Tyxo.bg counter

За чиклита – четвърта част

ЧИКкокошки

 
от Мариана ЯНЕВА
 
Речник
Думата „чиклит“ идва от английското chick (пиле, но и маце, младо гадже) в комбинация с lit (съкратено от литература). Битува и мнението, че терминът е chiclet (дъвка) – символ на по-несериозното четиво.
 
© Ewa Mazur | Dreamstime.com
 
С извинение към читателкитe на „Бела“, които по дефиниция „знаят и не знаят какво искат“, смятам, че не-знам-какво-искаме тежка диагноза. От това заболяване масово страдат героините на чиклит романите и техните последователки от плът и кръв. Но по-нездравословното е, че май не искат да се излекуват. Да не са луди от пиленца и мацки доброволно да се съгласят да се превърнат в кокошки с незавидно бъдеще на квачки?! На теория – да, но на практика идеята за живот, затворен в скобите на семейството, е стряскаща за всяка уважаваща себе си чикфея. Още повече за всяка уважаваща себе си, финансово независима чикфея. А те повечето са такива и извън художествената условност.
Да, за чиклит момичетата – „и на двайсет, и на трийсет по две“, семейството (с цялата условност на думата „семейство“) е цел, разбира се – понякога единствената непостигната в успешния им първокласен живот. Както се казва, крачката до пълното щастие. Иначе нямаше да трошат токчетата на елегантните си обувки, за да тичат след мъже, пардон, след Мъжа. Но дълбоко в неуверените си розови души те сякаш искат да останат колкото може по-дълго в розовия формат на живота. Защото, напускайки чиклит територията, на която обикновено мъжът е дивеч – за отстрелване и оплюване – или трофей, те неизбежно ще трябва да заживеят живота на успели, силни, но все пак семейни, или по-меко казано, обвързани жени. Чиккокошка обаче не звучи никак вдъхновяващо и секси. А за чикквачка с пиленца, и дума да няма. За какво ще се разказва в един чиккокоши роман? За памперси, семейни скандали и всякакви други битови приключения? Най-интересното, което може да се случи, е мъжът, пардон Мъжа, да завърти любов с детегледачката…
Не, чиклит момичетата искат да си останат в повествованието на търсенето, на ненаправения избор, на незрялото отношение към живота. Инак кой ще чете за тях?! Те предпочитат да бъдат „голи, нахални и млади“ до края на дните си или поне докогато пластичната хирургия и съвременната медицина им позволят, да пазаруват до отмаляване, да водят ресторантски и фитнес сошъл лайф, да преследват мъже, пардон Мъжа, със спортна злоба…
Мъжете обаче, или поне истинските, не четат чиклит романи. И отдавна са женени, поне истинските, де. Оженили са се най-вероятно докато чиклит момичетата са лапали розовите мухи на розовия си вълнуващ живот и неусетно са се превърнали в самотни, застарели чиккокошки. Биологично, а не литературно.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ