Tyxo.bg counter

ИЗЧЕРВЯВАНЕТО

Цветът на вълнението
 
юни, 2011 г.
 
„Изчервяваш се?! Това е толкова мило.“ Ако сте от хората, които твърде често „се обагрят“ в червено, знаете, че подобни „комплименти“ не помагат. Дори да не изпадате в паника, когато лицето ви пламти, със сигурност се срамувате от това. Въпросът е как да престанем да се изчервяваме от това, че се изчервяваме…
 
 
© Peterpolak | Dreamstime.com
 
Всички се изчервяваме – някои повече, някои по-малко. Случва се под влияние на силни емоции – гняв, срам, радост, учудване или любопитство. Има щастливци, които не придават значение на въпросния феномен, но има и такива, за които руменината при емоционални реакции
 
се превръща в непреодолим проблем
Изчервявали сме се, когато като ученици са ни изпитвали пред дъската, изчервяваме се и сега, когато вниманието на много хора е насочено към нас или някой ни изненадва с изненадващ конкретен въпрос. Или пък тогава, когато разговорът се фокусира към интимни за нас теми. Всичко, което ни засяга лично, ни… обагря в червено. Притесняваме се, опитваме се да се преборим с тази природна склонност, но нищо не помага. Напротив, ставаме по-червени и по-червени. Тогава е възможно да настъпи най-страшното – да се откажем от амбициите си, да избягваме публичните изяви и големите компании. Възможно е да възникнат усложнения в служебния и интимния ни живот. А изчервяването е
 
естествен природен механизъм
Изчервяваме се в момента, когато капилярите ни се разширяват – физиологична реакция, която помага на организма бързо да понижи температурата на кожата. При различните хора той протича с различна скорост и интензивност. Когато ни е топло, кръвоносните съдове се разширяват, бузите ни се зачервяват и отдават топлина. Когато е студено – съдовете се свиват и ние сме по-скоро бледи. След определено време, прекарано на студ, когато кожата ни започне да замръзва, отново е възможно зачервяване като компенсаторна реакция – така понякога се зачервяваме и от студа.
Някои хора се изчервяват повече от други. Зависи от темперамента, особеностите на кожата, както и от телосложението. Обикновено зачервяването се наблюдава върху тези участъци от кожата, които непосредствено контактуват с околната среда – лице, уши, шия, деколте. Само че ние не се зачервяваме само когато реагираме на атмосферните условия, а и когато някой ни заговори или ни направи комплимент. Разширяването и свиването на капилярите се регулират от симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Той реагира на стреса, атмосферни условия, физическо натоварване и интереса на другите хора към нас и действа независимо от волята ни, като привежда организма в състояние на „бойна готовност“ – учестява сърцебиенето, повишава адреналина и напряга мускулите. Обратно – парасимпатиковият дял на същата система отслабва тези защитни реакции и помага на организма да се отпусне. Изглежда, наистина сме безпомощни, като се има предвид, че процесите, регулирани от вегетативната нервна система, не могат да се контролират от волята ни.
 
Животните не се изчервяват
– изчервяват се само хората, и то когато са сред други хора. Интересното е, че бебетата не се изчервяват, възрастните хора – също. Като че ли повече от всички други се изчервяват подрастващите. Случва се, когато неочаквано осъзнаем, че ни гледат. Дори мисълта за това, как ни възприема другият човек, може да предизвика у нас вълнение, с което не сме способни да се справим. Неясно откъде се промъква срам, съпроводен от чувството, че всичките ни недостатъци са извадени на показ. Чувстваме се жалки, смешни и неадекватни на начина, по който искаме да изглеждаме.
 
Длъжни сме да изглеждаме уверено
за да бъдем успешни. За целта често се обгръщаме в непроницаема броня. Само че тези „доспехи“ са скроени от картон и не съответстват на нашата чувствителна и многообразна вътрешна природа. Точно в това вътрешно пространство се зараждат руменината и срамът. Критиката, комплиментите, внимателният поглед или усмивката – всичко това ни съобщава как ни възприемат останалите хора. Въпросът е, че ние често бъркаме и тълкуваме искрената усмивка на някого като насмешка. Или пък приемаме лично нещо, което изобщо няма отношение към нас. Колкото по-тревожни и неуверени се чувстваме, толкова по-голяма е вероятността от подобни грешки. Под тяхно влияние може да възникне страх от общуване, към който специалистите отнасят и специфичния страх от изчервяване – еритрофобия.
За да се изчервят, на страдащите от еритрофобия им е достатъчно само да им бъде споменато за това: „Ти какво?! Още ли се изчервяваш?“ За всички тези хора има една хубава новина. Ако е невъзможно да бъде отменена природната склонност към изчервяване, то с еритрофобията можем да се борим и да сведем въздействието є до едва доловим дискомфорт. Можем да се научим да живеем с нея или въпреки нея. За целта е необходимо
 
да си позволим да се изчервяваме
Психолозите учат пациентите си да не избягват тревожните ситуации. За целта е разработена система на постепенно влизане в тях – от по-прости към по-сложни. По време на групова когнитивно-поведенческа терапия като начало може да ни предложат да заговорим съседа например за времето. Ние, естествено, ще се изчервим дори и тогава. Но въпреки това, следвайки инструкциите, трябва да продължим разговора и да се убедим, че нищо страшно не ни е донесло нашето изчервяване и нищо страшно няма да ни се случи. Няма да се стигне дотам, че да искаме земята да се отвори и ние да потънем в нея. Вместо това съседът любезно ще отговаря на въпросите ни и от своя страна ще ни пита за нещо. И така няколко пъти, докато ситуацията не стане обичайна за нас. След това може да се премине към по-вълнуващи сюжети за общуване. Ако имате възможност да се наблюдавате и анализирате при публична изява – ще забележите, че
 
вълнението не нараства до безкрай
След един определен момент то започва да спада от само себе си. Това означава, че бихме могли да го пренебрегнем и отново да продължим с доклада си (или пък с разговора си). А ако пък осъзнато си кажете наум „Аз чисто и просто се изчервявам“, цветът на вълнението ще изчезне още по-бързо.
Едно от разпространените мнения за човека, който се изчервява, е, че той е неудачник, когото другите смятат за неудачник. В действителност обаче подобно снизходително и лошо отношение не се проявява често. Въпросното твърдение по-скоро се е загнездило в главата на страдащите от изчервяване. Обратното – доказано е, че хората, които не скриват и не се стесняват от руменината на лицето си, могат да заинтересуват, затрогнат и очароват околните… Британски психолози са доказали, че такива хора предизвикват съчувствие и съпричастност, на тях по-лесно им прощават грешките, отколкото на тези, които се извиняват или изразяват своето притеснение по друг начин.
Така че когато някой ви каже „Изчервяваш се?! Това е толкова мило“,бъдете уверени, че това е съвършено искрено. Вие просто сте един симпатичен събеседник.
 
Променете възприятието си 
Мислим, че…
…Околните са настроени критично, готови са да ни осъдят и за най-малкото несъвършенство.
Решението Старайте се да отделяте фактите от предположенията. „Той ме погледна“ (факт). „Аз се притесних“ (факт). „Показах се пред него като глупачка“ (предположение). А спектърът на предположенията може да бъде много широк. Защо не възприемете това предположение: „Той е във възторг от цвета на очите ми.“
Мислим, че…
…Много е важно да изглеждаме идеално в очите на другите.Толкова сме взискателни към себе си, че приемаме като недостатък онова, което другите са отбелязали просто като наша особеност.
Решението Научете се да произнасяте това, което чувствате, на глас. Ако се почувствате неловко, оповестете го: „Притесних се…“ Когато се намирате в нова компания, просто кажете: „Имам една много характерна особеност, която вероятно точно в този момент забелязвате – често се изчервявам.“ След като изречете това, бихте могли спокойно да си се изчервявате, без да се налага да се борите със себе си. 

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ