от степента си на образованост, се интересува много силно от собствената си личност и, естествено, от собствената си съдба. Точно на това се базира ефектът на Барнум, кръстен така впрочем в чест на известния в миналия век собственик на цирк.
Този наистина достоен човек е смятал, че всяка минута на земята се ражда поне един смахнат, който чертае разни програми, в който всеки да намери
 
нещо лично за себе си
Изглежда просто, но психолозите от цял свят се занимават с изучаването на „ефекта на Барнум“ повече от четиридесет години. За това време те са успели да разберат немалко неща за това явление. Известно е при какви условия даден човекът вярва на определени твърдения, на какви хора е склонен да вярва повече, а на какви – не, и какви именно твърдения печелят доверието му.
През 1948 г. психологът Бертрам Форер дал личностен тест на студентите си. След като получил отговорите от теста, той раздал личностни характеристики на всеки участник в опита с уверението, че всяка от тях е изготвена индивидуално за студента на базата на неговите отговори на теста. Участниците били помолени да оценят теста по петобална система (0 е най-ниска, а 5 е най-високата оценка).
Всъщност всички студенти получили една и съща характеристика: „Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате и т.н., и т.н.“
Средната оценка, която участниците в опита дали на характеристиката си, била 4.26. След като оценките били дадени, участниците разбрали, че им била раздадена една и съща характеристика, съставена от изречения, взети от хороскопи. Ето така работи ефектът на Барнум, или ефектът на Форер, както също е известен – никой не се досетил, че характеристиката е фалшива.
Не ви ли звучи като написана точно за вас фразата „Вие предпочитате живота в цялото му разнообразие. По принцип не обичате промените, но от време на време ги правите, ако сте притиснати от ограничения.“?!
Или пък: „Макар и да имате някои недостатъци, вие блестящо се справяте с живота и хората ви обичат.“
Кажете честно, на кого от нас няма да паснат подобни характеристики?! Та те са съставени, както вече сте забелязали, доста неясно.
И обратно, изречения от сорта „Сексуалният ви живот е пълен с проблеми“ или „Вашите надежди често са нереалистични“ биха били определени от почти всички, които ги четат, като неверни.
Оказва се, че „ефектът на Барнум“ работи 100%
 
само при положителни твърдения
Това е повече от разбираемо: кой би си признал доброволно, че има отрицателни качества? Ще рискуваме да дадем за пример още един експеримент, който обаче е много показателен. Провел го е този път френски психолог. Той публикувал обява във вестник, в която се предлагал и рекламирал като опитен астролог. И както очаквате, получил стотици поръчки от желаещи да разберат какво ги чака в бъдещето.
На всички тях психологът изпратил един и същ хороскоп, съставен от съвсем общи и мъгляви твърдения и констатации. Мислите, че някой е останал недоволен?! Нищо подобно! Експериментаторът даже получил повече от двеста благодарствени писма за „удивително точните си астропрогнози“.
Какви още фактори освен уклончиви и по принцип положителни изречения ни карат да повярваме в истинността на гаданията и предсказанията? Естествено, че наивните и лековерни хора по-лесно се хващат на тази въдица. От ефекта на Барнум в еднаква степен са потърпевши
 
както мъжете, така и жените
Също така огромно значение имат престижът и известността на този, който прави предсказанието. И още: ако е подчертано дебело, че прогнозата е направена въз основа на някакви тайни и много древни методи и знания, то успехът й е сигурен.

Има и още един немаловажен фактор за успеха на ефекта на Барнум и това е, че
повечето хора много обичат да слушат комплименти по свой адрес и се отнасят със съмнение към критичните изказвания.
Естествено, това не означава, че за да повярват в него, хороскопът трябва да се състои само от положителни твърдения.
Въобще не е задължително.
Научни изследвания са доказали, че хороскопът трябва да се състои от различни твърдения в следното съотношение: положителни изказвания трябва да бъдат четири-пет пъти повече от отрицателните.
В противен случай хората просто ще откажат да разпознаят себе си в тези характеристики. Да вземем за пример личностните описания в картите таро: „Оптимист, винаги устремен в бъдещето“, „Обича да общува с интересни хора“. Отнесете тези твърдения към себе си. Да продължим. „Притежава развит интелект (е, кой ще се откаже да твърди това за себе си?!). Решителен е, но понякога е прекалено прям и рязък. В работата се справя добре, но не се учи от грешките си, откъдето идват трудностите му.“ В тази характеристика са отбелязани два недостатъка, но забележете колко внимателно е направено това.
 
Те изглеждат почти като достойнства
Не трябва да забравяте и още за един фактор, който има значение за „ефекта на Барнум“. Към гадатели, астролози и ясновидци често се обръщат хората, загубили вяра в себе си в някакъв определен момент, хора нещастни, загрижени и безпомощни пред живота и наплашените от него.
Тези хора се страхуват за бъдещето си и са склонни да изпаднат в депресия по този повод. За такъв човек предсказанието е един вид психотерапия, която в някаква степен отслабва страховете и тревогите.
Някой по-мъдър и знаещ се наема да реши всички ваши проблеми, разлагайки на съставни части не само вашата личност, но и вашите постъпки през следващите години. В този случай вие сте детето, а той е родителят, който решава кое е най-добре за вас. В този случай поне има кого да обвините за неуспехите си: „Аз не съм виновен, съдбата ми е такава. Една врачка ми предрече тези трудности.“
Мдаа, другите форми на психотерапия изискват от човека известна зрялост и воля, както и усилия и смелост да признае пред себе си проблемите си, да понесе отговорност за тях и по този начин да промени отношението си към живота и поведението си. Къде-къде по-лесно е да дадеш на астролога времето и мястото на раждането си и да очакваш той да реши всичките ти проблеми. Или не да ги реши, а просто да ги предопредели, а вие после да обвините за тях… звездите.
Много ни се иска да вярваме, че
 
някъде в „небесната канцелария“
съществува някаква книга на съдбата (и сигурно тя съществува!). И сигурно има вещи астролози, които наистина си правят труда да прогнозират правилно, по законите на науката астрология (да, астрологията е наука), но това не изключва опасенията ни, че хората често стават жертви на ефекта на Барнум. Както и във всички други сфери на живота, и в астрологията и гадателството има професионалисти и непрофесионалисти, които са нужни на хората. Защото, съгласете се, че без вяра в чудото и без надежда (макар надеждата да е жестоко чувство) е скучно да се живее.

 
Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ