Tyxo.bg counter

За хипнозата

Не под, а в хипнозата
 
от Мариана ЯНЕВА
 
септември, 2012 г.
 
 
За Грети ИВАНОВА клиентът е на първо място. Позитивното отношение и позитивното внушение към него – също. Вярва, че у всеки човек има много добро. И че ако някой успее да му го покаже, човекът започва да вярва в себе си. Научава се не само да търси любов, но и да я раздава. Което е успех за психотерапевта. Защото основните причини за заболяванията на душите ни според Грети са две – недоверието и липсата на любов.
В по-сбит биографичен план животът й „тече“ по-отсечено: завършва психология, специализира консултативна психология. През 2001 г. завършва курс по хипноза и хипнотерапия при Милен Николов в Българска асоциация по хипноза (БАХ). Понастоящем е секретар на БАХ и сертифициран хипнотерапевт. В своята работа използва различни терапевтични методи: прогресивна мускулна релаксация, съзидателна визуализация, възрастова регресия, духовна регресия, мотивационна терапия. Подробности за терапевтичните й сеанси можете да прочетете на сайта й – www.hypno-vision.eu
Много е задушаващ този предлог „под“. Всичко, под което човек се намира (с изключение на сексуалния партньор, макар и той да е възтежичък понякога!), е потискащо в негативен смисъл. Това над нас ни тежи не толкова с килограмите си, а с усещането за робство и нищожност, което поражда. Най-вероятно затова много хора се страхуват да се намират ПОД хипноза. Включително и аз.
Да не би чавка да ми е изпила акъла, та доброволно да упълномощя някого да е НАД мен, да ми внушава неприемливи неща, да дирижира мисленето ми и да обръща представите за собствения ми живот под предлог, че, видите ли, искал да ме лекува?! Пардон, хипнотерапира.
Точно това ми се въртеше в главата, когато се обадих на хипнотерапевта Грети ИВАНОВА с молба да ми съдейства да развенчаем на страниците на списанието най-закостенелите митове за хипнозата (работата си е работа, няма как!).„С думи само няма да стане. По-убедително ще е, ако ви хипнотизирам, за да можете да опишете реалните си усещания“ – отговори ми тя. „В никакъв случай! Ще доведа колежка, която с радост би влязла в хипнотичен транс, а аз само ще наблюдавам безстрашно“ – категорична бях аз. И така според уговорката след няколко дни се озовахме с графичния дизайнер Албена Джимова в кабинета на Грети Иванова. Аз – за да питам, да се съмнявам и да записвам разговора ни с диктофон, а Албена – за да бъде хипнотизирана пред смаяния ми поглед и с това да разсее съмненията ми, че хипнозата е:  грозна манипулация  нечистоплътно бъркане във вътрешния ни свят (не че той винаги е много чист!)  хитър прийом за измъкване на строго пазени тайни и мистичен канал за отнасяне от реалността, в която има риск и да не се върнеш.
Още след първия въпрос, който задавам, Грети ме поправя мимоходом, че не било коректно да казвам „под хипноза“, а „в хипноза“. С което ме накара сериозно да се замисля дали пък Фройд не е бил прав да съди за скритите страхове на хората по техните лапсус лингва (грешка на езика). И дали човек понякога не си изгражда „стабилно“ мнение въз основа на „нестабилни“ самовнушения? Избързвам да забия „гвоздея“ от моите въпроси, за да я изоблича в непочтена манипулация.
 
© Valerijs Kostins / www.123rf.com
 
 
 
– Какви са гаранциите, че хипнотизаторът внушава само добри и полезни неща на хипнотизирания? Нека изясним проблема с контрола. Не е ли опасно, че хипнотизаторът се сдобива с контрол над хипнотизирания, а хипнотизираният губи контрол над себе си по време на сеанс?
Ако приемем, че манипулация е всяка промяна във възгледите, то признавам, че и аз съм манипулатор. Защото моята работа е да променям възгледите на хората за собствения им живот. Но го правя с тяхно съгласие и за тяхно добро, така, както те разбират доброто – тоест вървя по тяхната когнитивна карта, по тяхната ценностна система. Да ви кажа, че не може да се манипулира чрез хипноза, означава да не съм коректна. Може! Но човек може да бъде манипулиран и без хипноза. От рекламите например, които създават изкуствени потребности чрез внушения. Защо обаче човек не се плаши от тях, а от хипнозата, която всъщност е естествено състояние на съзнанието?!
 
– Естествено състояние на съзнанието?!
– Според известния психолог Роси съзнанието ни се изключва самї на почти всеки час. Можете да се убедите в това, ако наблюдавате хората в градския транспорт (сутрин рано или вечер късно). Тези, които гледат в една точка, без да мигат, са в самохипноза. И вие влизате в хипноза, когато работата ви погълне изцяло до степен да не чувате звъна на телефона или онова, което ви говорят околните. Изпадате в самовглъбеност – трансово състояние, при което цялата реалност около вас изчезва. Казано научно – естествен психичен феномен за съхраняване на мозъчната кора.
 
– Какво представлява хипнозата на чисто физиологично ниво?
– Висшите корови функции, които ние, психотерапевтите, наричаме когнитивни, се намират в мозъчната кора. По време на хипноза тази мозъчна кора е с минимална активност, което означава, че действа подкорието, или безсъзнателното. Безсъзнателното не разпознава отрицателни конструкции. То „върви“ на принципа на удоволствието – с емоции. И борави със символи. По време на хипноза не се мисли, а се усеща.
 
– Кое е пълното определение на „хипноза“?
– Хипнозата е състояние на променено съзнание, което се характеризира с повишена внушаемост и връзка между хипнотизирания и хипнотизатора, която се нарича рапорт. Това е най-разпространената дефиниция. Другото определение е, че хипнозата е контролиран транс. Но тук веднага правя разграничение между наркохипноза и хипноза. Шаманите обикновено са влизали в наркохипноза. Сега също е възможно някой да влезе в наркохипноза и да изгуби пълен контрол под въздействието на психотропните вещества. А аз не мога да имам пълен контрол над вас по време на хипноза. И никой хипнотизатор не може да ви внуши нещо, ако то е в разрез с ценностната ви система.
 
– Но ако съм в дълбока хипноза и вие ми повтаряте с тих глас „Убий майка си“?
– Пак повтарям – доказано е, че не може да ти внушат нещо, което е в разрез с ценностната ти система. При опит за подобни внушения по-слабо хипнабилните хора отварят веднага очи, а други (като мен) потъват още по-надълбоко в себе си и губят връзка с „водещия“, не го чуват вече.
 
– А какво чувства хипнотерапевтът по време на сеанс? Как поддържа връзката си с хипнотизирания? По какво се ориентира?
– По физиологични признаци, макар че те не се проявяват всички накуп. Каталепсия (обездвижване на тялото), променено дишане (става диафрагмално), променено изражение на лицето (става полуспящо), идиомоторни движения (ръцете например се повдигат без участието на мускулите). От опит мога да кажа, че дългата работа с хипноза ме е направила по-сензитивна.
 
– Има ли хора, които по-лесно се хипнотизират от други?
– Хипнабилността (податливостта на хипноза) зависи от природата на човека и от моментното му състояние. Силно тревожните хора например са слабо хипнабилни. Другото наименование на хипнотизма е моноидеизъм – концентрация върху една идея. Когато са тревожни, хората обикновено не могат да се концентрират.
 
– Как може човек сам себе си да прецени дали е хипнабилен?
– Легнете и се отпуснете за 15 минути под звуците на хубава музика. Ако усетите, че краката и ръцете ви изтръпват, че не усещате тялото си или че дишането ви се променя, е много вероятно да сте хипнабилни по принцип. Ако обаче сте тревожен човек, няма да влезете в транс, когато се изправя да ви водя сеанса, защото най-вероятно ще се включи червената лампа на свръхконтрола ви. Вие ще си кажете: „Не, няма да й позволя да ми бърка в подсъзнанието.“ Ако ви пусна гласа си на запис, няма да има проблеми да влезете в хипноза.
 
– Каква е основната цел на хипнозата?
– Хипнотичният транс е лечебен сам по себе си. Да ме питате каква е целта на хипнозата, е все едно да ме питате каква е целта на съня. Макар че подчертавам дебело – хипнозата не е сън! Когато човек е в хипноза, той си почива ефективно. Ако го правите по 15–20 минути на ден, ще установите подобрение на когнитивните си функции (памет, възприятие, внимание, мислене), след време ще се подобрят. Защото мозъчната ви кора се е научила да изключва тотално.
 
– А на хипнотерапията? Какво и как се лекува с хипнотерапия?
– Хипнотерапията е нещо друго. Ние, терапевтите, утилизираме състоянието на хипноза, за да правим подходящите постхипнозни внушения. Които трябва да са абсолютно позитивни. Много рядко са негативни. При отказване на цигарите, да речем, се използват аверзивни внушения (от сорта на „Цигарите са много гадни на вкус“). Това, което аз лекувам, са заболявания от целия невротичен спектър – обсесивно-компулсивни, фобийни, депресивни, панически… Много е страшно, защото хората не търсят помощ навреме, а хипнотерапията дава наистина бърз и добър резултат. Когато работи, хипнозата работи много бързо.
Предполагам се досещате как завърши разговорът ми с Грети ИВАНОВА. Бързо се озовах на съседния диван (до дивана, на който беше легнала колежката ми) в очакване да науча нещо повече за себе си ПОД, пардон, В хипноза. Другите срамни усещания и признания ще ви ги спестя. Само ще ви успокоя, че нямаше нищо страшно.
 
КАКВО НЕ Е ХИПНОЗАТА
► Не е психоза,  макар и да се бърка. Както и изразите „масова психоза“ и „масова хипноза“. За масова хипноза се говори по време на речите на Хитлер. Възможно е, защото Хитлер е утилизирал стойностни за арийците ценности. А онова, което най-бързо може да ни доведе до хипноза, са нещата, които са стойностни за нас.
► Не е кома. Защото, макар и отслабен, контролът съществува и клиентът има спомени.
► Не е сън. Тъй като състоянието на хипноза е вълнообразно – минава и през спектъра на бета-вълните (будното състояние).
► Не е свещенодействие. Или е, доколкото работи с най-фината част на човешкото същество.
► Не е дар за избрани. Това е вярно дотолкова, доколкото е вярно за всяка друга професия. Не от всекиго става добър хипнотизатор и хипнотерапевт. Трябва да си енергийно чист, в баланс със себе си, да обичаш работата си и да си човек, който посреща с радост предизвикателствата. Защото всеки клиент е едно предизвикателство.
► Не е панацея. Например ако тръгнеш да работиш с един шизофреник на безсъзнателно ниво, най-много да го докараш до някаква безумна криза. С тях се работи само ако са премедикаментирани (взели са съответните медикаменти), в ремисия са и целта е да се интегрират обратно в обществото.
► Не е медитация. Макар че състоянията са подобни. При медитацията мозъкът се довежда до алфа-ниво – сомнолентност (лека съненост). А при хипнозата има флуктуация (вариране, колебание) в нивата – тръгва се от бета, минава се през алфа, тета, дори през делта. Хипнотичният транс има нива – той може да бъде дълбок (сомнамбулизъм), среден и по-повърхностен. Повърхностният транс като състояние се приближава най-много до състоянието на медитация.
► Не е вълшебна пръчка. Мит е, че след един сеанс проблемът ти изчезва.
► Не е средство за измъкване на тайни. Ако човек е под въздействието на наркохипноза или дори алкохол, има по-голяма вероятност да издаде скрита тайна, отколкото ако е в хипнотичен транс, воден от хипнотизатор.
► Не е непробудно състояние. Няма опасност да не излезете от хипноза. Рискът е същият, какъвто е и да не се събудите от сън. Ако хипнотерапевтът ви въведе в дълбок транс и излезе от стаята, хипнозата може да прелее в сън, който логично завършва със събуждане или с отваряне на очите след известно време.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ