Tyxo.bg counter

ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ТАТУИРОВКИ

Интелигентните татуировки
Интервю на  Мирослава ИВАНОВА
Снимки: BeLIGHT STUDIO  и личен архив
август, 2009 г.
 
 
Препоръчаха ми един татуист, който работи в пресечките между спортната палата и университета, но не ми казаха нито неговото име, нито това на улицата. Стигнах до едно студио – татуистът работеше. Поразходих се, докато изчаквах да свърши, и хоп, озовах се пред друго студио. Татуиста го нямаше. Ами, сега! Изобщо не предполагах, че има толкова много студиа за татуировки. Сигурно има и още в този район и как да разбера кой е моят човек. Реших, че този, който работи, е този, когото търся.
Името му е Емил Сепаревски и ми сподели, че колеги журналисти са го питали дали интелигентен човек би се татуирал. „Хората, които си правят татуировки, много често са по-интелигентни от тези, които задават подобни въпроси.“ Това си го мисля аз, а Емил е решил да фотографира татуировките на свои клиенти и да ги снима в интериор и композиция, с които да загатва техните професии, които впрочем са доста разнообразни. После от това ще излезе изложба.
Бил е на корицата на „Егоист“, онова българско списание, на чиято корица има значение, че си бил. Имам предвид, огромно градско и културно значение има. Организатор е на Tattoo Fest в София – събитие, чиято цел е да популяризира татуировките като изкуство. Човекът, когото си избрах по бръмченето на машинката за татуиране, обича да… коси. Преди го е правил с дядо си в неговото село и пред одобрителния поглед на баба си, която казвала: „Не го гледайте как се е нашарил, вижте го как работи!“
Ако ми кажете, че не ми работи интуицията, значи не сте особено интелигентни!
Разговорите с такива хора винаги напускат контурите на предварителната тема и се разливат в това, към което ги насочва събеседникът. Предварителното намерение да направя едно обикновено лятно материалче за татуировките беше заличено от интересното в този шарен човек…
 
 
– Как се научи да рисуваш и кой те подкрепяше в това?
– Рисувам от дете, от тригодишен. Майка и татко рисуваха по малко, макар че по времето на социализма те бяха едни работници с потници. Майка беше лаборантка, а баща ми – шофьор. Нямаха много време, но баща ми ми показваше. Той много обича да прави карикатури, има способност с един поглед да улови специфичните черти на човека. В полетата на вестниците рисуваше карикатури. Водеха ме на разни детски конкурси, рисунка на асфалта и подобни. Сестра ми също рисуваше. Но когато нещо ти е в сърцето, няма нужда някой да те тласка.
 
– Питаш ли хората защо искат да си направят татуировка и какво ти отговарят най-често?
– Питам ги, защото ми е интересно откъде се палят. Повечето хора вече са малоумни и не могат да разговарят нормално. Един дойде и искаше да си татуира името на дъщеря си, но с някакъв шрифт, който не се чете. Казвам му: „Е, защо да не се чете? Тя ти е дъщеря? Срамуваш ли се?“
Хората не четат книжки, вестници да четяха, пак щяха да са по-умни. Някои са наясно, но други казват: „Ами, аз отдавна си мечтая да си направя татуировка“. Някои идват и ми казват: „Искам да си направя надпис на иврит.“ На мен ми е ясно, че е защото Виктория Бекъм си е направила надпис на иврит. Другото желание е татуировка на хинди, защото Дейвид Бекъм си има такава.
Нашият свят е завладян от попкултурата, тя е основна движеща сила. Днешният човек не може сам да си поставя цели, да си дава насоки, сам да решава проблеми, сам да открива красивото. Трябват му някакви еталони и той се обърква с тези хора, защото те са известни, понеже ги дават по телевизията. Няма начин да се запалиш по някой учен човек, който е измислил лекарство против рака например. Кой го е видял този човек? Той живее в града Х, в държавата Y.
 
– На теб май не ти харесва градът, а татуто е белег на градската култура, на ърбън културата?
– Първоначално татуирането е обозначавало племенна принадлежност.
Но, да – в града няма сила. Хората са калпави. Всичко лошо идва тук. Градът се разраства, но се пълни с лъжци, крадци…
 
– Сигурно все пак има и желания за изображения, които са те впечатлили?
– Идва ми един много мрачен пример, но съм го запомнил, защото ме е впечатлил. Едно момче дойде и поиска да му татуирам портрета на майка му, която беше починала. Много ми хареса, че е решило да го направи.
 
– Ако някой не знае какво иска, насочваш ли го?
– Обикновено питам: „Сигурен ли си, че днес е денят, след като не знаеш какво точно искаш.“ Защото аз съм сигурен, че не е, щом като човекът не знае какво иска. Много от хората гледат на татуировката като на бижу. И казват: „Ей сега ще си избера нещо.“
 
– Връщал ли си хора?
– Ако някой иска да си татуира на челото „Левски“ или „ЦСКА“, аз не значи, че ще го направя. Освен това не се хвърлям на неща, които не мога да правя добре.
 
– Какво най-много обичаш да изобразяваш?
– Лица, по-реалистични неща.

– Но лицата сякаш не са толкови масови като желание за татуиране?
– Така е. Харесвам и класически, и барокови орнаменти.          
 
– Има ли сезонност в татуирането?
– Супертъпо е, но има. През лятото хората се подсещат за татуировките. А истината е, че зимата и въобще по-студеното време е по-благоприятно за това – кожата по-бързо се успокоява след татуиране, не е толкова прашно.
 
– На каква възраст човек може вече да си направи тату?
– Ако е на 18 години, аз съм чист пред съвестта си.
 
– Тогава вече е осъзнат човекът?
– Хм, мислиш ли?
 
– Е, ти кажи…
– Така се смята, но не е още. Обикновено даже не казват на родителите си. А това е някакво елементарно уважение. Не твърдя, че трябва да искат разрешение, но да споделят с тях.
 
– Всъщност най-често са точно около тази крехка възраст май хората, които искат да си направят тату?
– При мен – не.
 
– На колко години е най-възрастният ти клиент?
– На 72. Една пантера му татуирах.
 
– Става ли зависим човек от това?
– Има хора, които отначало си имат някакъв проект – да си татуират целия гръб или цялата ръка.
 
– Използват ли някои хора татуирането като терапия?
– Лоша работа, ако го използват като терапия, защото, когато свърши мястото, какво правим?
 
– Една татуировка може ли да промени живота ти?
– Дай да ти татуирам половината лице, отиди утре в редакцията и да видим дали няма да ти кажат, че съкращават щата.
 
– Ха-ха-ха! Имам предвид за нещо хубаво, защото повечето хора постфактум отбелязват чрез татуировки някакви важни за тях събития.
– Да. Имах един, който спря наркотиците и си направи татуировка. Всъщност, когато спреш наркотиците, си нов човек наистина.
 
– Това не е ли някакво посегателство над тялото? Ами ако после не ти хареса това и започнеш да съжаляваш?
– За това искам човек да е пораснал и да знае какво иска. С всяко нещо е така. Първо мислиш, после действаш.
 
– Сближаваш ли се по някакъв начин с хората, които татуираш?
– Аз работя за теб, ти ми плащаш, това е достатъчно. Не е нужно да сме приятели.
 
– Защо не искаш при теб да има абсолютно никого, докато работиш?
– Защото, ако сбъркам, не мога да кажа на клиента: „Извинявай, пич, тук не стана, дай на другата ръка ще ти го направя.“ Трудно е да поправяш върху кожата.
 
 
 
Инфо от ТАТУ каталога
 
Татуировката е рисунка върху кожата, която се прави чрез вкарване на пигмент в горния слой на кожата.
 
Не е възможно да се заразиш със СПИН или други болести в студио за татуировки. Работи се с игли за еднократна употреба, които се отварят пред клиента.
 
Ако случайно татуировката започне да се променя, то не е, защото гаранцията є е изтекла, а защото кожата се е деформирала. Татуто е на практика вечно, доколкото, разбира се, ние сме вечни.
 
Не трябва да имаш татуировки (и други особени белези по тялото), ако искаш да бъдеш гвардеец в представителната рота на Българската армия. Всичко може да се подава изпод екипа на Дейвид Бекъм, но не и изпод униформата на български гвардеец.
Публикувано в Мода
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ