Tyxo.bg counter

За шефа – втора част

Боян Рангелов:
„Не съм лош шеф“
 
от Теодора СТАНКОВА
 
октомври, 2011 г.
 
 
 
За много от нас да спечелят признанието и уважението на шефа е по-важно от размера на заплатата и от възможностите за издигане в кариерата.
„Шеф“ винаги е лоша дума, ми каза наскоро мой приятел. Да, истина е, че не всички чувстват уважително отношение от страна на началството и положените от тях усилия невинаги са забелязани и ценени. Но не бързам да се съглася с този мой приятел. Особено след срещата ми с трима представители от вида шеф. Просто е въпрос на късмет да случиш на началник. Какво е да си шеф, попитах Боби (Боян Рангелов)…
 
Той е шеф на около 130 служители. Мениджър е в една от водещите търговски компании за дистрибуция на масови стоки, но казва, че ако може да се върне назад, никога не би избрал да работи с толкова много хора. Мечтае за работа на свободна практика и се чуди дали не е късно да стане мисионер в Африка например.
На въпроса ми, защо е станал шеф, Боби с усмивка и пак в кръга на майтапа отговаря: Not for a million dollars… За всичко, с което му се налага да се занимава във фирма „Виста АВТ“, си поговорихме не на майтап.
 
– Споделяш ли с подчинените си очакванията, които имаш за фирмата?
– Да. Защото смятам, че когато се работи в екип, всички – от най-високостоящия директор до най-нискостоящия изпълнител – трябва да вярват в едно и също нещо. И да има прозрачност. За съжаление в България това все още трудно се случва. Тук хората работят предимно за пари, мнителни са. Свикнали са, че шефът се затваря в стаята, пие си уискито, говори по телефона, клати си краката, излиза да ги нахока… Те на това са свикнали и им харесва. Възприемат те като шеф по това, дали критикуваш.
 
– А ти хвалиш или критикуваш? И публично ли го правиш?
– Според мен не трябва нито да се критикува, нито да се хвали явно. Не хваля публично, защото, ако кажа на някого „Ти работиш добре“, все едно казвам на останалите: „Вие не работите добре.“ Това, което съм приел като поощрение, е бонус системата – допълнителни финансови възнаграждения за тези, които работят по-добре. Което също става конфиденциално. По-лесно критикувам, отколкото хваля обаче. Старая се да убедя всички, че нарежданията, които давам, не са прищевки, а са в полза на подобряване на работата. За съжаление моделът за шеф, който работи най-добре в България, е: идваш и ги навикваш; не им плащаш заплати; така те разбират кой тук е шефът. Ако се стараеш да работите заедно, пък си казват „Тоя ли, бе?! Той е мекушав!“ и започват да клинчат.
 
– Ти лошият шеф ли си?
– Не, не съм лош. Знам, че и подчинените ми не ме смятат за лош.И на двама души да си шеф, те трябва да бъдат убедени, че ти си там не заради образованието, което имаш, а защото наистина можеш да вземеш най-доброто решение в ситуация, в която те не могат. Не го ли вярват това подчинените ти, си загубен. Мисля, че хората, с които работя, ми вярват – знаят, че ако закъсат и изпаднат в патова ситуация, аз мога да им реша проблема. Пък дори и само да ги успокоя, че не всичко е толкова страшно, колкото изглежда. Фирмата според мен е нещо като хотел – добива физиономия и се формира според хората, които я управляват.
 
– Какво е настроението при вас?
– Спецификата на бизнеса влияе много на вътрешните правила. В нашия бизнес всичко трябва да се направи „за вчера“. Всяка загубена продажба ни излиза скъпо… Затова трябва да се работи стриктно и бързо. Във фирмата работят много хора. Аз дори не им знам имената на всичките. Но имаме добри традиции – празнуваме заедно рождените си дни. Имаме си Ден на домашната кухня – един път в месеца всеки носи нещо за хапване, приготвено вкъщи. Искам всеки да се чувства част от фирмата, а не само да чака да мине месецът…
 
– Защо шефът получава повече пари, с какво трябва да ги заслужи?
– Когато прочетеш, че мениджър на голяма фирма взима един милион евро заплата, ти се струва, че за нищо и за никого не са оправдани толкова много пари. Че тези средства не се оправдават нито с качества, нито с образование – ако ще този човек да има 7 висши образования и да говори 15 чужди езика. Единственото, което оправдава такава заплата, са отговорностите, които носи, и решенията, които взима. От моите решения зависят заплатите и бъдещето на много хора. Аз напълно съзнавам тази отговорност. Мисля, че това е, което оправдава големите пари. Макар че и „големи пари“ звучи много относително.
 
– Каква кола кара шефът?
– Всички очакват шефът да кара много скъпа кола. Аз обаче дълго време не се съобразявах с това. Оказа се, че е проблем. Не защото ми пречи на мен или на авторитета ми, но пречи на бизнеса, защото другите ни подценяват. Ако отида на среща с шеф на фирма със същия мащаб и той кара кола, 5 пъти по-скъпа от моята, мнението му се формира първосигнално… В американския корпоративен модел това е част от упражняването на контрол – наред с всички подробности по вътрешния ред колата на шефа също е регламентирана като цена и големина. Ако си малък шеф, имаш едно бюро с два стола. Когато станеш по-голям шеф, имаш голямо бюро под формата на буквата S, по-мек стол за теб и 3 стола за посетители, а колата ти е с два ауспуха, цвят металик и е еди-колко си кубика…
 
– Как се научаваш да поемаш отговорност?
– Не се научаваш. Познавам много хора, които са с изключителни качества и са много талантливи, и са щастливи и с по-малко пари и по-малко привилегии само и само да не носят отговорност. Има и такива, които искат само това – да командват…
 
– Лесно ли уволняваш?
– Когато се наложи, мисля, че нямам проблем. Но формално да уволниш някого в България, никак не е лесно, защото Кодексът на труда е много социалистически. Опитвам се уволненията да ги правя по убеждение. Извиквам служителя на разговор и му казвам, че не става за тази фирма – че нито той е добре, нито фирмата е добре с него. В повечето случаи съм имал успех.
 
– Не си ли мислил някога да се махнеш? Чувстваш ли се незаменим?
– В интерес на истината, ако утре кажа „Махам се“, си мисля, че една голяма структура, каквато е нашата, ще оцелее, но ще има катаклизми. Аз мога да реша да зарежа всичко и утре да стана рибар. Или художник. Но не съм сигурен, че един ден това няма да ми омръзне… Сега има дни, в които съм много щастлив, и други, в които съм много нещастен. Хубавото е, че накрая, като тегля чертата, резултатът е 0:0. (Смее се.) Ноне това, че съм шеф, ме прави щастлив или нещастен.
 
– Кои са по-добри шефове – мъжете или жените?
– То е като шофирането – малко жени са добри шофьори, но тези, които са добри, са много добри. (Смее се.)
 
– Какво сънуваш?
– Кашони, коли, застраховки – работа.
 
– Това кошмари ли са?
– Не. (Смее се.) Но сънувам такива ежедневни неща, че като се събудя, се чудя – вчера това правих ли го, или го сънувах?
 
– Шефът има ли достатъчно време за почивка? Какво е работното ти време?
– Чакай да се сетя – след като се събудя и докато не си легна, горе-долу все съм на работа. (Смее се.) 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ