Tyxo.bg counter

ИВ СЕН ЛОРАН

 

Ив Сен Лоран:
„Аз рисувам върху жените“
от Нели ЦОНЕВА
Снимки Личен архив Майа Богданова
Портрет на Ив Сен Лоран от периода, когато работи при Кристиян Диор, 1960 г. 
„Може би от сантимент или от твърде голямо пристрастие към изкуството за мен името Ив Сен Лоран живееше в пространството като дух, който създава един нов свят, като едно сърце, което тупти (и сега) за красотата и величието на жената“ – споделя Майа Богданова, леко притеснена не от въпросите, с които я засипах за модния гуру, а от творческия безпорядък, в който ме посреща в дизайнерското си ателие в центъра на София, на ул. „Борис I“. Разхвърляни модели, закачени на щендери, купищата красиви платове… Мода…
Искам да разбера кой е Ив Сен Лоран и защо е толкова велик. Знам, че е французин, роден в Алжир през 1936 г. Един от легендарните французи на XX в., посветил живота си на модата като форма на изкуство. Ив Сен Лоран е трайно присъствие в начина, по който светът се облича. Ами Кристиан Диор? Коко Шанел? Те не са ли велики?
„Да, и те – смятат ги за поколението на най-влиятелните личности, заедно превърнали Париж в световна столица на модата и красотата. За себе си Ив Сен Лоран е казал всичко в едно изречение: „Аз рисувам върху жените.“ – просвещава ме Майа.
Защо говоря с Майа за Ив Сен Лоран?!
Защото тя го обожава. Когато в началото на 90-те години специализира в Париж дизайн и конструиране на облеклото, тя има вече зад себе си самостоятелна изложба в СБХ (през 1983 г.), която посвещава на Ив Сен Лоран и неговата знаменита колекция, създадена по рисунките на Мондриан*.
„Събрах кураж и създадох някои свои модели върху лен и естествена коприна. Използвах неговата идея за дрехи, изградени конструктивно от чисто геометрични форми, като съчетах опростената рисунка на силуета с геометричната и цветната активност от картините на Мондриан. Харесвам изтънчеността на Ив Сен Лоран, деликатния му подход към женския силует, свободата и артистичността, с които ражда идеите си за висшата мода, провокирани от изкуството на Пикасо и Брак, от киното, театъра, операта и балета.
Всъщност емблематичните му модели –
дамският костюм с панталон и смокингът
– промениха не просто начина на обличане на жените, но ги направиха по-уверени в себе си, по-сексапилни, дадоха им власт в обществото.“
Майа Богданова може да разказва много за Ив Сен Лоран. При това увлекателно и стегнато, защото от 1999 г. е преподавател (това си е занаят), после става доцент, а сега и професор в НХА. В учебника си „Конструиране в модата“ използва дългогодишния си опит на дизайнер и преподавател, като построява своите модели в освободената френска линия на облеклото. Познава безпогрешния усет към модата и красотата на гениалния стилист, вдъхновена е и от двата филма за работата му в неговото ателие на авеню „Марсо“, и от биографичния „Преоткритото време“, които превежда и показва и днес на своите студенти.
„Чрез тези документално запечатани кадри се докоснах до някои неизвестни страни от неговия характер и творчество. Наблюдавах с каква вглъбеност работи, възхищавах се на умението му да превръща тъкан, цвят и форма в изкуство.“
Когато Ив Сен Лоран представя през 1958 г. своята първа колекция висша мода в линия „трапец“, в един френски вестник излиза заглавие
„Сен Лоран спасява Франция“
С облеклата в линията „трапец“ – тесни в раменете, с широки, въртящи се поли, той стига върха на славата си. Значението на това дефиле в този съдбовен за френската мода момент не е преувеличено, тъй като по това време модната къща „Кристиан Диор“ е най-големият износител на модни артикули за света. И ето че след смъртта на големия учител един гениален дизайнер заема мястото му и предизвиква спонтанния възторг на Франция.
Питам Майа дали се чувства добре в този бляскав свят на модата, на луксозните марки YSL, Rive Gauche, парфюмите, аксесоарите и шикозните модели, направени за световноизвестни имена като Катрин Деньов, Клаудия Шифър, Ева Херцигова, Наоми Кембъл, Карла Бруни, Летисия Каста, на балетиста Рудолф Нуриев, художника Анди Уорхол. Защото по повод смъртта на легендарния дизайнер Ив Сен Лоран се чуха и тъжни приказки за депресия, ужасяващ страх и признание от близките му, че той е бил винаги сам със себе си.
„В работата си през всичките тези години на препятствия от всякакъв характер и на отрицания – обяснява тя, като се вглежда продължително в светлината на прозореца, а после погледът є механично изброява недовършените рисунки, скици и модели – повярвах и на един друг много важен принцип на Ив Сен Лоран: че на всяка мода трябва да се гледа
отгоре и с чувство за хумор
Човек трябва да вярва достатъчно в модата, за да създаде усещането, че живее с нея, но без да е загубил свободата си. Защото модата е преди всичко състояние на духа, тя е вик, усмивка, но най-вече продължение на самия теб“ – доверява ми Майа.
Последната дума за Ив Сен Лоран, каквато и да е тя, положително не е още изречена. Но Майа Богданова знае със сигурност, че от целия му живот, от изкуството, което той създаде, завинаги ще остане живо благоговеенето пред жената – жената, която той качи на пиедестал и от която „крадеше“ вдъхновение. На нея той дължи силата и жизнеността на своя стил. Името му отдавна е позлатено с емблематичните колекции, вдъхновени от Мондриан и поп арт –
дамските сака тип сафари
но най-вече смокинга в комбинация с мъжки тип панталон и прозрачна блуза. Ив Сен Лоран съжалява единствено, че не е измислил джинсите, даващи толкова свобода на жените.
„Мисля, че Ив Сен Лоран придаде нов смисъл на модата, независимо дали говорим за висша мода или за създаденото от него прет-а-порте. По-скоро той вдъхна нов смисъл на модата като социален код, като израз на различността и разнообразието в света, в който живеем. Дрехата, която ти позволява
да покажеш, като скриеш тялото
да измениш контурите му и да го одухотвориш, за да промениш реалността. С дрехата жената не само изглежда красива. Дрехата є дава увереността да бъде самата себе си. Опитвам се да кажа на моите студенти, че модата живее като изкуство благодарение на стила, вкуса, чувството към всеки детайл, на онази деликатност, с която дизайнерът гледа на света. Тази естетика, в която духът диша и отправя социални послания, ни завеща Ив Сен Лоран. Може би
последната дума за него е „красота“
Всъщност от Майа Богданова научавам, че успехът, славата, прелестните лица на моделите, приятните мигове сред знаменити артисти на лъскавия моден подиум се приземяват по много човешки начин от топлите съкровени думи на гениалния дизайнер: „Най-хубавата дреха, която може да облече една жена, това са ръцете на мъжа, когото обича. Но за тези, които не са имали шанса да изпитат това щастие, аз съм тук.“
Проф. Майа Богданова е родена през 1956 г. в София. Преподава и обучава студентите за бакалавърска и магистърска степен в специалността мода в Националната художествена академия. Работи по проекти за международни и национални участия на студенти във фестивали и конкурси.
Нейни студенти печелят I и III място в последния европейски конкурс на автомобилите марка „Шевролет“ за облекла на хостесите за автомобилните изложения. 
Автор е на много национални изложби – „От идеята до реализацията“ (2001 г.), „Мода и живопис“ (2003 г.), „Модата е дада“ (2006 г.). През 2007 г. издава учебник „Конструиране в модата“, финансиран в рамките на художествена и научно-творческа дейност в НХА за периода 2005–2006 г.
Майа Богданова построява своите модели в освободената френска линия на облеклото

 

Публикувано в Мода
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ