Tyxo.bg counter

За шефа – четвърта част

Теодора Михайлова:
„Любим шеф съм“
 
от Теодора СТАНКОВА
 
октомври, 2011 г.
 
За много от нас да спечелят признанието и уважението на шефа е по-важно от размера на заплатата и от възможностите за издигане в кариерата.
„Шеф“ винаги е лоша дума, ми каза наскоро мой приятел. Да, истина е, че не всички чувстват уважително отношение от страна на началството и положените от тях усилия невинаги са забелязани и ценени. Но не бързам да се съглася с този мой приятел. Особено след срещата ми с трима представители от вида шеф. Просто е въпрос на късмет да случиш на началник. Какво е да си шеф, попитах Теди (Теодора Михайлова)…
 
 
Теди в момента е бивш шеф, но като я гледам, си мисля, че няма бивши шефове. Където и да е, каквото и да й се налага да прави, тя умее да създава устойчива общност около себе си.
Преди време под шапката на фирма 2be тя и сътрудничката й Станислава Арнаудова създават 140 магазина и разкриват 1000 работни места. Но след като фирмата бе купена от голям мобилен оператор, тя става история в бизнеса на България. А Теди вече втора година се радва на майчинството – има две прекрасни рожби: Мими, на 2 години, и Ники, на 9 месеца.
 
– Как би определила себе си като шеф?
– Любим шеф съм за тези, които са работливи, вършат си работата в срок, търсят поле за нови успехи и са честни с колегите. Винаги пазя гърба на хората, които ръководя. Мисля, че винаги съм била достъпна, че съм човек, с когото може да се говори, да се спори в името на по-доброто решение.
 
– Как си избираш служители?
– На интервютата за назначаване обикновено повече говоря аз. Обяснявам кои сме, какво искаме – в прав текст, без излишно самочувствие. От хората, с които работя, очаквам да са честни, да не се отказват лесно, да са весели и усмихнати, да не им пречи егото.
 
– Показваш ли им, че идеите и помощта им са ти от полза?

– Това е задължително. Не съм искала да бъда най-умната и най-знаещата. Признавам си, ако съм сбъркала, и не ми е трудно да се извинявам. Професионалният ми живот ме е сблъсквал с различни хора – някои се интересуват основно от заплащане и бонуси, други търсят кариерно развитие, трети оценяват най-високо моралните стимули. Но едно „благодаря“ винаги може да свърши чудеса.
 
– Какви са впечатленията ти от българския „модел“ служител?
– Всеки втори смята, че за парите, които му се плащат, а те винаги са по-малко според него, толкова ще работи. Вярвам, че за да получиш, първо трябва да дадеш. Тогава идват доверието и любовта към марката. В личен план също е така. Ако не си удовлетворен, просто си тръгни, без да обиждаш партньора си, че не се е получило с него.
 
– Даваш ли личен пример на подчинените си?
– Винаги съм готова първа да направя това, което изисквам от другите. При откриване на първите магазини исках всичко да е перфектно, да свети от чистота. Проверявах и все не бях доволна. Тогава хващах парцала и започвах да лъскам и чистя. Накрая казвах на служителите: „Това е „чисто“ по критериите на нашата фирма. Докато не е готов и последният детайл, никой не бива да си тръгва.“
 
– Лесно ли е да си шеф? Как се научи?
– За мен е лесно. Обучавала съм се на много семинари, обичам да чета специализирана литература по мениджмънт, но също и автобиографии на успели личности. Общувам с хора и приятели с реализация, различна от моята, и се вслушвам какво говорят. Научих се да слушам повече, отколкото да говоря.
 
– Минусите на това да си шеф?
– Това е избор като всеки друг. Ако си избрал да се нагърбиш с отговорности, не бива да се оплакваш. Понякога не ми е стигало лично време, но пък за мен не беше в тежест да реализирам успешно проект, с който съм се заела. Освен това именно работата ме е срещнала с хора, които са важни за мен. Няма минуси, все плюсове са, като се замисля.
 
– До каква степен ръководителят трябва да упражнява контрол?
– Контролът е в основата на успеха. Разбира се, сам не трябва да го правиш. Трябва да се създаде система, която да работи и хората в нея да са съвместими, но и заменяеми – да не зависи работата от един или от двама-трима. Всеки мениджър минава по този път – да търси баланса между контрола и свободата. А как ми се е искало да мога всичко да контролирам и да съм в центъра на света… Сега просто искам да съм центъра за най-близките си хора. Да се грижа за тях, да ги обичам и да им нося щастие.
 
– Как опитът ти на шеф ти помага извън корпоративния свят?
– Сега съм се захванала с други неща, които правя в полза на общността в с. Голяма Желязна, където живея през топлите месеци. Вече познавам много хора от селото и заедно с тях построихме модерна детска площадка. Във финансирането освен община Троян се включиха много мои приятели и бизнес партньори. Организирахме празник за децата по случай 1 юни. Последната ни обща инициатива беше да създадем сдружение „Европейско развитие за Голяма Желязна“ и се захванахме да почистим язовира. За един ден събрахме разделно над един тон отпадъци! Това са неща, за които опитът в корпоративния свят ми помага. В началото не знаех как моите съседи ще приемат всичките ми идеи, но днес съм им благодарна за подкрепата. Огромно е удовлетворението, когато се прави нещо без елемент на задължителност, само със силата на убеждението и доброволното участие. 

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ