Tyxo.bg counter

Искам да спя при мама и при татко

Искам да спя при мама и при татко
 
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
 
     
 
октомври, 2009 г.
 
 
"Искам да спя при вас!“ – плачейки, детето заявява категоричното си желание да прекара нощта в леглото на мама и татко. Нито увещанията, нито обещанията, нито дори заплахите на родителите му могат да го накарат да легне в собственото си легло. Перспективата да бъде само в тъмната стая реактивира онзи
 
първичен страх от раздяла
чието начало датира от четиримесечна възраст. И тъй като всяко дете изпитва нужда от сигурност, чувството за изоставеност е едно от най-тревожните, най-болезнените за него.
Отказът на родителите да го приемат в тяхната спалня за малкия човек е равносилен на изключване от семейната общност, на изолиране.
Всяко дете през първите години от своето житейско развитие е свързано органически и психически със своята майка. Тя е тази, която осигурява обич и закрила, създава условия за добър живот, кара го да се чувства спокойно. И ако при двегодишните деца е твърде рано да се говори за едипов комплекс, то не трябва да се игнорира фактът, че те все още не са преодолели
 
усещането за слятост с майката
Именно това усещане ги подчинява на различни желания – да разкъсат родителската двойка, да имат майката само за себе си.
Преодоляването на страха от раздяла е немислимо без категоричната намеса на бащата. Той е този, който е призван да помогне на детето да се откъсне безболезнено от своята майка и да направи първите уверени крачки към самостоятелно и адекватно вписване във външния свят.
Ето защо грижата за приспиването на малкия човек трябва да бъде поета от бащата. Той е този, който трябва да създаде ритуали, които да се повтарят неизменно всяка вечер – оправяне на леглото, обличане на пижамката, четене на приказки…
За да успокои детето, може да прибегне и до допълнителни действия – оставяне на вратата полуотворена или светеща нощна лампа. Единственото нещо, което не бива да правите, е да се показвате мекушави. Бащата трябва да устои на плача на детето, но едновременно с това да обясни своята позиция: „Аз и майка ти имаме нужда от сън. Не сме далече. Няма нищо страшно, след като аз съм вкъщи. Утре отново ще бъдем заедно.“
 
Без пазарлък
Без обещания от рода на „Ако спиш сам, утре ще ти купя нова играчка, ще те заведа в парка“ и т. н.
Нещо повече, родителят трябва да си дава сметка, че детето възприема правилата не само чрез думи, които нерядко звучат абстрактно за него, но и чрез емоцията, която възрастният показва.
Яростта и безпомощността от ваша страна биха объркали малкия човек и биха засилили още повече неговите страхове.
Важно е също
 
мама и татко да не си противоречат
нито пък мама да проверява по няколко пъти всяка нощ детето, влизайки в неговата стая.
Това също подхранва детските страхове, създава чувство за несигурност. Единството на родителската двойка е спасителният пояс.
И най-вече активната и решаваща роля на бащата ще помогне на детето да преодолее първичния страх от раздялата и ще осигури спокойния му сън.
Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ