Tyxo.bg counter

За шефа – първа част

За шефа
 
 
Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…

 

– Защо шефовете винаги имат имидж на гадняри?
– Невинаги.
– В момента по големите екрани върви един филм – „Шефове гадняри“, с Кевин Спейси.
– Ето ви пример за шеф гадняр – Миранда Пристли от филма „Дяволът носи „Прада“.
– Тя не беше гаднярка всъщност, но никой не разбираше. На мен ми хареса саможертвата, която тя беше направила, за да бъде Миранда Пристли. Тя нямаше личен живот.
– Ха-ха-ха! Примерите за шефове гадняри са от филми, а примерите за готини шефове – от живота.
 
 
– Ми, не! Ще ти дам пример и от моя живот. Имала съм за шеф прост шофьор, който беше станал началник на музикална компания. Той не знаеше кои са изпълнителите…
– Скоро разбрах, че бившият президент на Бразилия няма завършено образование. Но направил сериозни реформи в страната, на които бразилците страшно се кефят, освен това е имал отлична международна репутация. Казват, че сегашният президент Дилма Русеф е негово протеже и че когато свърши нейният мандат, старият президент ще бъде избран отново. Той е изкарал вече два мандата, а по закон няма право на три един след друг. Така че, както виждате, и в Бразилия всичко е възможно. Също както и у нас.
 
 
– Брат ми, като беше малък, казваше, че иска да стане министър-председател.
– Ти например искаш ли да бъдеш шеф?
– Не се главозамайвам толкова.
– Това не е главозамайване. Бизнесът толкова се е раздробил, има толкова много видове бизнес, че много хора са на управленски позиции.
– Работила съм две години в „Макдоналдс“ и там например много от шефовете бяха започнали като обикновени служители. Когато у нас се появи тази верига, много хора искаха да започнат работа точно в нея, защото знаеха, че един ден ще заемат по-висока длъжност. Просто там изкачването в йерархията ти е гарантирано.
 
 
– Много хора, които имат качества и ценз, предпочитат да бъдат само подчинени, за да не поемат отговорност.
– Бих предпочела да бъда шеф, ако съм тръгнала да работя с екип от хора по идея или кауза, която ми е на сърце, и ако в екипа се оформи убеждението, че мога да бъда полезна като шеф. Иначе и аз не искам да бъда шеф.
 
 
– Спомням си един социалистически сериал „Дом за нашите деца“. Там имаше някакво разследване в завода, в който работеше един от главните герои. В ролята беше Коста Цонев. В един от епизодите шефът диктуваше писмо на секретарката. И секретарката свърши писмото, стана, фръцна се, хвана пишещата машина под мишница и излезе от стаята. А шефът, който остана да очаква комисията, която проверяваше предприятието, каза: „Ето един момент, в който човек би могъл да завиди дори на секретарката си.“ 
 
 
– Да си шеф, не означава единствено да заповядваш. Хората се блазнят от това, че тази позиция предполага свобода, а всъщност като шеф ти си по-малко свободен от другите.
– Зависи как е организиран бизнесът. Има шефове, на които буквално функцията им е представителна. Те не разбират от работата на подчинените си. Само се показват и говорят.
 
 
– Вторият човек след шефа винаги е по-важен от самия шеф. Най-много работа се пада на него. И обикновено той е генератор на идеи. Той е като любима жена, която казва на мъжа си за кого да гласува, докато правят секс. Като шута в пиеса на Шекспир, който на моменти има повече власт от краля и повече свобода да казва, каквото си иска. Има и много некомпетентни шефове, които разчитат на втория човек, на т. нар. дясна ръка.
– Което все пак означава, че имат мозък, за да разберат, че им трябва втори човек.
– Има и наистина креативни началници, от чиито идеи зависи развитието на един бизнес. Но това е, когато не си шеф на цех, в който опаковат продукция, като слагат в кашони.
 
 
– Мислите ли, че един и същ човек може да бъде дискредитиран като шеф на едно място и да бъде много успешен на друго? Мисля, че има голямо значение какво точно управляваш и кого точно управляваш.
 
 
– Каква е разликата между собственик и шеф?
– Собственикът може да няма качества да бъде шеф. Но не знам доколко си мотивиран да управляваш, когато не си собственик.
– По времето на соца всеки казваше: „Ще работя толкова, колкото ми плащат.“
– Не мисля, че по времето на социализма са се култивирали само лоши качества у хората и съответно у шефовете.
 
 
– Повечето компетентни хора на ръководни длъжности са от времето на социализма, защото те познават процеса – от неговия корен досега.
– Процеса, за който ти говориш, го познават хора, които вече са пенсионери.
– Но те изнесоха прехода на гърба си. Защото нямаше други компетентни.
– Както написах: „Ако на света утре някой му изключи компютъра и той не може да си запали огън, ще умре.“ Шефът трябва да може да пали огън. Във всякакъв смисъл. И в буквален, и в метафоричен.
– А също така трябва да може и да потушава пожари.
 
 
– Аз пък си спомням един руски филм „Премия“, в който хората от една бригада начело с бригадира, т.е. с шефа си, отказаха да получат премиите си, защото решиха, че не ги заслужават…
– Ами, соцът формираше и някакъв морал все пак. Сега никой не смята, че не си заслужава заплатата. Няма такъв човек.
 
 
– Какво означава да тормозиш подчинените си? Подчинените винаги смятат себе си за тормозени.
– Ако ги натовариш с повече работа, те ще кажат, че ги тормозиш.
– Ако не им плащаш за това.
– Ами, те никога не са доволни от заплатата. Нали го казахме това.
 
 
– Понеже баща ми е военен, мисля, че в казармата най-много си личи кой шеф е добър, кой – лош. Въпреки че там няма производство…
– Там това е въпрос на йерархия, която е много строга.
– Баща ми ми е разказвал, че там в най-любими или нелюбими се превръщат ротните командири. На ротните им викаха „майки“. Шефът трябва да е майка.
 
 
– И самата дума „шеф“ идва от английската дума chief – ръководител, вожд. Вождът е точно това – майка на племето.
– Мисля, че добрият шеф може да управлява емоциите, не парите. Емоциите на практика са нещо неуправляемо или трудно управляемо.
 
 
– А жените или мъжете са по-добри шефове?
– Много ретро ми звучи този въпрос – „жените или мъжете“. Не си спомням кого интервюирах и се чух да питам: жените или мъжете еди-какво си… В момента, в който го изрекох, ми стана много тъпо, защото си казах: „Ега ти глупавият въпрос…“
– По-лесно се управлява, когато противопоставяш половете. И глупав или не, такъв въпрос е резонен, защото в нашето общество властва това противопоставяне.

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ